- Автор: Здравка Андонова, "Дневник"
- 06 Окт 2020
- 3352
- 51
Лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов губи три пункта доверие спрямо юли, като персоналният му рейтинг в края на септември е 20.3%. В същото време рейтингът на лидера на опозиция расте и почти се изравнява с този на Борисов - доверието към председателя на БСП Корнелия Нинова е 19.8%.
Непосредствено след тях се нарежда лидерът на "Демократична България" Христо Иванов, одобрението към когото е 15.5%. И неговият рейтинг е измерен за първи път.
След него по одобрение са Красимир Каракачанов (12.1%), Ахмед Доган (8.2%), Валери Симеонов (7.3%) и Веселен Марешки (6.1%). Доверието в Каракачанов и Марешки продължава да пада, докато това в Симеонов се покачва леко. Рейтингът на Доган е измерен за първи път от 2017 г. насам.
Към момента на лансирането на "Републиканци за България" Цветан Цветанов стартира с 3% лично одобрение.
И президент, и премиер губят доверие
Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите "президент-премиер" води до ръст на недоверието и към двамата. Загубите за Бойко Борисов са по-големи от тези за Румен Радев, коментира от "Алфа рисърч" данните от проучването си.
Президентът бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.3%), а критичните нарастват по-силно (с 6%), но със съотношение 42% одобрение към 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг. Премиерът губи нови 3 пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства - с 6% .
Пет месеца преди най-късния момент за избори в страната - редовния вот през март, ГЕРБ и БСП са с практически изравнени шансове, а в бъдещ парламент биха влезли шест политически формации. Все още има сериозно ядро от твърдо решили да гласуват избиратели, които обаче още избират за кого и могат да променят резултатите.
Ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност бихме имали 6 партиен парламент, който предвид позициите и (не)съвместимостите между основни политически сили би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство, коментират социолозите.
Позициите на ГЕРБ и БСП са равни, като управляващата и водещата опозиционна сила взимат около 20 на сто от гласовете на твърдо решилите да гласуват. В предишното проучване на "Алфа рисърч" - от юли, по поръчка на "Дневник", партията на премиера Бойко Борисов взимаше 26.:% срещу 19.2 за левицата.
На трета позиция остава "Има такъв народ" на Слави Трифонов. При него има лек отлив на гласове - готови са да го подкрепят 14.9 % от гласуващите срещу 18.8 % през юли. Според социологическата агенция спадът се дължи на факта, че макар протестите да започнаха със "силна модернизационна заявка", в хода им най-силен тласък е получил протестният ляво-популистки вот, отливащ се към поредните "нови" проекти.
"Демократична България" запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9.4% от гласуващите при 12.3% през юли). Така тя дели четвърто/пето място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9.9% вот (повишение с 1.6% през юли).
Бонусът, който новите протестни проекти получиха от масовите демонстрации, личи и в ръста на "Изправи се.бг" на Мая Манолова (до 4.6% от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се очертават коалиционните партньори в управлението "Обединени патриоти" (3.8%) и "Воля" на Веселин Марешки (0.3%), които засега остават под чертата.
Новоучредената партия на бившият втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов - "Републиканци за България", засега събира подкрепата на една 0.2 на сто от решилите да гласуват.
Трябва да се отбележи и това, че 10.1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот. Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни - първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми.
Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства, сочи проучването.
При 66% подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори, а общо 56% са за редовни избори. Мненията по един от ключовите проблеми - каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление, са разнопосочни не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили, отчитат от "Алфа рисърч".
17.6% припознават в президента Румен Радев политическият опонент на премиера Бойко Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект.
15% - основно привърженици на Слави Трифонов, залагат на формулата "всички срещу ГЕРБ".
9.4% са за "лява алтернатива", като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев.
12.2% са за "дясна алтернатива". Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на "Демократична България", но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти.
Общо 14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Социолозите обаче отчитат интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни - намалява категоричната подкрепа за протестите в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проектират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него, се казва в анализа към изследването.
Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа сега се одобрява от 12.2%, при 54.6% критични оценки. Единствено полицията успява да увеличи нивата си на доверие, като през септември положителните оценки за дейността й, обратно на ситуацията през юли, започват леко да доминират над отрицателните (30.2%:27.7%).
Източник: "Дневник"
