- Автор: Гласове
- 27 Окт 2022
- 2455
- 74
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Гуверньорът на БНБ Димитър Радев отказа да даде на депутатите анализ с разчетите на Националната банка за влизането на България в Еврозоната. Това предизвика остър спор между него и депутатите от левицата.
Радев и ръководството на БНБ присъстват в залата на Народното събрание във връзка с изслушването им, поискано от лидера на БСП Корнелия Нинова, по темата за готовността на България за влизане в еврозоната.
Няма решение на МС да бъде предоставен такъв анализ, отговори Радев след настояване на Нинова и Гуцанов.
Няма и такова искане към БНБ, като изключим това питане, поясни още Радев и отхвърли от БНБ задълженията за такъв анализ. Ние не коментираме дали България да влезе в еврозоната, а кога е най-удачно, ако нямаме такава информация, това не е нормално, отговори Гуцанов.
По план България се готви да приеме еврото от 2024 г. Заради високата инфлация, прогнозирания от настоящия министър на финансите голям дефицит в бюджета за догодина и наложителното според нея поемане на нов държавен дълг в големи размери през следващите три години, партиите поставиха въпроса дали това не отдалечава България от еврозоната.
"Фокусирайте се върху това как да разрешите политическата криза. Ще имаме ли редовно правителство и кога? Ще имаме ли работещ парламент, в състояние да приеме огромния брой законодателни актове, касаещи присъединяването ни в Еврозоната. Ще имаме ли бюджет и с какви параметри? Ще имаме ли решение за мандата на управителя на Централната банка? Защото със служебно правителство и ръководство просто тази работа с еврозоната няма да стане", обърна се управителят на БНБ към депутатите.
С гневен тон Борислав Гуцанов обвини подуправителя на БНБ, че не е отговорил на конкретните питания от Нинова. Дори го посъветва да не се изявявал като народен избраник, а ако искал да го прави, да се кандидатирал за законотворец.
Радев продължи, че 2-годишното участие на България в Европейския банков съюз е довело веднъж до достъп до цялата нужна информация, а и до добиването на ценен опит за бъдещето след окончателното присъединяване към Еврозоната.
Става въпрос за информираност на българските граждани за това, какво предстои във връзка с еврозоната, настоя Георги Свиленски.
Управителят на БНБ Димитър Радев напомни, че България заради наличието на валутен борд не разполага паричен суверенитет.
Така той отговори на призива на Ивайло Мирчев от "Демократична България" да разясни заради популистки изказвания дали България губи паричен суверенитет при влизане в еврозоната.
Радев посочи, че България ще може да упражнява тези функции чрез гласа си в управителните органи на Европейската централна банка. "Ние от режим без паричен суверенитет ще отидем към режим на споделен паричен суверенитет, при който оперират най-големите икономики в Европа", подчерта той.
Прекъсван с подвиквания от залата, Радев съобщи, че България изостава с около месец и половина по подписването на меморандум за присъединяване към еврозоната, за което е нужна "категорична подкрепа и ясен мандат" на управителя за подписването му.
Напомни, че трябва да има яснота дали и кога ще има редовно правителство, за да знаят в европейските институции с кого да говорят. Призова и за готовност парламентът да работи добре, за да може да приеме огромния брой закони, свързани с приемането на еврото.
„Истинският дебат днес е „за“ или „против“ еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност с този проект. Въпросът за Евроозната е преди всичко политически, а не експертен. Отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание. Въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето закотвена в дълбоката периферия на Европа с бедност, корупция, външни зависимости и институционална немощ, или това да се промени чрез ускоряване на вече забавения процес за присъединяване към Еврозоната“, заяви от парламентарната трибуна шефът на БНБ Димитър Радев.
Радев е категоричен, че предимствата от членството ни в Еврозоната са в пъти повече от рисковете.
"Ползите от членството са много повече от рисковете и разходите", гласят и изводите от тях. Радев цитира и монография, дело на преподаватели от Софийския университет (Стопанския факултет - б.р.), която дава отговор на същите въпроси, поставени сега в НС.
"В написването участват и текущи, и бивши служители на БНБ в тяхното академично качество. И един от основните изводи е, че българската икономика има готова степен на готовност за успешно приемане на еврото. А що се отнася до БНБ, има огромен брой анализи и изследвания, които са публични", добави още управителят на Банката.
От юли 2018 г., когато е започнала същинската работа на страната по присъединяването й към Еврозоната, до приемането й в ЕРМ, УС на БНБ е разгледал над 60 доклада. "До днес са приети нови около 200 решения за участието на България в Европейския банков съюз. Затова от БНБ няма необърнат камък по тази тема", отсече Радев.
А по думите му изготвянето на нови анализи само ще забави процеса. "Нуждаем се от конкретни действия", убеден е той.
