Радев: Развитието на Балканите е свързано с европейската перспектива на региона

Радев: Развитието на Балканите е свързано с европейската перспектива на региона
Доверието в двустранните отношения и декларираната воля от Сърбия трябва да доведат до ефективни решения на проблемите на българското национално малцинство, заявява държавният глава в интервю за сръбското списание CorD, съобщава пресцентърът на президентството.

 

 

Обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС е възможност и стимул за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи. Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия – членство в ЕС. Това заявява президентът Румен Радев в интервю за сръбското издание CorD Magazine. Държавният глава откроява утвърждаването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи, като ключови фактори за осъществяването на  напредък в процеса на европейска интеграция.

„Приобщаването на Западните Балкани към обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС, фиксирана с решенията от т. нар. Солунски дневен от 2003 г. „Замразяването“ на тази тема в дневния ред на ЕС за изминалото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на държавите от региона, нито дори на ЕС“, посочва Румен Радев. Президентът подчертава, че сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион.

„Като страна членка на ЕС и като балканска държава България остава ангажирана с европейската перспектива на региона и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС. След края на българското председателството страната ни остава активна в тройката на Председателството на Съвета на ЕС  и продължава да работи за това фокусът да остане върху региона на Западните Балкани“, посочва още държавният глава.

В отговор на въпрос за резултатите от посещението му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва положителната тенденция в развитието на политическия диалог, ръста в двустранния стокообмен, който надхвърля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на туристите. „Двете страни имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в областите на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни“, добавя Румен Радев. Президентът изразява очакването си българо-сръбския газов интерконектор да бъде завършен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изграждането на магистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която представлява най-краткия маршрут между Западна Европа и Близкия изток.

На въпроса кое е най-голямото предизвикателство пред българското национално малцинство в Сърбия, Румен Радев подчертава, че съществуващият климат на доверие и заявената политическата воля на Сърбия трябва да доведат до ефективни и дълготрайни решения на проблемите в областта на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език. 

Радев определя направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за подобряване на положението на българското национално малцинство като окуражаващи. „Това че заедно с президента Вучич посетихме Димитровград и се срещнахме с представителите на българското национално малцинство приемам като знак за единство и огромна решимост на нашите две страни да продължим и занапред да изграждаме взаимно доверие и още по-силно партньорство“, заявява още президентът. Румен Радев приветства предприетите законодателни промени по отношение на правата на националните малцинства в Сърбия и призовава  за ефективни действия за тяхното последващо прилагане на практика. „Институцията на Националните съвети трябва да бъде окуражена да упражни в пълен обем правата си, предоставени ѝ от държавата в съответствие със сръбското законодателство“, е позицията на президента.

Относно бъдещето на Европа Румен Радев посочва, че е нужна радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи. "Финансовата криза, която се случи преди почти 10 години, доведе до спад в икономическия растеж и беше трудно преодоляна. Безработицата остава на относително високи нива, особено сред младите и това доведе до изостряне на латентни социални противоречия и засегна интеграцията на етническите общности. ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граждани поставят под съмнение дори способността на Съюза да се справи с предизвикателствата“ отбелязва президентът. Държавният глава призовава в бъдеще ЕС да се утвърждава като съюз, „който да обръща повече внимание на нуждите на обикновените граждани“, а  днешните разделения между „Севера“ и „Юга“, между „Запада“ и „Изтока“, да бъдат премахнати.

Отношенията на ЕС с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата криза в Източна Европа, но отказът от какъвто и да е диалог не е решение. „Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България“, коментира президентът. Румен Радев призовава избягването на агресивния тон да стане общ принцип в двустранните отношения, а прагматичният диалог с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на ЕС, така и на Русия. 

В интервюто Румен Радев определя още постигнатото споразумение между Гърция и Република Македония за нейното име, като един от най-трудните въпроси в нашия регион. „Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в сила на споразумението, това ще предостави солидна база за установяване на добросъседски отношения между тези две държави. Надявам се споразумението между България и Република Македония да изиграе същата роля по отношение на моята страна“, подчертава Румен Радев.

 

 

 

 

Коментари

  • Фриц Клингенберг

    01 Авг 2018 14:26ч.

    Наистина окуражаващо. С едно много, ама много ... важно уточнение. Все пак. Българите в Сърбия, като елемент от остатъчна Югославия са ... мнозинство. Както "сърбите" в Черна гора са малцинство, наричано с прабългарската дума - Кучи, т.е. кучетата или народът на кучетата. На сръбски, а и на хърватски - куче е "пес". Макар с пес да е ясно какво се означава ... и на българите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • passer-by

    01 Авг 2018 15:37ч.

    "западните" Балкани - това са Словения и Хърватска и много отдавна са "приобщени", още докато са били под властта на Австро-Унгария ! ама натовският пилот няма как да го знае, защото умственият му багаж е като на банкянски пожарникар... а след като ЕИО колонизира Източна Европа, успя да запази за около 30 г. сравнително устойчив стандарта на западняшките държави. обаче колониални приходи започнаха да се изчерпват и ЕС набързо фашизира Украйна, откъдето ще продължи да смуче чужди природни богатства за около 10-15 г. остават му единствено /като суровинна база и пазар/ останките от бивша Югославия... а после го чака кратка агония /около 20 г./, след което ще се превърне във васална зона на новия политико-икономически център, който е в процес на формиране в Азия...а дебили с робска психика - като мутрата "буда" и цвъки "6-те апартаменти" търчат да слугуват на господарите си в Анкара, Брюксел и Вашингтон, неистово крещейки : "Да живеят "евро-атлантическите ценности !"...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • атлантопроказа

    01 Авг 2018 21:32ч.

    Низ от празни клишета. Както казваше шеговито за него г-н В. Вацев: "Абе много хубав човек, ама натовец"...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи