Швеция вече е в НАТО - краят на един продължил повече от два века неутралитет

Швеция вече е в НАТО - краят на един продължил повече от два века неутралитет

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Последната война, в която Швеция участва, приключва през 1814 г. и след като пушките и оръдията, насочени към Норвегия, замлъкват, някогашната воюваща сила повече не посяга към оръжие. Тоа пише в анализ на Асошиетед прес, цитиран от БТА.

През следващите два века Швеция води политика на неутралитет и отказва да заема страна във войни или да се присъединява към военни съюзи. Така тя защитава позиция, която пази мира в страната и допринася за това да се превърне в просперираща социална държава и суперсила в областта на хуманитарните въпроси.

Забележително дългият период на политика на военно необвързване приключва с приемането на Швеция в НАТО. Церемониалните формалности се очаква да бъдат изпълнени скоро след 18 месеца отлагане заради Турция и Унгария, които първоначално не ратифицираха кандидатурата на страната и поискаха отстъпки от други страни членки на Алианса.

"Швеция загърбва 200 години неутралитет и политика на необвързване", каза шведският премиер Улф Кристершон, след като в понеделник унгарският парламент даде одобрението си, с което бе преодоляна и последната пречка.

Швеция и съседна Финландия дълго изключваха възможността да се присъединят към НАТО. Това се промени рязко, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Нападението породи страхове в Европа заради империалистките амбиции на Москва - безпокойство, което се засилва с набирането на скорост от страна на Русия на бойното поле в Украйна.

"Това е правилният път за нас", казва Якоб Фредериксен, 24-годишен пилот, който, като много други шведи, подкрепя членството в НАТО на фона на нарушаването на реда след Втората световна война, който до голяма степен пазеше мира в продължение на десетилетия. "Мисля, че в тази нова ера е по-добре да сме част от съюз, отколкото да сме независими и неутрални", добави той.

Инвазията "бе шок за политическия живот в Швеция", заяви Хенрик Екенгрен Оскаршон, политолог от Университета в Гьотеборг. Той анализира резултати от проучвания, които показват, че подкрепата за членство в НАТО се е увеличила от 35% през 2021 г. до 64% след нахлуването. "Това беше най-голямата и най-бързата промяна на мнение, отчитана в политическата история на Швеция", пише той.

Въпреки това в условията на нарастващо напрежение между Русия и Запада се появяват нови тревоги, свързани с членството в Алианса. Улрика Еклунд, 55-годишна служителка в банка в Стокхолм, казва, че е несигурна по отношение на членството в НАТО и ефекта, който то ще има върху Швеция. Въпреки това тя разбира защо се взима това решение предвид "всичко, което се случва в света и в Европа".

Неутралитетът на страната датира от началото на 19-и век, когато Европа е обхваната от Наполеоновите войни.

Въпреки че Швеция е на печелившата страна при битките срещу Наполеон Бонапарт, загубата на територии на Финландия в полза на Русия години по-рано слага край на всякакви заблуди, че Швеция ще продължи да бъде велика сила.

"След спечелването на Норвегия политиката е насочена към това Швеция да не се намесва в споровете на големите сили, а да се развива като държава. И така и правим", казва Роберт Далсьо, старши анализатор в Шведската агенция за изследвания в областта на отбраната. Тази политика позволява на Швеция да се развие и да проправи пътя си към модерна държава, след като в началото на 19-и век тя е е била "една от най-бедните и изостанали страни в Европа".

Докато Швеция се приспособява към новия си политически курс, през 1834 г. крал Карл Четиринадесети Йохан обявява неутралитета на страната. В писмо до британски и руски съдилища той призовава страните да уважат желанието на Швеция да стои настрана от конфликтите им.

Пазен в Държавния архив на Швеция и смятан за най-стария документ за неутралитета на страната, текстът гласи: "Бихме желали да стоим изцяло встрани от тези проблеми и че Швеция и Норвегия, запазвайки строг неутралитет спрямо воюващите страни, могат да заслужат с безпристрастното си поведение уважението и признанието на нашата система."

През годините неутралитетът на Швеция е бил поставян пред изпитания, особено по време на Втората световна война, когато страната иска от Германия да не бъде въвличана във войната.

"Втората световна война е момент, в който Швеция е на косъм от смъртта", казва анализаторът.

Много шведи вярват, че са опазили мира си заради неутралитета, но всъщност "сме били гъвкави в прилагането му: в началото на войната чрез отстъпки пред Германия, а по-късно чрез отстъпки пред съюзниците", заявява той.

По време на Студената война, когато Швеция и Финландия са буфер между НАТО и страните от Варшавския договор, много шведи и финландци смятат, че необвързването с нито един съюз е най-добрият начин да се избегне напрежението с Русия, силен съсед на юг в района на Балтийско море. Това обаче не значи абсолютен пацифизъм.

През 50-те и 60-те години на 20-и век военновъздушните сили на Швеция са четвърти по сила в света и страната има възможност да мобилизира около 800 000 мъже, включително резервисти, ако избухне война, казва Андреас Олсон от Музея на шведската армия.

"Да си неутрален не значи да си наивен. Всъщност това е начин на мислене, според който трябва да сме независими, ако дойде война", заявява Олсон.

С годините идеята за Швеция като глас на мира и неразпространението на ядрени оръжия се превръща в сърцевината на шведската идентичност. Страната, която е дом на институциите, свързани с Нобеловите награди, финансира програми за чуждестранна помощ, участва в мироопазващи мисии в чужбина и разчита на неутралния си статут, за да действа като посредник в регионални конфликти по света.

Улоф Палме, премиер на Швеция от 70-те години на миналия век, описва Швеция като морална суперсила, която трябва "да бъде активна в ситуации, при които други страни, в резултат на позициите им във външната политика, са неспособни да се включат".

Страховете от руската военна мощ започват преди векове и продължават през мрачните години на Студената война. През 1981 г. съветска подводница минава през Стокхолмския архипелаг, приближавайки се до главната военноморска база на Швеция. Следват дни на напрежение.

След Студената война страховете изчезват и Швеция намалява разходите си за отбрана. В последните години обаче държавата инвестира повече в армията си и подписва договори с НАТО, като участва в обучения с Алианса.

Ключов момент е и анексирането на украинския полуостров Крим от страна на Русия през 2014 година.

През 2017 г. Швеция връща наборната военна служба. През следващата година на стратегически важния шведски остров Готланд в Балтийско море, северозападно от руската територия Калининград, е възстановен полк, който беше разформирован през 2005 г.

С течение на времето за Швеция, която ясно споделя възгледите на Запада и е член на Европейския съюз от 1995 г., думата "неприсъединяване" става по-подходяща от "неутралитет".

"В продължение на 30 години ние се отдалечавахме от неутралитета, който никога не е бил толкова чист, и се приближавахме към позиция, предполагаща присъединяване към съюз", каза Далсьо. "И може да се каже, че това най-накрая приключи с присъединяването към НАТО", допълва той.

Източник: epicenter.bg

 

 

 

 

Коментари

  • ?????

    07 Март 2024 19:19ч.

    Неутралитет не неутралитет. Засега шведската армия се бори с престъпниците мигранти в самата Швеция. Дано ги преборят. Но що ги пуснаха е въпрос без отговор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Факир

    07 Март 2024 19:28ч.

    Тези безмозъчни скандинавци арабеските ги колят и насилват посред бял ден по площадите, ислямския екстремизъм цъфти, те в нато ще влизали да се пазят от Русия?! Ами, честито, сега ядрените ракети на рашките ще гледат и към вас. Спете спокойно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ухаааа

    07 Март 2024 22:49ч.

    Сега когато руските ядрени ракети са насочени срещу Стокхолм, Малмьо и другите им педалски градове, шведските швестери-педофили се чувстват по защитени!🤔 Престъпността в тази, доскоро спокойна страна, е същата като в Хаити, та се наложи новоизлюпената натовска армия да охранява реда по улиците! Също като в най диктаторските режими!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куци Коньов

    07 Март 2024 20:45ч.

    Твърдението "по-добре да сме част от съюз, отколкото да сме независими и неутрални" е чиста шизофрения, превръщаща шведите от независима нация в поредните пионки! А най-големият им враг не е външен, а вътрешен, но и при тях тече процес на тежка умствена деградация. Най-доброто за всеки човек или държава е да бъде максимално независим! Мястото на НАТО е при другото уродливо творение, наречено Варшавския договор, а именно - в кошчето на историята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шведите са лицемери с избирателна съвест

    07 Март 2024 21:35ч.

    Когато Хитлер анексира Австрия и Чехия, и прегазва Белгия, Холандия, Франция, Полша, Норвегия и без да обяви война извършва инвазия в СССР, Швеция не е шокирана и общественото мнение не застава на страната на жертвите. Но сега, когато същото това обществено мнение е обработено от натовската и еврогейска пропаганда, с крайна цел - въвличане във война срещу Русия, за окончателно решаване на руския въпрос - разпарчетосване и заграбване на руските земи и поробване на руския народ, шведите изведнаж станаха свръх-чуствителни и шокирани!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куци Коньов

    07 Март 2024 21:47ч.

    Вариант за "окончателно решаване на руския въпрос" е не само насилствена"еврогейзация" (германизация), но и систематично унищожение на руското население чрез различни методи за геноцид. Или План "Ост-2".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • русский "освободитель"

    07 Март 2024 21:42ч.

    при толкова много разбирачи от политика, интересно защо БГ е с най-нисък стандарт на живота в Европа...когато някой иска да бъде неутрален ключовите моменти са два: 1. Другите да уважат неутралитета му и да не го нападат. 2. Ако не уважат неутралитета му и някой го нападне, да има дебела тояга, за да може САМ да се отбранява. В тази газета имаше поне 10 статии за прихванатия разговор между германските военни за Керченския мост и ракетите Таурус. Но има и едни други прихванати разговори, които се възпроизведоха в документалния филм Intercepted(Прихванат) , и за който нямаше тук дори и 1 статия. Да, но тези неща от прихванатите разговори на руските "освободители" в Украйна са доста показателни с какви съседи и "освободители" си имат работа украинците. И другите народи, представете си, четат и за тези разговори

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българските окраинци са макетата,

    07 Март 2024 23:22ч.

    а руските макета са така наречените "украинци"/окраинци, които са си чисти руснаци. Точно така, както източно-румелийците са чисти българи. Проблемът със закъснялото съединение на Русия с тяхната покраина/окраина стана една от предпоставките за ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА между руснаци и руснаци с променено от руско на антируско самосъзнание (като твоето променено от българско на антибългарско). Враговете на българите и на руснаците нямат мира в ламтежа си за тотално поробване на славянските народи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • буржоазната глупащина на США

    08 Март 2024 9:02ч.

    Посягането към традиционно неутралния статус на две скандинавски държави, и особено към държавата-лого на европейския неутралитет, люлката на хелзинкския общоевропейски процес Финландия, е признак на американската комплексарщина и визитна картичка за слабост. Хората и държавите с класа не постъпват така, но наглосаксите го направиха. Ще го запомним това!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи