САЩ: Слабата рубла и санкциите на Запада спряха "Южен поток"

<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="line-height:1.6em">Според Сюзън Райс &rdquo;Южен поток&rdquo; е важен проект, който най-вероятно няма да бъде реализиран.</span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Твърденията на Путин далеч от истината</strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Западната преса коментира, че отказът от&nbsp;&quot;Южен поток&quot;&nbsp;е голям неуспех за Путин&quot;,&nbsp;а подписаният меморандум между Русия и Турция не може да бъде сериозна алтернатива на&nbsp;&quot;Южен поток&quot;.</span></span></p> <div class="httpoolad" style="color: rgb(57, 58, 58); font-family: Tahoma; line-height: normal;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(51, 51, 51); line-height:1.6em">Според&nbsp;&quot;Файненъл таймс&quot;&nbsp;тълкуването на Путин, че отказът от проекта е загуба за Европа и печалба за Турция, не отговаря на действителността. Руският президент е принуден да изостави дългогодишен проект. Това е стратегически неуспех за Русия и оправдава последователната позиция на ЕС по този въпрос.</span></span></span></div> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Според вестника на &quot;Газпром&quot; щеше да му се наложи да плати голяма част от цената на проекта, а имайки предвид, че търсенето на газ в Европа не се увеличава, отчасти поради възхода на възобновяемите източници, винаги е било съмнително дали бизнес проектът на стойност 50 милиарда долара е изгоден. Изданието коментира, че за Путин в случая с &quot;Южен поток&quot; икономиката винаги е била на второ място след политиката. Голяма част от газа, който Русия продава на Европа, се транзитира през Украйна.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Това дава на Киев рядка възможност да влияе на Москва и &quot;Файненшъл таймс&quot; отбелязва, че един нов газопровод, паралелно със &quot;Северен поток&quot;, щеше да позволи на Русия да заобиколи проблемния си съсед и да намали по този начин възможностите да се съпротивлява на натиска на Москва.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Газопроводът също така би затвърдил влиянието на Русия в голяма част от Югоизточна Европа, включително в България, Унгария и Сърбия. Според &quot;Файненшъл таймс&quot; схващането, че едно ново руско споразумение с Турция осигурява стратегическа алтернатива, е погрешно. Турция не е достатъчно голям клиент, за да замести европейския пазар, който&nbsp;&quot;Южен поток&quot; щеше да обслужва. Освен това всеки план на Москва да пренася газ през Турция за ЕС, ще се натъкне на същите проблеми като тези на &quot;Южен поток&quot;, допълва вестникът. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Европа трябва да потърси нови източници за доставка на газ и затова трябва да преразгледа плана за газопровода&quot;Набуко&quot;, пише &quot;Файненшъл таймс&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Неуспехът с &quot;Южен поток&quot; и лансираният от Путин &quot;завой към Азия&quot; издава стратегическа уязвимост на Русия. Путин иска да продава газ на нови пазари, но той влоши отношенията си с най-големия си газов клиент. Русия няма няма какво да продава на света, освен ресурсите си, а това става все по-трудно,посочва&nbsp;изданието,&nbsp;цитирано от БТА.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Енергийният тормоз на Москва има граници</strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Списание &quot;Форин полиси&quot; посочва в статия, озаглавена &quot;Мечтите на Путин за газопровод&quot;, че &quot;Южен поток&quot; е станал жертва на кризата в Украйна, че спирането му показва, че има&nbsp;граници на енергийния тормоз, който Москва упражнява. С отказа си от газопровода, Путин изглежда признава, че европейските санкции почти са торпилирали финансовите перспективи пред мащабния проект, а продължителният отпор на Европейския съюз и някои държави членки като България, са го обрекли на провал, пише списанието.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Според &quot;Форин полиси&quot; вероятното прекратяване на &quot;Южен поток&quot; е удар по опитите на Русия да изолира още повече Украйна, като същевременно продължи да доминира на европейския енергиен пазар. Ако преговорите с Турция продължат с бързи темпове, тя може да направи още една стъпка към осъществяването на отдавнашната си мечта да стане енергиен център за Европа, дори сближаването с Москва да крие заплахата да отдалечи Анкара още повече от Брюксел.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">За ЕС оттеглянето на Путин е равнозначно на победа на върховенството на закона, както и на победа в битката за влияние над държавите от бившия съветски блок в Централна и Източна Европа, отбелязва списанието и посочва, че бюрократите все още се опитват да разберат дали &quot;Южен поток&quot; наистина е &quot;мъртъв или е на животоподдържащи системи&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Според &quot;Форин полиси&quot; съдбата на газопровода показва задълбочаващите се различия между страните от ЕС, които са на позицията на Брюксел и тези, които клонят към Москва. Изданието отбелязва, че Унгария нееднократно е противоречала на ЕС и все повече се е приближавала към Путин и Москва, като не се е подчинила на Брюксел и е одобрила строителството на &quot;Южен поток&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">&quot;Форин полиси&quot; пише, че България от своя страна нееднократно го е блокирала и че българското правителство е приело резервите на Брюксел по въпроса за законността на тръбата, въпреки че отказът от газопровода може да струва на балканската страна 400 млн. долара на година от така нужните й приходи от транзитиране на газ. Само дни преди изненадващо оповестената новина от Путин български длъжностни лица разкритикуваха опитите на Русия да затегне енергийната си примка около бившите сателитни държави, особено като пречи на търсенето на газ в Европа. По думите на цитиран от &quot;Форин полиси&quot; енергиен експерт от Центъра за наука и международни отношения &quot;Белфър&quot; към Харвардския университет такова публично отдръпване е български сигнал за Брюксел и Вашингтон: &quot;Ние не сме на страната на Русия&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Руската преса: Щети за 2.5 млрд. долара</strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Руският вестник &quot;Комерсант&quot; посочва от своя страна, че скоропостижната кончина на &quot;Южен поток&quot; след осем години преговори и скъпоструваща подготовка изненада не само европейските политици, но дори и чуждестранните участници.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Реакциите в ЕС &quot;бяха различни - от прецизно демонстрирано безразличие минаваха през открито недоверие и стигаха до възмущение&quot;, обобщава &quot;Комерсант&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Още през декември 2012 г., когато се полагаха основите на &quot;Южен поток&quot;, Алексей Милер заяви, че &quot;проектът намери абсолютно търсене на пазара&quot;, а всички количества &quot;вече са разпределени&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Вчера обаче се затрудни да отговори какво ще стане сега с тези договори, посочва &quot;РБК дейли&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Замразяването на проекта ще причини на европейските компании щети най-малко за 2.5 милиарда долара. Оценки на загубите правят и ръководствата на балканските страни, през които трябваше да мине газовата тръба. А Европейската комисия вече заяви, че никой няма да компенсира щетите, пише &quot;Вести&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Накратко, Балканите реагират на съобщението с &quot;разочарование и надежда, че проектът все пак ще бъде осъществен. В газопровода се инвестираха пари, на него се разчиташе, а ето че проектът е замразен. И виновник е самият Евросъюз&quot;, добавя електронният вестник.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">С отказа си от &quot;Южен поток&quot; Владимир Путин постави натясно експерти и еврочиновници, констатира &quot;Газета&quot;. Дори след денонощие все още нямаше ясни коментари от първите лица в ЕС. Или са били изненадани от действията на руския президент, или всичко са знаели предварително и са сключили тайна сделка с Путин, предполага изданието. Руският президент е майстор на тайните политически комбинации, изтъква &quot;Газета&quot;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Путин може да е бил принуден да отхвърли &quot;Южен поток&quot; заради непримиримата позиция на Запада, според която газопроводът е най-вече антиукраински проект, целящ Киев да изгуби доходите от транзит на руски газ, гласи едно от мненията, цитирани в текста.<br /> <br /> Но според друга, &quot;конспирологична версия&quot;, Владимир Путин има тайна сделка със Запада, включваща закриване на &quot;Южен поток&quot; и отказ от руска експанзия на европейския газов пазар &quot;в полза на втечнения природен газ от САЩ. В отговор САЩ и ЕС ще натиснат Киев, за да спре той бойните действия&quot; срещу сепаратистки Донбас, посочва всекидневникът.&nbsp;</span></span></p>