София дава бърз достъп за обслужване на инвеститори и стартъпи

София дава бърз достъп за обслужване на инвеститори и стартъпи
„Зелена карта за административно обслужване“ се нарича новата услуга, която СОАПИ ще предоставя на инвеститорите в София от 2022 г. Основната цел е да се предоставя съдействие за индивидуално административно обслужване на територията на Столична община инвеститори, които са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите и на такива, които не са, но отговарят на условията. Специален акцент се поставя и върху стартиращите иновативни предприятия, за които не са предвидени общи насърчителни мерки в нормативната уредба. С издаването на „Зелена карта“ за стартиращи компании СОАПИ поставя стартъпите редом до стратегическите инвеститори за София.

 

Практиката показва, че към настоящия момент има инвеститори, които не се възползват от сертифициране, тъй като не ползват насърчителни мерки и не търсят съдействие за административно обслужване от страна на Българската агенция за инвестиции. В същото време те често имат нужда от информационно и индивидуално административно обслужване, решаване на възникнали правни и административни проблеми и осъществяване на посредничество при решаването им, осъществяване на контакти с потенциални партньори, организиране и участие в срещи с тях, както и подпомагане на инвестиционните проекти чрез консултации относно възможностите за реализиране на проектите и разясняване на необходимите конкретни действия. Инвеститорите имат нужда и от съдействие за осъществяване на партньорства с финансиращи институции, регулаторни и административни органи, органите на местното самоуправление на територията на Столична община, агенции за набиране на персонал, университети, образователни структури и др., което по същество са функционални компетентности на СОАПИ.

 

65 млн. лв. е стойността на инвестициите на първите четири компании, които ще получат „Зелена карта за административно обслужване“ от СОАПИ. Това са:

 

„София Мед“ АД – производител на широка гама валцовани и пресовани продукти от мед и медни сплави с широко приложение в редица индустрии и в строителството. На 29.12.2021 г. ЕБВР обяви, че ще отпусне нов заем в размер на 40 млн. лв. на „София Мед“ с цел устойчивото развитие на компанията, което ще позволи да се разшири производството на медни продукти, продиктувано от нарастващото търсене в сферата на т.нар. зелени приложения.

 

„Кей Био Индъстри България“ ЕООД – създател на високотехнологичен индустриален парк „Хемус“, който се намира в район Кремиковци, промишлена зона Челопечене. Прогнозните общи разходи за инвестиции в парка за следващите 3 години възлизат на над 23 млн. лв., с потенциал да достигне до 50 млн. лв. Очакваните резултати от изграждането на парка са насърчаване на високотехнологичните дейности и услуги на територията на София и страната.

 

„Елка.бг“ – платформа за сравнение на цените на електроенергията, което позволява на клиентите да избират доставчик и да пестят пари. Стартъпът е основана от малък екип с по повече от 15 години индивидуален опит в енергийните пазари, дигиталните услуги и маркетинга. За да подпомогне развитието й „Vitosha Venture Partners“ са инвестирали в нея 200 000 евро.

 

„Дексикон“ ООД – стартъп, който изгражда платформа за евтина разработка на мобилни апликации. Компанията предлага вече готови шаблони, които лесно и бързо да бъдат модифицирани според нуждите и предпочитанията на клиента. „Vitosha Venture Partners“ подкрепя екипа с 200 000 евро заради богатия му опит в IT  индустрията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • София дава бърз достъп за обслужване на инвеститори и стартъпи

    08 Фев 2022 17:04ч.

    в. Гласове: "В петък депутатът Хамид Хамид попита в парламента дали има някаква връзка на лицето Стамен Янев с премиера Кирил Петков и дали това лице не е издавало скоропостижно за няколко дни инвестиционен сертификат на Кирил Петков, който на основа на това е получил привилегията да купи индустриална зона Божурище и да я продаде после доста бързо, реализирайки огромна печалба. "Епицентър" дава отговор на този въпрос, разказвайки историята как Кирил Петков по "харвардски" успя да реализира на българска почва 27 милиона за 58 дни! С помощта именно на Стамен Янев."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "С издаването на „Зелена карта“ за стартиращи компании СОАПИ поставя стартъпите редом до стратегическите инвеститори за София."

    08 Фев 2022 17:06ч.

    Това не е ли класически случай на дискриминация на традиционни неиновативен малък и среден бизнес и незаконна скрита общинска помощ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗЕЛЕНА КАРТА

    08 Фев 2022 18:23ч.

    Само срещу зелено е новата услуга.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А ето така беше при Народната Република БЪЛГАРИЯ

    08 Фев 2022 19:17ч.

    През 1988 г., на 1 септември, полк от Транспортни войски започна цялостна модернизация и реконструкция на трамвайното трасе на трамвай "Петицата" и на 30 септември, след денонощна работа на три смени, обектът беше готов и се експлоатира и досега. Сега, само за три-четири години и за огромни пари и грабежи, трасето ще бъде осрано от Мутрокрацията. Не се извинявам за академичния израз. Нормата на грабеж на Мутрьо и сие не надминава скромните 70%.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • https://www.segabg.com/node/139678

    09 Фев 2022 11:27ч.

    "Заблудата „стартиращ бизнес“ 21 Юни 2020 автор ЕМИЛ ХЪРСЕВ, д-р ик.: Чувам, че „България“ (т.e. ресорните ведомства и техните подведомствени държавни фондове и фирми) щяла с левски скок да се впусне в лов за еднорози, сиреч да се включи в „европейската програма за иновации“ чрез щедро и ускорено подпомагане на „стартиращи бизнеси“ (start-ups). За целта щели да заделят няколко от обетованите 15 млрд. евро в бюджета на Брюксел за родината ни. Прочутият „Фонд на фондовете“ (държавна администрация, създадена да стиска европейските пари, неизползвани за каквото са били предназначени и застрашени Комисията да ги иска обратно) вече подготвил специални „инструменти“ за тази цел. Даже сключил договори с няколко ловци на еднорози, готови веднага да развъртят „инструментите“. „Еднорози“ наричат финансовите чудеса, които според борсовите рекламисти се случвали веднъж на незнамколкоси опита начинаещи, никому неизвестни, но гениални мислители да направят от абсолютното нищо бизнес за милиарди и стотици милиарди. Седнали двама студенти да пишат курсова работа и измислили алгоритъм за търсене на данни, пуснали го да рови в Мрежата, добавили хитър нов начин за рекламиране, компанията им хвръкнала като ракета, след двадесетина години струва трилион долара. Други двама наели гараж да правят изчислителни машинки – и сега огризката от ябълка, която им знак, също струва трилион. Трети хлапак, вместо да гони момите в студентското общежитие, направил сайт да събира фейсовете им. И цял свят се влюбил в точно това интернет воайорство. И той – трилион. Знаете и другите приказки за еднорози, повтарят ги непрестанно. Само че онова, което не казват, е колко често се случват финансовите чудеса. Чудеса всъщност не стават никога. Понякога съвсем рационални проекти, подготвяни с години, с професионална организация и финансиране, се представят като приказки, за да вдъхнат на наивните нации вяра, че чудеса все пак има. Нашата професия, занаятът на банкерите, се е родил в храмовете на древните Йерихон, Ериду и Ур, за да прави от вярата пари. Колежката Айлийн Лии, нарекла чудодейно печелившите начинаещи компании „еднорози“ има чуство за хумор, но е била честна: еднорози не съществуват. Само лакомията на клиентите, съчетана със солидна доза вродена глупост, ги кара да си въобразяват, че има проекти в които да вложиш 100 долара, да легнеш на хълбок да се събудиш с милион в сметката. Това е същият нагон, който събира милиарди в казината. Всъщност срещу всеки долар, спечелен от успешни инвестиции в рискови стартиращи проекти стоят поне 3 долара загуби от стартиращи проекти, които се провалят и фалират без да покрият направените разходи. Подобно е съотношението печалби към направени залози в повечето хазартни игри. Има една единствена причина за неистовия стремеж да се залага на начинаещи компании с несигурни, но обещаващи проекти - магията на стартиращите: те са единствените на пазара, които могат да постигнат печалба в пъти, - хиляди, в най-лошия случай - в стотици проценти годишно. Наложила се, утвърдена и стабилна фирма, колкото да е добра, ще се похвали в най-добрия случай с десетки проценти печалба. Начинаещият бизнес няма натрупване, при него всеки успех е от нищото, т.е. от минималното вложение, нужно за да започне работа. А от капитала-семе (seed capital), посадено от предприемачите на рисковата почва на потенциалната възможност, може да поникне финансов баобаб. И тогава авторите на проекта и първата вълна инвеститори в него ще направят великия удар. Те са уловили еднорог. От размера му зависи сумата на печалбата. „Еднорозите“ са стартиращи компании, които събират при първоначално предлагане на акции на борсата над 1 млрд. долара. Но има и декахорни (те набират над 10 млрд.), вече и хектахорни, оценени над 100 млрд. долара. Като китайската финансова мравка (Ant Financial Services), отгледана от Алибаба Груп. под името Алипей и оценявана вече на 150 млрд. долара. Пандемията забави очакваната гигантска сделка за пускане на мравката-гигант на фондовия пазар. Големият удар предстои, а според мен предстои и гигантско разочарование както винаги, когато възможностите на една идея, колкото и рационална да е тя, се сблъскат с коварството на живота. Когато една велика идея излезе от лабораториите или слезе от чертожните дъски, за да се превърне от изследователски проект в реален бизнес, тя се сблъсква с конкуренцията и с клиентите, които чакат от нея векидневна, усърдна работа, гарантирано качество, надеждни доставки и изгодни цени. За жалост малцина от бездруго нищожния брой гении, увенчани със славата на велики откриватели, могат да се похвалят, че са станали поне прилични бизнесмени. Вземете за пример Тесла – не еднорога на г-н Мъск, а истинския, - великия откривател Никола Тесла от с. Смилян в Хърватия. Всичките му бизнес начинания са пълен провал. За разлика от своите бивши работодатели Кока Кола и Едисон, той не ставал за скучната, еднообразна и къртовска работа на бизнесмена. А да не говорим, че с разсаждане на мечти, разгласяване на обещания и продажба на очаквания, т.е. с отглеждане на стартиращи бизнеси се занимават твърде различни хора. Гениите са рядкост, мошениците са легион (и) в този занаят. Особено в него. Освен естествения риск на стартиращия бизнес – очакването за откритие просто да не сбъдне, откритието да не може да стане конкурентен бизнес, и високата детска смъртност на начинаещите компании, са познати около две дузини типови измами на лакоми и наивни инвеститори. Не е нужно да четете учебника за дипломирани следователи по измамите (CFE, те са гилдия във финансите, като анализаторите, CFA, одиторите, CA и CIA). Припомнете си историите за тръста „Питърс, Тъкър и Сатана“ в разказите на колегата Уилам Портър, неудачник банкер, но безсмъртен под името О. Хенри. Чудесно и изчерпателно въведение в теорията и практиката на финансовата измама. Искрено го препоръчвам за българските държавни служители, които ще „насърчават и финансират стартиращи бизнеси“. Поредният европейски приоритет. Това е пълен абсурд! Кой, по дяволите, залага на начинаещ? Нима човек със здрав разум връхлита в болницата с вик: „Има ли тук някой начинаещ хирург? Горя от желание да го насърча и ще му платя да ме лекува!“. Или пък да е спестил за къща и обявява конкурс за стартиращи строители? Само господа със солиден стаж на брюкселските хранилки могат да стигнат до брилянтната мисъл да влагат държавни пари в стартиращи компании. За това има безброй инвестиционни банкери, „бизнес ангели“ и пр. майстори на финансов хазарт. Те си владеят занаята. А държавният служител в него ще е яре младенец, пратено да насърчи растежа на алигаторите. Болката ще е голяма. Загубите ще са потресаващи. „Обаче някои хора просто умират да ги измамиш“, казва мъдрият Джеф Питърс от онзи тръст. Вместо да залага на финансовата рулетка, държавата по-добре да спазва правилата на банкерите (много добре ги е обяснил нашият учител Атанас Буров на Михаил Памукчиев – Топалов, тъкмо ги публикуват във в. Труд). Финансира се доказаният. Начинаещият, ако учителите му го оценят, се отглежда в лабораторията, в академията – на мизерна заплата, но с възможност да се докаже и утвърди. И никакъв бизнес! Глупаво до смях е как трябвало да караме фирмите да (съ)финансира образованието и фундаменталната наука, а пък държавата – начинаещите бизнеси. Това са идеи като от обърнатите наопаки светове на Тери Пратчет, гротески от картини на Йеронимус Бош и Питер Брьогел Стария. Бюджет – гротеска. Писъкът ще се чуе."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи