- Автор: Епицентър.бг
- 01 Дек 2022
- 487
- 16
7% от населението на ЕС не е имало адекватно отопление през зимата, у нас – 3,5 пъти повече. Това са данни на Евростат за 2020 г., посочи евродепутатът Сергей Станишев, откривайки кръглата маса "Енергийната бедност и ангажиментите на държавата", организирана от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.
23.7 процента от българите не са имали адекватен достъп до отопление през 2021 година, за ЕС този процент е 7. Към януари 2022 г. България има най-ниската минимална работна заплата в Съюза - 332 евро, следващата най-ниска заплата е 500 евро. Крайното енергийно потребление на човек в България е 61% в сравнение със средното за ЕС. Разходите на домакинство за енергийни нужди, свързани с дома, в България са средно 15% в сравнение със средноевропейските - в размер на 5%.
Ако плащането се проточи във времето, това ще отложи и получаването на остатъка от сумата по плана, в размер на 10 млрд. лева, заяви Сергей Станишев. Затова той призова за политическа воля и взаимодействие между институциите за приемането на определение за енергийна бедност.
"Имаме нужда наистина от комплексна държавна национална политика за ограничаване на енергийната бедност и за конкретни мерки в подкрепа - и на бизнеса, особено на малките и средни предприятия, и на хората."
Станишев напомни, че България не е приела дефиниция за енергийна бедност. Той посочи, че тази дефиниция е необходима, за да се усвояват средствата от втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, възлизащи на 1,4 млрд. евро.
"Би ми се искало в Народното събрание да обсъждат тази тема, а не начина на гласуване – правителството да внесе утре дефиницията опира до това НС да я приеме в закона за енергетиката", посочи Станишев.
В България проблемът с енергийната бедност е поставена с особена острота, тъй като доходите ни са 25% от европейските, посочи той. Според него трябва да се ускори работата на институциите, за да се даде дефиниция на енергийна бедност и да се приемат конкретни мерки, които ще позволят на българите да оцелеят през тази и следващата зима.
На форума бе вицепремиерът Атанас Пеканов, председателят на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев, знам.-министър Надя Клисурска, депутатът от ПП Самандов, шефът на КЕВР Иван Иванов.
В изказването си Самандов посочи, че от 10-те милиарда, дадени в полза на бизнеса и населението, само един милиард е отишъл при хората и малките фирми.
Пеканов: Промени в Закона за енергетиката ще даде дефиниция за "енергийно бедни"
Подготвят се промени в Закона за енергетиката, с които ще се приеме дефиницията за "енергийно бедни". Това каза служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов на дискусия "Да намалим сметките – енергийната бедност и цените", организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент (ЕП). По думите му по този начин ще бъдат заложени критериите и процедурите за верифициране на статута "енергийно бедни". Това ще отключи всички бъдещи политики за енергийна ефективност и енергийни помощи, като по този начин те бъдат ясно таргетирани и ще може да се използват по най-добрия начин, цитира БТА.
Пеканов добави, че към Консултативния съвет за европейската Зелена сделка е формирана комисия, сред чийто основните задачи е да се разработят промени в Закона за енергетиката, както и съпътстващата наредба, които да въведат дефиницията за "енергийна бедност", както и да въведат начина, по който тя ще бъде прилагана, верифицирана и това ще може да се случва по най-добрия начин.
Разработената от комисията дефиниция за енергийна бедност стъпва на методология, разработена с помощта на учени от БАН, и определя като енергийно бедните домакинства тези, чийто разполагаем доход ги поставя под персонализирания праг на енергийна бедност, който е зависим и е функция от абсолютния праг на бедността. Отчитат се и характеристиките на конкретното домакинство, както и неговите разходи за енергия, обясни Пеканов. Комисията оптимизира и необходимите данни за дефинирането на този статут до три категории изисквания - доходен критерий, социален критерий (в него попада ТЕЛК, пенсионен статус), както и жилищен критерий (включва възраст и статут на обновление на сградите). Тези критерии оценяват енергийните нужди и енергийните разходи на отделните домакинства.
Служебният вицепремиер уточни, че тези промени в Закона на енергетиката в момента се финализират, за да се кодифицира дефиницията. Предстоят още няколко стъпки, за да се "изчистят" юридически промените и те да функционират по най-добрия начин. Работи се и по проекта на наредба по този въпрос, допълни Атанас Пеканов.
Делян Добрев: Държавата трябва на първо място да се погрижи за енергийно бедните
Държавата трябва на първо място да се погрижи за енергийно бедните. Това каза председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев по време на дискусия "Да намалим сметките – енергийната бедност и цените", организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент (ЕП).
„Енергийно бедните в България са най-голям дял в сравнение с целия Европейски съюз“, заяви Добрев.
Според Добрев, в борбата с енергийната бедност би помогнало изграждането на повече генерации за електроенергия, защото колкото повече електроенергия се предлага на пазара, толкова повече цената й ще бъде по-ниска.
„В Европа и в България се говори все повече за увеличаване на инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Тези инвестиции са все по-евтини от конвенционални източници“, посочи Добрев.
Освен това инвестициите в енергийна ефективност са много важни, защото най-евтината електроенергия е спестената, изтъкна Добрев. По думите му инвестициите в енергийна ефективност най-бързо връщат вложените средства, освен това те разкриват и нови работни места.
"Икономическите ползи са достатъчни и програмите за енергийна ефективност, особено в днешното ежедневие, доказаха своята необходимост", добави още председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание.
