Станишев към кабинета: Сега е моментът за реформи, после ще е по-трудно

Думите вече не стигат за едно управление – трябват конкретни мерки и резултати. Бившият премиер подкрепи кандидатурата на Илияна Йотова, призова за по-смела фискална политика, национален приоритет за демографията и по-активна дипломация на България и ЕС.

В предаването „Тази сутрин“ на bTV Сергей Станишев оцени първите сто дни на кабинета Радев като период, в който правителството се е сблъскало с много високи очаквания, създадени и от самата „Прогресивна България“. Според него заявката, че олигархията е елиминирана от политическата власт, е пресилена. Той посочи бюджета за 2026 г. като първия тест за кабинета и заяви, че е очаквал повече смелост за ограничаване на структурния дефицит. Подчерта, че 3% дефицит не трябва да се приема като нещо нормално, защото означава натрупване на нов дълг и растящи разходи за обслужването му. Според него именно в началото на мандата, когато едно правителство има силна обществена подкрепа, е моментът за по-смели реформи.

Следващият бюджет ще бъде истинският тест за реформаторска способност. Станишев посочи бюджета за следващата година като ключов момент, в който ще се види дали правителството действително има воля за реформи. Според него той трябва да съчетава фискална дисциплина, условия за растеж и активна социална политика. Бившият премиер предупреди, че социално-икономическото развитие не може да се основава на „раздаване на доходи на кредит“ и че държавата трябва да създава условия за инвестиции и растеж в сложна международна среда, белязана от високи енергийни цени, войната в Украйна и напрежението около Иран и Близкия изток. 

Станишев припомни, че по време на неговото управление България е постигала бюджетен излишък, значителен приток на преки чуждестранни инвестиции – 24 млрд. евро – и едновременно с това почти двойно увеличение на доходите. По думите му „всичко е въпрос на баланси и, разбира се, на приоритети.“

Той беше категоричен и че никой сектор, включително „Сигурност“, не трябва да бъде изключван от разговорите за оптимизация и ефективност на публичните разходи. Демографията трябва да бъде национален приоритет с конкретни мерки. Станишев приветства включването на демографската политика сред хоризонталните приоритети на правителството, но подчерта, че на този етап липсват достатъчно конкретни цели, срокове и отговорности.

Според него е необходимо ясно да бъде определено кой отговаря за тази политика, какви ресурси се осигуряват и как всички министерства ще бъдат ангажирани с нейното изпълнение. „Трябват конкретни мерки сега, защото демографската политика не дава бързи резултати.“ По думите му това е сфера, в която са нужни дългосрочност, системност и широк национален консенсус.

При цените държавният контрол има граници. По темата за инфлацията Станишев предупреди за прекомерните очаквания към административното регулиране. Според него контролът срещу спекулата е необходим, но не може сам по себе си да реши проблема с високите цени. Той посочи, че част от натиска върху цените идва и от по-големите бюджетни дефицити, които стимулират потреблението, както и от поведението на икономически субекти, които са се опитали да реализират свръхпечалби.

Като по-дългосрочна мярка за пазара на храни Станишев предложи държавата да насърчава кооперирането на земеделските производители. По думите му малките производители сами трудно могат да защитят интересите си срещу големите търговски вериги, докато кооперативният модел може да им даде по-силна позиция и да бъде по-полезен и за крайния потребител.

БСП застава зад Илияна Йотова. Станишев потвърди пълната подкрепа на БСП за кандидатурата на Илияна Йотова за президент и припомни, че партията е била първата, която официално е застанала зад нея.

Той открои европейския ѝ опит и представената от нея визия за бъдещето на Европа и мястото на България в ЕС по време на Green Transition Forum в София. Според него Йотова има ясен европейски профил и разбиране как страната трябва да отстоява интересите си в рамките на Съюза. Станишев отхвърли опитите президентската кампания да бъде представяна като противопоставяне между Йотова и „автентичен евроатлантически кандидат“. По думите му тя е била два мандата евродепутат, отлично познава европейските институции и не дава никакви основания да бъде поставяна под съмнение нейната европейска ориентация. 

Разликата, според него, е в разбирането за ролята на страната ни в ЕС. „България трябва да отстоява собствените си интереси.“, посочи Станишев и разкритикува десницата, че често използва клишета и свежда европейската ориентация до безусловно следване на решения, взети другаде. Според него левицата разбира европейската принадлежност като активна защита и на българските национални интереси. Важно е президентът да търси мостове, а не нови разделителни линии

Според Станишев бъдещият държавен глава трябва да има роля и за възстановяване на нормалния политически диалог в страната. Той разкритикува постоянната конфронтация и агресивния тон в българската политика, които според него отблъскват хората и подменят съдържателния дебат и изрази увереност, че Йотова би търсила мостове както в българското общество, така и във външната политика.

Смяната на ВСС не е съдебна реформа. По темата за съдебната система Станишев заяви, че смяната на състава на Висшия съдебен съвет не може сама по себе си да бъде наречена реформа. Според него са необходими по-дълбоки промени, които да създадат реално усещане за законност, прозрачност и ефективност на системата.
 

Външната политика не трябва да бъде автоматично „козируване“. Станишев защити по-нюансирана външна политика и отхвърли критиките, че така България се поставя в периферията на ЕС и НАТО.

По думите му членството в тези организации не означава автоматична подкрепа на всяко решение без оценка на последствията за страната. „Съвсем резонно е да се води по-нюансирана политика, отколкото редовното козируване и подкрепа, без да мислим за последиците за нас.“

За Украйна: Европа трябва да търси политическо решение. По отношение на войната в Украйна Станишев подчерта, че ЕС правилно е подкрепил страна, станала жертва на военно нападение, но според него европейската политика впоследствие прекалено силно се е фиксирала върху военната ескалация. Той заяви, че развитието на войната показва ограниченията на тази стратегия и че е необходима промяна към политическо и дипломатическо решение. Според Станишев е парадоксално, че Съединените щати все по-често се опитват да играят посредническа роля, докато Европейският съюз не успява да намери такава роля за себе си. Той очерта като дългосрочна цел създаването на общоевропейска система за сигурност, която не само да прекрати бойните действия в Украйна, но и да даде по-устойчива рамка за мир и стабилност на континента.

Военната сила има лимит. Станишев припомни, че БСП не е подкрепила разполагането на американски самолети в авиобаза „Безмер“, тъй като партията е преценила, че това може да създаде рискове за националната сигурност. Той аргументира тезата си, че съвременните конфликти не могат да бъдат решени само с военна сила. „Военната сила има свой лимит. Особено в съвременния свят трябва да се търсят политически решения на споровете.“

Източник: BTV