Автор: Александър Носович*, Риа Новости
Зеленски подари на Русия възможност бързо да победи във войната
Нито една авиокомпания от Глобалния юг не се уплаши от заплахите на Киев и не прекрати полетите си до Русия. На Зеленски му остава или мълчаливо да признае, че е просто клоун, който жадува за внимание и чиито думи никой не приема сериозно, или наистина да започне да сваля самолети, за да „затвори небето над Русия“. Във втория случай Русия ще получи възможност да излезе в своя полза от логиката на взаимното изтощение и да приключи тази война бързо и твърдо. При това не става дума за отговора срещу Киев за тероризма. Този отговор ще върви на заден план.
Колкото и парадоксално да звучи, Украйна изобщо остава на втори план в украинския конфликт. Това преди всичко е прокси война на Запада срещу Русия, в която Западът използва Украйна като таран, територията ѝ - като полигон, а населението ѝ - като разходен материал.
С връщането на Доналд Тръмп на власт в САЩ това положение вече не е толкова еднозначно по отношение на Запада като цяло, но що се отнася до Европа, всичко остава точно така. И в това се състои главният проблем на конфликта. Провокаторът, инициаторът на сбиването и главният спонсор на войната се намира в зоната си на комфорт и не носи никаква отговорност за своята политика.
Заради финансирането на войната към Европа нищо не лети и на нейна територия нищо не се взривява. Затова европейските политици могат безкрайно да поръчват на Зеленски нови ескалации. В отговор ударите ще понасят украинците, които не са жалени нито на европейските политици, нито на Зеленски.
Европа може да бъде спокойна и защото в нейните столици разбират: Русия не може да си позволи разширяване на географията на конфликта и пряка война с тях. Това би подкопало силите ѝ и би провалило дългосрочния залог на руската власт, направен през 2022 г. - страната да продължи постепенно да расте и да укрепва, докато решава стратегическите въпроси на своята сигурност.
Включително и поради тази причина киевският режим непрекъснато се опитва да изнесе войната извън пределите на Украйна. Ту ще удари Полша с ракета, ту ще изпрати дронове през Прибалтика. Впрочем, след като усетиха мириса на барута, страните от Източна Европа станаха много по-предпазливи и не искат да се въвличат по-дълбоко в конфликта. Отдалечената от театъра на бойните действия Западна Европа обаче продължава да бъде уверена в своята безопасност.
Сега нека си представим, че Зеленски реши да докаже на всички, че не е балък, и действително се опита да сваля самолети над руска територия. Работата на гражданската авиация в Русия повече няма да бъде възможна и страната ще остане без въздушен транспорт.
Разбира се, Русия може - и трябва - заради това да изравни „Банкова“ със земята, но така проблемът няма да бъде решен, защото подбудителите на ескалацията отново ще останат ненаказани. Въздушният тероризъм на Киев обаче най-сетне ще даде на Русия възможност да отговори и на спонсорите на тероризма. Без да обявява война, без да отваря ядрените арсенали и без да преминава в режим на Трета световна война.
Днес производственият капацитет на руския военно-промишлен комплекс е напълно достатъчен за изработването на такова количество безпилотни летателни апарати, което ще позволи да бъде затворено и небето над Европа, в отговор на затварянето на небето над Русия. Рисковете за гражданската авиация заради заплахата от дронове - както в източната, така и в западната част на континента - ще станат прекалено големи, за да могат самолетите да летят над него.
За страните от ЕС и Великобритания това ще бъде именно онова изваждане от зоната на комфорт, което ще им позволи на собствен гръб да почувстват последиците от водената от тях политика. Те няма да могат да летят никъде. Никой няма да може да долети при тях. Епохата на братя Райт ще приключи за Европа: добре дошли обратно в XIX век!
И за всички - включително за общественото мнение в самите европейски държави - ще бъде ясно защо. Заради свалените над Русия пътнически самолети. Сътрудничеството между европейците и киевския режим в областта на безпилотните летателни апарати отдавна вече не се крие. Договорите за изграждането на поредния завод в Германия за производство на бойни дронове за украинските въоръжени сили се подписват пред телевизионните камери и с шампанско. Европа е стратегическият тил на украинската армия, който снабдява Киев с оръжия за далекобойни удари по Русия.
Изключително тежкият ответен удар срещу Украйна в този случай ще бъде на заден план. Той ще бъде нанесен специално за онези европейски ястреби, които няма да бъдат убедени дори от прекратяването на въздушния транспорт. Европа изведнъж ще почувства последиците от ескалацията на собствен гръб, а веднага след това ще види в кадрите от Киев какво я очаква, ако продължи да играе на ескалация. Взети заедно, тези действия най-сетне могат да вразумят европейските власти.
Разбира се, това е радикален вариант за развитие на събитията и вероятността за него е малка. Политиката на европейските държави се направлява от мерзавци, но не и от глупаци: те винаги пресмятат рисковете и последиците и забраняват на Киев действията, които могат да се върнат като бумеранг срещу самите тях. Така че на Зеленски ще бъде предложено да се примири с факта, че в очите на целия свят е балък, празнодумец и откачалка.
Въпросът е доколко Зеленски подлежи на контрол от своите куратори. Ако се откъсне от веригата, ще подари на Русия възможност бързо и твърдо да приключи тази война.
* Авторът Александър Носович е руски политолог и журналист по международните въпроси, роден през 1987 г. в Калининград. Завършва политология в Балтийския федерален университет „Имануел Кант“ и се специализира в международните отношения в Източна Европа и обществено-политическите процеси в балтийските държави, Украйна и Беларус. От 2022 г. е главен редактор на аналитичния портал RuBaltic.Ru, а също така ръководи портала „Евразия.Эксперт“. Автор е на няколко книги, посветени на Балтика, Беларус и Източното партньорство.
Носович е член на президиума на калининградския клон на Съюза на журналистите на Русия и многократен носител на журналистически отличия. Удостоен е с наградата „Журналист на годината“, като поредицата му от публикации за Юрий Мел е обявена за „Най-добра журналистическа работа“. Той и RuBaltic.Ru получават и отличие за журналистически постижения.
Източник: Риа Новости