- Автор: Гласове
- 24 Авг 2026
- 515
- 0
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Войната на САЩ с Иран – „Всичко или нищо“. Забраняват неутралитета на останалия свят
САЩ изчерпват военния си потенциал, идва ред на икономическия
Шест месеца след като САЩ и Израел нападнаха Иран, но кампанията не постигна военните и политическите си цели с военни средства, Щатите са изправени пред нова дилема. Израел се поотдръпна и остави ударите да се извършват от американския му закрилник. От своя страна САЩ са изправени пред известен казус от теорията на игрите, известен като „дилема на невъзвратимите разходи“.
Това е главоблъсканицата, пред която се изправя всеки инвеститор, който не е успял да спечели от начинание, в което е вложил значителна сума, и се чуди дали да продължи да инвестира с надеждата нещо да се промени, или да преглътне загубеното до момента и да се откаже.
Новините сочат: Щатите изчерпват военните си ресурси. Запасите от ракети намаляват. Хилядите моряци и пехотинци на най-модерния самолетоносач „Ейбрахам Линкълн“, който от началото на кампанията е в региона, за да обслужва ударите, не издържат. Оплакват се от липсата на отпуск, лошата храна и недостойните условия на живот вследствие на липсващи ремонти.
За да даде почивка на всички от самолетоносача, военното министерство праща нов самолетоносач. И се отказва от съвместни учения с Южна Корея. Накратко, това означава, че американците са потърсили ангажимент, от който могат да се оттеглят. Частично или временно, за да постигнат целите си в ангажимент, който сегашното ръководство на държавата смята за приоритетен.
В последните 10 дни към изказванията за конфликта се присъедини американският финансов министър Скот Бесент. Първо предупреди, че Иран ще се изправи пред тотална икономическа война. Днес тя бе обявена. Не Тръмп, а Бесент публикува статия във „Financial Times“. Тя съдържа същия тържествен и застрашителен тон, който струи от речта на американския президент Рузвелт, когато обявява война на Япония след атаката ѝ срещу Пърл Харбър.
За широката публика това може да се обясни с факта, че Тръмп не притежава езиковия, нравствения и образователния капацитет да формулира подобно послание. Дори пиар екипът му по-скоро ще конструира нещо от сорта на МАГА движението, в което просто Америка е най-великата и който не е съгласен, заслужава да бъде застрелян в бар, където военните влизат с ритник.
Самото участие на Бесент обаче е знак за ескалация на конфликта. Той е чужд на МАГА движението. Той е „възрастният в стаята“. Дори Тръмп не се бърка в работата му, защото знае, че не разбира от материята на финансовото министерство, както и че Бесент няма да направи нищо глупаво или противоречащо на това, което Тръмп очаква. С други думи, Скот Бесент е за Доналд Тръмп това, което е Сергей Лавров за Владимир Путин.
За разлика от краха на комунизма, когато светът се притесняваше какво ще произведе мозъчната дейност на застаряващите съветски лидери, днес този страх е насочен към президентите на САЩ. Включването на Бесент показва, че към Иран вече няма да гледат само каубоите в американската администрация, но и здравите сили, които традиционно са заети да съхраняват държавността, с която политиците си играят.
Скот Бесент иска всички страни да изолират Иран. Да го лишат от валутни приходи, да отслабят режима и да предизвикат свалянето му. Под каквато и форма да настъпи то. По думите му това е най-мащабната и строга икономическа изолация, на която ще се подложи някоя страна. Всяка страна, която купува от Иран и осигурява валутни приходи на страната, ще бъде санкционирана от САЩ. Всяка страна, която подпомага сделки на Иран, като служи като прикритие и посредник, също ще понесе санкциите на САЩ. Те ще включват замразяване на активи, отрязване на достъпа до финансови услуги.
Ангажиментът на Бесент и прехвърлянето на акцента от военните към икономическите средства е ескалация на напрежението и тестване на трети подход. Ще има своята цена и ще бъде изпитание за САЩ не по-малко, отколкото за Иран.
През десетилетията се говореше, че САЩ поддържат въоръжени сили, които да могат едновременно да водят две войни. Не помня дали това беше официална доктрина, експертни анализи или улични приказки, но циркулираше. Днес обаче САЩ са пред нова ситуация. Същия уикенд, в който обявиха икономическа война на Иран, в допълнение към вече течаща военна конфронтация, Канада обяви, че ще се опълчи на Щатите.
„САЩ се опитват да ни контролират, затова преди това искат да ни разрушат“, каза премиерът Марк Карни, обявявайки, че колкото и скъпо да струва на държавата му, тя няма да сведе глава пред нападките на Америка.
Оказва се, че САЩ ще водят две икономически войни – с Иран и срещу Канада, и това в допълнение към търговските спорове с Китай и Европейския съюз.
Не е ясно дали и как САЩ оценяват китайския фактор. Китай традиционно се опълчва на санкциите, които колективният Запад опитва да налага на една или друга страна, за да постигне целите си. Индия също отказва да изолира Русия и праща послания, че трябва да мисли първо за своя интерес и чак след това за очакванията на Запада. Всичко това застрашава американските санкции в новата икономическа война да се окажат плашило за малките и да се посрещнат с насмешка от големите. И така, докато САЩ не преглътнат идеята за реални болезнени загуби от икономическа война с БРИКС, които да се пренесат върху обществото, а не бюджетът да действа като амортисьор.
Ескалацията засяга световната икономика
В началото на конфликта на САЩ и Израел срещу Иран златото започна да поевтинява. В най-ниската си точка през юни то се продаваше с 25% по-евтино спрямо пиковите си стойности. Това се случи противно на теорията, че войните и несигурността като цяло тласкат златото нагоре, защото то е естествен пристан в тревожни времена. Причината беше, че разстроените публични финанси на повечето държави вече бяха обезценили техните облигации.
Всеки инвеститор, който желаеше някаква ликвидност, трябваше да продава злато на печалба, жертвайки бъдещи печалби. Алтернативата беше да продава обезценени облигации на загуба. И логичното решение беше облигациите да се държат до падеж, когато все пак ще се изплатят по номинал (най-вероятно).
Миналата седмица научихме, че дългът на САЩ е стигнал 40 трилиона долара при брутен вътрешен продукт от 32 трилиона. Това прави задлъжнялост на САЩ от 125% спрямо брутния вътрешен продукт. И ето я перфектната буря. Иран се опълчва вече шест месеца. Канада решава да се опълчи. САЩ решават да увеличат усилията си в конфликта с Иран, когато става ясно, че са измежду най-свръхзадлъжнелите икономики в света, с изчерпващ се потенциал да водят конвенционална война.
Това илюстрира перфектно „дилемата за невъзвратимите разходи“, а решението на САЩ наподобява това на комарджия, който за пореден път залага на двойно или нищо с надежда, че следващия път късметът ще се завърне.
В очите на американците нещата може да не приличат на хазарт. Може да са пресметнали обстоятелствата и сценариите достатъчно прецизно. Светът обаче не мисли така. За последните 22 дни златото поскъпна с 15% и това праща ясен сигнал, че скоро държавният дълг може да се подложи на сериозни преоценки заради нови, по-дълбоки проблеми на държавите, които теглят заеми.
Затова завръщането към златото се превръща в предпочитана алтернатива. Дори на фона на загубите от разпродажби на облигации, които са купени по-скъпо, отколкото днес се продават.
През годините често съм се чудил как е възможно САЩ да функционират като изключение от икономическите и финансовите закони. Най-вече феноменът да са постоянно с бюджетни дефицити, постоянно да задлъжняват и постоянно да им се разминават дългови кризи, каквито в последните 30 години преживяха Русия, Гърция, Ирландия, Испания, Португалия, както и американският и европейският банков сектор.
За да не стигнат дотам, в последната година САЩ променят лека-полека регулациите си така, че да насърчат американските банки да купуват американски дълг и моментните му преоценки да не ги притесняват. И в действителност директните и косвените вложения на американския финансов сектор в дълг, емитиран от САЩ, растат.
Оценките на глобалните инвестиционни общности обаче показват, че това не е достатъчно. САЩ ескалираха претенциите си, подплатени с ангажимент да действат твърде високо. Пазарите вече не толерират това. Инвеститорите се стягат за буря или направо за сблъсък и се връщат към традиционните предпазни механизми.
Посланието, което малките държави трябва да четем между редовете на високопарната риторика на враждуващите глобални кланове, е тревожно. Идват нови изпитания. Те може да ни ударят през енергийния пазар, през финансовия сектор и да се надяваме да не се случи през възникването на нови въоръжени конфликти.
