С отказа от „Южен поток“ Сърбия губи близо 500 млн. евро

<p>Сръбската енергийна система е свързана с руските газопроводи и по-специално с този, който през Украйна и Унгария стига до Сърбия. Ако отново се случи както през 2006 и 2009 г., когато бяха кризите със снабдяването на газ за Европа, Сърбия може да остане без този източник на газ и ще зависи само от собствените си запаси в газохранилището й в Банатски двор. &bdquo;Южен поток&ldquo; представляваше наистина реална възможност за Сърбия да й осигури алтернатива за снабдяване с газ, а от тук и нейната енергийна независимост, обясни Путникович.</p> <p>През 2008 г. Сърбия подписа междудържавно споразумение с Русия за основната й държавна нефтопреработвателна компания &quot;Нис&quot;, която включваше и доизграждането и разширяването на газохранилището в Банатски двор и преминаването на трасето на &bdquo;Южен поток&ldquo;, след което беше сформирана общата компания между Сърбия и Русия, псоочи още експертката и добави: Бяха подготвени проекти, започна се с откупването на земята, през която щеше да преминава сръбският участък на руския газопровод, което струваше около 30 млн. евро. В Сърбия хората, които се занимават с енергийните въпроси са доста оптимистично настроени, което за мен е малко странно. Генералният директор на газовата компания на &bdquo;Сърбиягаз&ldquo; Душан Баятович, който е съпредседател от сръбска страна на общата компания за &bdquo;Южен поток&ldquo; и енергийният министър Александър Антич заявиха, че проектът не е мъртъв и че с Русия ще се преговаря. Те осъзнават, че всичко зависи от преговорите между ЕС и Москва, но смятат, че Русия знае, че Сърбия нито за минута не е поставила под съмнение изграждането на трасето на газопровода през нейна територия, въпреки натиска, който имаше както от Брюксел, така и от енергийната общност на Югоизточна Европа. Сръбските политици очакват, че въз основа на това Русия ще им предложи някаква алтернатива.</p>