Служители на Гранична полиция пазят границата в нечовешки условия

<p>&quot;По служебен път са ни раздали към униформата мушами, дълги с качулка. Друго - ако всеки служител си осигури сам. Служебните са трагедия, тече право в обувките, в чорапите и си мокър. На всеки наряд краката са мокри&quot;, разказва Димитър Атанасов &ndash; председател на Синдикално дружество ГПУ - Малко Търново.</p> <p>Работи се на 12-часови смени, а до най-далечните участъци се пътува около 2 часа в едната посока и 2 часа обратно след смяната, което прави дежурство от 15-16 часа.</p> <p>Граничарите нямат палатки, в които да се крият от дъжда и студа. Пътищата са в окаяно състояние и няма достъп за автомобили на местата, на които се извършва наблюдението. Казват, че нямат и дърва за огрев, ако се наложи.</p> <p>Притесняват се, че институциите ще им обърнат внимание едва след като се случи някой инцидент.</p> <p>&quot;С това вървене след смяна хората са изморени - падат, стават. Ако ви покажа маршрута, по който се движим, е все едно бягане с препятствия - паднали дървета, вечерта в тъмното да го минаваш, предполага се, че ще се случат такива неща - я крак счупен, я ръка&quot;, казва още Димитър Атанасов.</p> <p>&quot;В годините назад пълно безхаберие е царяло. Инвестираше се само в показни райони, като Свиленград примерно. Там, когато беше за Шенген, се инвестираха средства и там е добре е сега, системи изградени. А при нас е изоставено, много зле.</p> <p>Личното ми мнение е, че към момента при нас, където аз работя, ефектът е почти нулев&quot;, допълва той.</p>