Според него БНБ е единствената българска институция, която от 1 октомври 2020 г. е пълноправен член на Банковия съюз на Еврозоната и затова е институцията, която от първа ръка може да отговори на въпроса за готовността на страната в нея. "Вместо да чакаме да ни сведат за изпълнения конкретни решения, ние участваме активно във взимането им", обясни още гуверньорът.
И каза, че опасенията на някои наблюдатели как членството в Банковия съюз на страната щели да вдигнат значително банковите такси у нас, са били верни, но ползите били многократно повече.
"Срещу много по-ниска премия българските банки получават много по-голяма защита", послужи си той с термини от застрахователното дело.
Води се и ежемесечна отчетност за постигнатото и предстоящите предизвикателства покрай въвеждането на еврото. А освен това всеки от подуправителите отговаряли за конкретни дейности на Банката, а наред с това съществува и контактна група, работеща по въпросите между БНБ и ЕЦБ.
"Липсата на редовно правителство обаче е сериозен проблем. И заради това пропускаме един след друг важни индикативни срокове", предупреди Радев.
Той даде за пример Хърватия, която още миналата година е била в по-напреднала фаза от България по темата за Еврозоната, включително по отношение на производството на евромонетите. Тъкмо заради това изоставане Радев моли за политическа подкрепа.
Управителят на БНБ предупреди още, че дълговете у нас се увеличават стремглаво, което имало директна връзка и с членството ни в Еврозоната.
"Най-важният фактор за повишаване на кредитния рейтинг на страната е именно присъединяването й в нея", категоричен е Димитър Радев. И отново даде за пример Хърватия, която вече е с една степен по-висок рейтинг от България.
Влошаването на условията на финансирането на страната също вървяло ръка за ръка със забавянето на членството й в Еврозоната.
Освен това Радев прогнозира много по-добър банков надзор у нас след това. Но отново отправи предупреждение, че всяко забавяне и трудности в политическата рамка, ще усложни процесите.
Иван Христанов от ПП попита гуверньора дали 1 януари 2024 г. е изпълним срок, или заради забавяне в работата на работните групи и изпълнението на стъпките, ще се наложи нов и кой е той.
Категорична политическа подкрепа е необходима, политическото решение е влизане в еврозоната. Това ще има своята цена, заяви още управителят на БНБ.
Цената на дълга се покачва, което означава допълнителна финансова тежест и това има връзка с присъединяването към еврозоната, каза Радев.
Решението за присъединяването на България към еврозоната трябва да икономическо, категоричен е Румен Гечев, депутат от БСП в хода на дискусията. „Швеция и Дания не са в периферия, а са водещи в света по показателите конкурентоспособност и БВП“- даде за пример Гечев тези две страни, които не са част от еврозоната.
„Защо Чехия и Унгария са решили, че в обозримо бъдеще не искат да се присъединят към еврозоната? Ние няма да подкрепим присъединяването на България към еврозоната. към 1 януари 2024 година, ако не сме сигурни, че това е е полза за хората, за българските домакинства“, каза още Гечев.
"Решението България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2024 не е решение на БНБ", поясни Димитър Радев, управител на БНБ.
Той подчерта, че няма да допусне БНБ да бъде въвлечена в политическа дискусия.
„Единственият критерий, който е рисков е инфлацията“, заяви Радев на въпрос на кои критерии България не отговаря за влизането във валутния съюз. „Няма проблеми с критерия за съотношението на дълга към БВП. По отнощения дефицита, нещата варират. Очакванията са, че бюджетният дефицит няма да надвиши 3 процента при отчитане на разходите за Ковид. Все още изпълняваме критерия за дългосрочните лихви. Много важно как ще се развие инфлацията“, подчерта управителят на БНБ.
„Тенденцията е увеличаване на лихвите и намаляване на икономическата активност“, коментира Димитър Радев. Има увеличаване на доходността но нашите ценни книжа, това увеличаване на доста силно, има две емисии, които са канцелирани, поасни управителят на БНБ. Той отново постави въпроса кога ще бъде приет бюджетът следващата година и какъв размер на дълга ще бъде заложен в него. „Потвърждаване на присъединяването на страната към еврозоната означава увеличаване на кредитния рейтинг и намаляване на цената на дълга“, подчерта Радев.
"След 2018 и 2020 година се постигна забележителен напредък по пътя към еврозоната. Бяха положени много усилия към първата зона – а първата стъпка беше присъединяване към банковия съюз и ERM2", заяви Димитър Радев. Той подчерта, че това е периодът, в който министър на финансите беше Владислав Горанов. Това, което липсва ,че нямаме редовно правителство, подчерта Димитър Радев.
По думите му от 2021 година е започнало боксуване, изпускане на срокове. „Напълно реално се разглеждаше възможността за присъединяване на страната ни към 1 януари 2023 година. Сега поставяме под въпрос дори датата 1 януари 2024 година“, призна Димитър Радев.
Източник: БТА, tribune.bg, "24 часа", epicenter.bg
