- Автор: Гласове
- 17 Дек 2024
- 4230
- 31
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Националната агенция за приходите (НАП) ще става силова структура. Нейните служители ще могат да претърсват офиси на фирмите, да изземват документи и да разпитват ревизираните лица. Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които служебният кабинет е вкарал в преходните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2025 г., внесен в Народното събрание.
Със Закона за държавния бюджет и едноличното решение на един-единствен човек - шефът на НАП, без решение на съда, без прокурорско разпореждане, по всяко време всеки човек, всеки бизнес, могат да бъдат подложени на ПРЕТЪРСВАНЕ И ИЗЗЕМВАНЕ. Освен това искат да назначават териториалните директори без конкурс, пренбрегвайки напълно Закона за държавния служител, а само с подпис.
В момента подобни претърсвания и изземвания се допускат само със съдействие на органите на МВР, когато проверяваното лице откаже да осигури достъп или да предостави исканите книжа и информация. С промените се разрешава това да се случва и при извършване на данъчни проверки и ревизии единствено със заповед на изпълнителния директор на НАП.
Новите правомощия на НАП, които финансовото министерство иска да въведе, вече предизвикват брожения в социалните мрежи. Мнозина съзират опасност данъчните да се превърнат в репресивен орган, който да наказва едни фирми за сметка на други близки до властта.
"Не бих подкрепил репресивни правомощия на НАП", написа във Фейсбук депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов. Той е учуден, че новата разпоредба в ДОПК регламентира претърсвания и изземвания да се правят по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но промени в НПК не се предлагат.
До момента обсъждания по темата за по-разширени правомощия на данъчните служители не е имало. Мотиви към промените в ДОПК също няма. Възможно е тази промяна да е свързана с планираното сливане на НАП и Агенция "Митници", при което ще продължи да съществува само НАП. И тъй като част от митническите инспектори имат разследващи функции, това вероятно ще се пренесе и към данъчните служители. Според Божанов обаче така разписани предлаганите изменения в ДОПК звучат твърде общо и дават прекалено широки правомощия на НАП.
От реакцията в социалните мрежи е видно, че предприемачи се опасяват от данъчен произвол и риск да бъдат притискани, без да може да се защитят от злонамерени действия на данъчни инспектори и конкуренти. "Претърсвания, изземвания е прерогатив на МВР, прокуратура и ДАНС, те съдействат на НАП при поискване, защо трябва да имаме няколко МВР-та?!", недоумяват недоволни предприемачи в социалните мрежи.
Счетоводители пък обръщат внимание на новата мярка - НАП освен писмени обяснения по време на ревизии и проверки, ще може да иска и устни обяснения, което си е разпит. После каквото са чули данъчните инспектори ще опишат в протокол, който проверяваният трябва да подпише, без да има възможност да се посъветва с адвокат или счетоводител по сложната данъчна материя. И тъй като масово фирмите ползват услугите на външни счетоводители, е напълно възможно проверяваният предприемач да не е подготвен да отговаря и дори да не е наясно с много от данъчните закони и счетоводни изисквания. Ако пък откаже да отговаря, ще се смята, че не съдейства, от което за фирмата ще има негативни последици.
Повече бюрокрация
Друга промяна в ДОПК също силно обезпокоява бизнеса. За да затегне контрола срещу данъчни измами, МФ предвижда всеки месец до 14-то число всички предприятия - малки, средни и големи, да подават електронно в НАП огромен сбор от информация в т.нар. стандартен одитен файл. Пощадени са само микропредприятия, които не са регистрирани по ДДС.
В този файл трябва да се подават данни от счетоводната отчетност като счетоводни сметки, движения и салда по тях, за всички счетоводни операции в хронологичен ред, прилаганите данъчни ставки и начислени данъци, информация от документите за покупки и продажби, включително данни за клиенти и доставчици, данни за плащанията и начина на плащане. Освен това фирмите трябва всеки месец да описват дълготрайните активи - наличности, движения и начислени счетоводни и данъчни амортизации, както и какви материални запаси имат.
Въвеждането на подобен инструмент представлява значителна административна тежест за бизнеса, алармираха още на тристранката за Бюджет 2025 работодателските организации.
"Съдържанието на изискваната информация ще ангажира голям организационен и финансов ресурс в българските предприятия и обслужващите ги счетоводни къщи. В допълнение, следва да бъдат предоставени адекватни гаранции за сигурността на информацията, тъй като тя включва данни за движения и салда по счетоводни сметки, данни за плащанията, дълготрайни активи, материални запаси и др.", предупредиха от БСК. Камарата настоя, ако този стандартен одитен файл влезе в сила, то да отпаднат други административни задължения като подаването на дневници по ДДС всеки месец.
Счетоводните къщи, които обслужват огромната част от фирмите в България - основно малки и средни, предвиждат непосилен труд всеки месец да попълват и подават в НАП новия одитен файл. Това означава всеки месец да бъде заведено цялото счетоводство до 14-то число на следващия месец.
Освен това има някои недомислици, които само усложняват воденето на счетоводството, казват експертите. Едната е, че всяка фактура трябва да се разбие ред по ред, което си е въвеждане се нов данъчен сметкоплан, при което счетоводителите ще трябва да преписват на ръка. По подобен начин ще бъдат преписвани и банковите извлечения за плащанията.
Тази хамалогия, разбира се, си има и цена, която ще натовари още повече разходите на фирмите за водене на счетоводство.
МФ вече вкара в 51-вото Народно събрание промени в Закона за ДДС, с които иска да задължи фирмите на всеки три месеца да декларират материалните си запаси - мярка срещу укриването на данъци от недобросъвестни предприемачи, които водят за налични в склада стоки, които всъщност са продали. Тази поправка в Закона да ДДС още не е разгледана в парламента и вече е заменена с нова - деклариране и инвентаризация на активи да стават не на три месеца, а всеки месец. От толкова много контрол може да има обратен ефект за фиска, защото много малки фирми няма да издържат на нарасналите разходи за правене на бизнес, предупредиха работодателските организации.
Източник: segabg.com
