- Автор: "Офанзива с Любо Огнянов", Нова телевизия
- 05 Яну 2025
- 546
- 5
Не бива да остават неизяснени въпроси, особено конфликтните между партиите, защото се взривяват по време на управлението. БСП е на различни позиции по ключови въпроси от ГЕРБ и ПП-ДБ. Влизане в управлението от слаба позиция може да изтласка левицата под 4%.
„Съставянето на правителство, просто за да има такова и то да не е на Румен Радев, не е здрава основа за кабинет. Трябва ясно коалиционно споразумение, в което да се заложат общите приоритети и разпределението на позициите във властта. От него да личат каузите на управляващите и какво място виждат за България в Европа и в света. Всичко останало е нетрайно – помним сглобката и четворната коалиция. Тогава се проведоха проформа прозрачни преговори в мола, но конфликтните въпроси останаха без отговори и се заметоха под килима. След това един по един започнаха да се взривяват по време на мандата, в ръцете на партийните лидери.“
В студиото на „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS Сергей Станишев коментира, че „до преди няколко месеца беше почти невъзможно БСП и ГЕРБ да седнат на една маса. Дали разговорите ще доведат до редовно правителство предстои да видим, но заявките в предизборната кампания бяха много категорични. Бих предпазил сегашното ръководство на БСП от включването на партията на всяка цена в управлението. Много са спорните въпроси, особено за лявото. Ако погледнем другите участници, там няма толкова различия. Но БСП е трудно съвместима с позициите на ГЕРБ и ПП за Украйна, за строителството на АЕЦ „Белене”.“
„По всичко личи, че сегашното ръководство на БСП иска да влезе на всяка цена в управлението. Ако се направи това при тежкото състояние на партията, рисковете са големи. По правило малките коалиционни партньори, а левицата влиза от слаби позиции – не както през 2005 г., когато бяхме най-голямата партия в кабинета, плащат най-висока цена. Това може да изтласка БСП под 4% на следващи избори. Ето защо, трябва да са ясни целите – какво искат да постигнат лидерите на лявото с участието си в управлението. За съжаление, те не ги споделят нито с Националния съвет на партията, нито с българските граждани. Не са ясни и червените ни линии. В сегашната надпревара с популистки идеи, дори социалната тема няма да остане за БСП.”
На въпрос дали участието на левицата в кабинет би наляло гласове на новата формация на Корнелия Нинова „Непокорна България“, Станишев отговори, че формацията на бившата председателка е взела името на партията на Меланшон във Франция, но със съвсем различни от неговите политики – тя залага на национализъм и евроскептицизъм. „Това не обещава развитие и перспектива.“, заяви той.
По отношение на предстоящата лидерска битка в БСП, Станишев посочи, че наблюдава ситуацията и ще формира отношение на база на действията на всеки отделен кандидат. „Чух за 50 кандидатури, което само по себе си говори за тежка криза. Защото, наличието на толкова много кандидати, особено в тази тежка криза, означава липса на критерии – кой може да изведе БСП от това отчаяно състояние и кой не може. Искам да видя кой какъв анализ прави на ситуацията, кой носи отговорност, кой ще се извини за петото място. Трябва да е ясно защо стигнахме дотук – защо партия, която винаги се е борила за челното място, сега е с 20 мандата. Кой е виновен за това? Казват Корнелия Нинова, но Корнелия Нинова не го направи сама.
Второ, каква перспектива предлага всеки кандидат, какви действия? БСП дълго бе обърната назад, към миналото, но една национална партия трябва да дава решения за бъдещето. И трето, защо на един или друг кандидат трябва да се вярва? Конгресът ще бъде сериозно изпитание за БСП от гледна точка на това дали избира тактика на оцеляване и снишаване или залага на стратегията на възраждане и развитие в името на България.”
Попитан как влизането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари ще се отрази на Европа, Станишев коментира, че „това може и да е шанс ЕС да се вземе в ръце и да започне да работи за своята конкурентоспособност и нова икономическа политика. Опасявам се, че по-активна роля на новия американски президент може да отстрани Европа от преговорите за мир между Русия и Украйна. А точно ЕС трябва да е водещ в намирането на мирно решение на Стария континент.“
