Обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС е възможност и стимул за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи. Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия – членство в ЕС. Това заявява президентът Румен Радев в интервю за сръбското издание CorD Magazine. Държавният глава откроява утвърждаването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи, като ключови фактори за осъществяването на напредък в процеса на европейска интеграция.
„Приобщаването на Западните Балкани към обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС, фиксирана с решенията от т. нар. Солунски дневен от 2003 г. „Замразяването“ на тази тема в дневния ред на ЕС за изминалото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на държавите от региона, нито дори на ЕС“, посочва Румен Радев. Президентът подчертава, че сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион.
„Като страна членка на ЕС и като балканска държава България остава ангажирана с европейската перспектива на региона и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС. След края на българското председателството страната ни остава активна в тройката на Председателството на Съвета на ЕС и продължава да работи за това фокусът да остане върху региона на Западните Балкани“, посочва още държавният глава.
В отговор на въпрос за резултатите от посещението му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва положителната тенденция в развитието на политическия диалог, ръста в двустранния стокообмен, който надхвърля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на туристите. „Двете страни имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в областите на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни“, добавя Румен Радев. Президентът изразява очакването си българо-сръбския газов интерконектор да бъде завършен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изграждането на магистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която представлява най-краткия маршрут между Западна Европа и Близкия изток.
На въпроса кое е най-голямото предизвикателство пред българското национално малцинство в Сърбия, Румен Радев подчертава, че съществуващият климат на доверие и заявената политическата воля на Сърбия трябва да доведат до ефективни и дълготрайни решения на проблемите в областта на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език.
Радев определя направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за подобряване на положението на българското национално малцинство като окуражаващи. „Това че заедно с президента Вучич посетихме Димитровград и се срещнахме с представителите на българското национално малцинство приемам като знак за единство и огромна решимост на нашите две страни да продължим и занапред да изграждаме взаимно доверие и още по-силно партньорство“, заявява още президентът. Румен Радев приветства предприетите законодателни промени по отношение на правата на националните малцинства в Сърбия и призовава за ефективни действия за тяхното последващо прилагане на практика. „Институцията на Националните съвети трябва да бъде окуражена да упражни в пълен обем правата си, предоставени ѝ от държавата в съответствие със сръбското законодателство“, е позицията на президента.
Относно бъдещето на Европа Румен Радев посочва, че е нужна радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи. "Финансовата криза, която се случи преди почти 10 години, доведе до спад в икономическия растеж и беше трудно преодоляна. Безработицата остава на относително високи нива, особено сред младите и това доведе до изостряне на латентни социални противоречия и засегна интеграцията на етническите общности. ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граждани поставят под съмнение дори способността на Съюза да се справи с предизвикателствата“ отбелязва президентът. Държавният глава призовава в бъдеще ЕС да се утвърждава като съюз, „който да обръща повече внимание на нуждите на обикновените граждани“, а днешните разделения между „Севера“ и „Юга“, между „Запада“ и „Изтока“, да бъдат премахнати.
Отношенията на ЕС с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата криза в Източна Европа, но отказът от какъвто и да е диалог не е решение. „Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България“, коментира президентът. Румен Радев призовава избягването на агресивния тон да стане общ принцип в двустранните отношения, а прагматичният диалог с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на ЕС, така и на Русия.
В интервюто Румен Радев определя още постигнатото споразумение между Гърция и Република Македония за нейното име, като един от най-трудните въпроси в нашия регион. „Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в сила на споразумението, това ще предостави солидна база за установяване на добросъседски отношения между тези две държави. Надявам се споразумението между България и Република Македония да изиграе същата роля по отношение на моята страна“, подчертава Румен Радев.