- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 3065
- 7
От публикувания списък на страницата на общината се вижда, че местности, в които има думи като "баир", "бунар", "кория", са сменени с "рид", "кладенец" и "горичка". Местността Чаплака вече ще се казва Голото, Халваджи бунар - Халваджийски кладенец, Калпазан баир - Ялов рид, Бейска кория - Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид.
В декларация от Главното мюфтийство обявиха, че решението нарушава "достиженията на правото в съвременна Европа и демократизацията в България, след размирните периоди и "студената война". "Това начинание е своеобразен "Възродителен процес", който този път засяга не имената на хората, а имената на обектите и географските местности. Това е политическо нахлуване в естествената територия на езика и има негативно отражение върху религиозната и етническата толерантност на мултикултурното общество в България", пише в декларацията на мюфтийството.
Преименуването е по инициатива на ВМРО и "Атака" от 2014 година. Още тогава общинарите в Стара Загора решиха да преименуват всички местности в 51 населени места в рамките на общината. А през 2017 г. беше сформирана и временна комисия с предтсавители на ГЕРБ, НФСБ, "АТАКА", ВМРО и Реформаторски блок.
Според патриотите в Стара Загора в хода на работата на комисията е станало ясно, че в областта има множество неразбираеми за съвременниците наименования, като част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи.
При изготвянето на списъците, които вече са предоставени на селските кметове, е използвана експертизата на дългогодишни университетски специалисти - османисти, се казва в съобщението на ВМРО.
"В хода на работата си членовете на комисията са се натъкнали на множество неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи. Сред тях например е словосъчетанието „съборената кюприя“, което в буквален превод означава „събореният мост“. Запазени са топонимите с корен от езика на далечните предци траките, сред тях е и аязмо (лечебен извор). При изготвянето на списъците, които вече са предоставени на селските кметове, е използвана експертизата на дългогодишни университетски специалисти – османисти. Част от старите имена са преведени буквално, други са по аналогия, трети са изцяло нови.", разясняват от ВМРО.
От комисията обясняват, че собствениците на имоти в местностите с променени имена няма да заплащат такси при вадене на документи. По сходен начин е било процедирано през 30-те години на миналия ХХ век, когато били сменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български.
Справка на ВМРО показва, че само от август до декември 1934 г. с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев са променени имената на 1 875 населени места, сред които и на 14 града. От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и други. Подготовката за този процес обаче датира още от 1925 г. при управлението на Народния сговор с премиер проф. Александър Цанков.
През 1906 г. пък само в сегашната Старозагорска област са променени имената на 347 села, допълват от ВМРО.
Някои от преименуваните местности:
- ЧИЧЕК БАИР – ЦВЕТЕН РИД
- АХЧА ТАХТА – ТРАПЕЗАТА
- СЪБОРЕНАТА КЮПРИЯ – ПАДНАЛИЯ МОСТ
- КАЙРАКА – СИПЕЯ
- ЧАПЛАКА – ГОЛОТО
- КАРАНЛЪК-УСОЙНОТО
- БЮК ТАРЛА – ГОЛЯМАТА НИВА
- АЛЧАК КОРИЯ – НИСКАТА ГОРИЧКА
- КЮШКЮЛЮ БАХЧА – ЛЯТНА ГРАДИНА
- АЙВАДЖИК – ДЮЛЕВА ГРАДИНА
- БОБООЛУ – БРАТОВОТО
- ОРТА БОЗАЛЪК – СРЕДНА ЛИВАДА.
Пълен списък на местностите с нови имена, може да видите тук:
https://www.starazagora.bg/bg/obyavleniya-na-obshtinski-savet/vav-vrazka-s-reshenie-763/23022017g-vremennata-komisiya-za-preimenuvane-na-mestnosti-na-teritoriyata-na-obshtina-stara-zagora-predlaga-slednata-promyana-na-naimenovaniyata-na-mestnostite-na-teritoriyata-na-obshtina-stara-zagora
Източник: "Сега"
