Северозападна България остава без целеви инвестиции от еврофондовете

Северозападна България остава без целеви инвестиции от еврофондовете
Редовният кабинет ще подпише Споразумението за партньорство с Брюксел. Най-бедният район на страната ни остава без европейски пари.
<p>След като скоростният път &quot;Видин&ndash;София&quot; отпадна от еврофинансирането, сега се оказва, че целият Северозападен регион е изключен от възможността за специална целева подкрепа. Т. нар. интегрирани териториални инвестиции за най-бедния регион в ЕС, които първоначално бяха залегнали в Споразумението за партньорство до 2020 г., са отпаднали в окончателния му вариант, пише <span style="font-size:12.7272720336914px">Mediapool</span>.</p> <p><span style="font-size:13px">Служебното правителство се е отказало да подпише официално Споразумението за партньорство, което очертава европейската помощ за развитието на България през следващите седем години. Това ще бъде направено от редовния кабинет през ноември. </span></p> <p><span style="font-size:13px">Причините за отлагането на подписването на Споразумението за партньорство 2014-2020 г. са свързани с виждането, че дългосрочни ангажименти на страната следва да бъдат поемани от редовни кабинети. Отлагането на подписването на споразумението е било свързано и с избора на новата Европейска комисия, която трябва да встъпи в длъжност в началото на ноември, са коментирали правителствени източници пред Mediapool.</span></p> <p><span style="font-size:13px"><em>&quot;Северозапдният регион е изваден от рамката за целенасочен подкрепа чрез интегрирани териториални инвестиции от Споразумението за партньорство&quot;</em>, е съобщил Евгений Иванов, член на Управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми по време на обсъждането.</span></p> <p>Според него към момента няма яснота как ще бъде подкрепен този регион. Единствено в оперативна програма &quot;Иновации и Конкурентоспособност&quot; е предвидена по-голяма подкрепа на местните фирми, чрез предоставяне на грантове, покриващи до 70&ndash;80% от стойността на технологичното оборудване или при внедряването на иновации, стана ясно от обясненията на Иванов.</p> <p><span style="font-size:13px">Източници на Mediapool от Министерския съвет са коментирали, че причините за &quot;санкциите&quot; спрямо Севорозападна България са няколко. На първо място е забавянето на приемането на стратегията за региона, която беше изготвена, но времето не стигна да бъде одобрена.</span></p> <p>Другото притеснение е било свързано с изграждането на структурата, която да координира изпълнението на стратегията. Вътре в БСП имаше спор къде да бъде центърът - във Видин или във Враца. В крайна сметка беше решено той да е във Враца, но така се получаваха два властови центъра, защото Видин е център на Северозапдания регон по Закона за регионалното развитие. Рискът от недобра координация и създаването на допълнителна администрация, която само да увеличи бюрократичната тежест, също е надделял при решението Северозапада да отпадне.</p> <p>Допълнително страната не е имала силни аргументи пред Брюксел защо точно Северозападния район. Аргументът, че това е най-бедният в ЕС, не е бил достатъчен, твърдят правителствени източници.</p> <p>Така, за да бъде одобрено Споразумението за партньорство по-бързо от ЕК, кабинетът &quot;Орешарски&quot; е решил Северозападът да бъде изваден от целенасочена подкрепа, заедно с другия отворен въпрос, по който няма разбирателство между България и ЕС &ndash; броят на градовете, които ще получат финансиране по новата оперативна програма &quot;Региони в растеж&quot;. Така 67-те града вече не фигурират в документа, но остават засега в оперативната програма.</p> <p>--------------------------</p> <p><strong>Топ проектите на Северозапада</strong></p> <p>В стратегията за развитие на Северозапада има представен индикативен списък от девет проекта, чиято реализация може да доведе до съживяване на икономическата активност в региона и преодоляване на обезлюдяването му.</p> <p>Най-амбициозният проект е изграждане на интермодален терминал във Видин и индустриална зона за производство на автомобили. Плевен залага на изграждане на университетски кампус с технологичен парк в града.</p> <p>Други три проекта са свързани с туризма. Единият е проектът &quot;Вия Траяна&quot; - на територията на общините Долна Митрополия, Гулянци, Плевен, Ловеч, Троян. Другият е дестинация &quot;Югозападна Стара планина &ndash; Южни Карпати&quot; през Видин-Димово-Магура-Чупрене-Чипровци. Третият е за планински, екстремен, спа, културен и еко-туризъм на територията на общините Берковица, Монтана, Вършец и Враца.</p> <p>Има и четири допълнителни проекта като откриване на филиал на Университета в Щутгарт (Universit&auml;t Stuttgart) във Видин и създаването и развитието на високо технологичен онкоцентър в Плевен.</p> <p><strong>Над 1.7 млрд. лв. са инвестирани за изминалите седем години</strong></p> <p>За изминалия програмен период 2007 &ndash; 2013 г. в Северозападния регион са инвестирани над 1.7 млрд. лв. от европейските фондове, става ясно от подготвената стратегия.</p> <p>Най-много са инвестициите за изграждане на ВиК мрежа и пречистване на отпадните води &ndash; над 537 млн. лв. от програма &quot;Околна среда&quot;. По &quot;Регионално развитие&quot; са подписани 171 договора за 395 млн. лв.</p> <p>165 местни фирми пък са получили над 134 млн. лв. по програма &quot;Конкурентоспособност&quot;. А за решаване на проблема с безработицата са инвестирани близо 50 млн. лв. по програма &quot;Човешки ресурси&quot;.</p> <p>На фермерите в региона за изминалите седем години са били изплатени над 228 млн. лв. по линия на директните плащания, а по Програмата за развитие на селските райони са финансирани проекти за 276 млн. лв.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи