- Автор: Епицентър.бг
- 24 Авг 2022
- 469
- 10
Бойко Борисов, Севделина Арнаудова и Владислав Горанов бяха освободени след 24-часов арест. Снимка: Снимка: Йордан Симеонов, "24 часа".
480 лв. обезщетение за незаконен арест ще трябва да плати столичната дирекция на МВР на Бойко Борисов.
Това е решил на втора инстанция софийският административен съд.
С решението се потвърждава първата присъда, че през март бившият премиер Бойко Борисов е бил задържан незаконно от полицията. Тогава МВР нахлу в дома на Борисов в Банкя, както и в къщите на пиарката му Севделина Арнаудова и бившият финансов министър Владислав Горанов. След неколкочасови обиски тримата бяха задържани и отведени в ареста на националната полиция за денонощие.
Впоследствие обаче прокуратурата не откри данни, върху които би могла да продължи ареста или да повдигне обвинения, и те бяха освободени.
Разпореденото задържане на Бойко Борисов не покрива стандарта за непроизволност и законност, установила сега втората инстанция на административния съд. Освен това полицаите са нарушили Европейската конвенция за правата на човека, която изисква задържания незабавно да бъде уведомен за причините за ареста.
Борисов вече спечели едно дело срещу МВР за незаконното си задържане, но от столичната дирекция са обжалвали първата присъда. На първа инстанция за незаконни бяха обявени и арестите на Горанов и Арнаудова.
Още през април СРС обяви задържането за незаконно, като в решението си съдия Николай Урумов посочи, че не е имало нито едно събрано доказателство за съпричастност на бившия премиер с разследваното изнудване на Васил Божков, а от заповедта за задържане на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) не ставало ясно и какви са основанията Борисов да бъде арестуван.
Решението на районния съд е обжалвано от полицая от Икономическа полиция Цветан Йоцов, издал заповедта за задържане на Борисов, който твърди пред АССГ, че в нея е формулирана правната квалификация на деянието и конкретните данни за съпричастността му. Според полицая задържането е било необходимо, защото имало вероятност лидерът на ГЕРБ да повлияе на разследването.
Представителят на прокуратурата е изразил становище, че жалбата на МВР е неоснователна.
В решението си АССГ напомня посочените в заповедта основания за 24-часовия арест на бившия премиер:
„В хода на проведени ОИМ по ДП No. 42/2022 г. на ГДНП, съгласно план вх. No. 3286р-13193/17.03.2022 г. на ГДНП се установиха данни за съпричастност на лицето към действия с които е принудил другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни-престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 от НК“.
Съдът напомня, че и според Конституцията, и според Европейската конвенция за защита на правата на човека, всеки има право на лична свобода и сигурност и не може да бъде задържан, освен при условия, определени със закон.
„Разпореденото задържане с оспорената заповед – предмет на производството пред Софийския районен съд не покрива стандарта за законност и за непроизволност, като основополагащи общи принципи при ограничаване на правото на свобода и сигурност“, пише в решението на АССГ.
В него съдиите Катя Аспарухова (председател на състава), Мария Ситнилска (докладчик) и Елка Атанасова отбелязват, че правното основание за задържането на Борисов до 24 часа са данните за извършено престъпление (чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за МВР). Според чл. 74, ал.2, т. 2 от ЗМВР и съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, заповедта трябва да съдържа правните и фактически основания за задържането.
Съдът подчертава, че в заповедта няма описание на фактическата обстановка, а само „лаконично е посочен“ номерът на досъдебното производство, номерът на план за оперативно-издирвателни мероприятия и буквално е възпроизведен текстът за изнудване в НК. Това според съда е основание за отмяна на заповедта.
„Цитирането на текст от особената част на Наказателния кодекс не отговаря на редица релевантни въпроси – кога и по какъв повод е извършено евентуалното престъпление по цитирания текст и какви са фактите, установяващи съставомерността му, за да извърши съдът служебно дължимата преценка за наличие на данни за извършено престъпление от задържаното лице, като материалноправно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за законността на задържането. Константна е съдебната практика, че излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на административния акт следва да бъде приравнено на липса на изискуемите от закона мотиви за обосноваване наличието на материалноправни предпоставки за упражняване на предоставената от закона компетентност и съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК“, мотивира се АССГ.
В решението на съда се казва още, че задържането на Борисов е и несъответно на закона, тъй като е нарушен принципът на съразмерност по АПК, тъй като съгласно чл. 6, ал. 2 от кодекса, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
„В конкретния случай, нито е обосновано, нито е доказано, че за постигането на законова цел е било необходимо задържането за срок от 24 часа“, пише АССГ и оставя в сила решението на районния съд за отмяна на заповедта. Столичната полиция пък е осъдена да плати на Борисов 480 лева разноски по делото.
След ареста на лидера на ГЕРБ се разбра, че към онзи момент разпитан като свидетел по това дело е бил само бившият вече премиер Кирил Петков. В показанията си той е заявил, че при срещата си ден преди ареста на Борисов с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, Петков изразил загриженост, че българската прокуратура не действа адекватно по сигналите срещу Борисов. Кьовеши пък му отговорила, че и Европейската прокуратура ще предприеме мерки според компетентността си. Петков обаче изразил силно „лично притеснение“, че е възможно Борисов и другите замесени с казуса, свързан с Васил Божков, да повлияят на разследването, като унищожат или укрият документи и като окажат натиск над свидетели. Това според Петков можело да стане, ако те получат достъп до доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Още в решението на районния съд обаче беше посочено, че тези съмнения на Петков не са били подкрепени с никакви факти, за да обосноват задържането на Борисов.
Едва след арестите МВР е разпитало и служител на фирми на Васил Божков, който дал показания, че лично е теглил пари от сметки на фирмите, като за всяко теглене Божков му нареждал каква да е сумата. Свидетелят обаче нямал представа дали Божков дава тези пари на Борисов и не бил чувал шефът му да е изнудван.
Показания беше дала и секретарката на бившия финансов министър Владислав Горанов, която е казала, че многократно е виждала Божков в кабинета му, като посещенията все били по инициатива на бизнесмена. Той обаче идвал само „с пура в ръка“ и никога не го била виждала да носи торби, пликове или друг багаж в ръцете си. По този повод пък Божков заяви пред медиите след арестите, че давал на Горанов 20% от печалбите си и добави, че половин или един милион могат да се съберат и в джобовете на едно сако. Тогава той каза, че е дал сведения пред полицията по това разследване, а съдът подчерта, че не е ясно по какъв начин е станало това, тъй като представлявали едностранно писмено волеизявление, в което е отговарял на въпроси, които пък не било ясно кой задава.
