- Автор: Гласове
- 11 Юни 2024
- 3110
- 26
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
За първи път няма да има обща декларация на формата Б9, а заявление на Полша, Румъния и Латвия. Причината за това е, че липсва консенсус за изход от кръвопролитната война в Украйна. Това каза държавният глава Румен Радев, който е в Рига, за да участва в Срещата на върха на Б9.
"Варианта за съвместно изявление, който включваше задължаване на всяка една страна от Б9 да предостави военна помощ, бе променен по мое настояване. В резултат на това бе приета позицията всяка страна да преценява сама, според своите собствени възможности, дали и как да помага на Украйна. Считам това като пореден успех в подкрепа на здравия разум и важна крачка към търсенето на решение за изхода на тази война на бойното поле, към търсене на решение с преговори", обясни той.
Държавният глава подчерта, че към прекратяването на войната има два пътя: единият е чрез мирни преговори, а другият е чрез осигуряването на допълнителни липсващи на Украйна материални, финансови и човешки ресурси от страните от НАТО. „Вие как виждате решаването на този голям проблем и постигането на тази цел, която всички искаме да видим? Дали това ще стане с цената на включване на допълнителни материални, финансови и човешки ресурси на страните от НАТО? Вие съгласни ли сте ние да поемем по този път, който води абсолютно неизвестно накъде и с огромен риск за глобалната сигурност?“, заяви още президентът.
В регионалния формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността участват страните членки на НАТО България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. По традиция на неформалната среща на върха в този формат деветте страни координират позициите си по дневния ред на НАТО преди срещата на високо равнище на алианса, която тази година е насрочена за месец юли във Вашингтон.
"Обща декларация на Б9 няма да има и няма да видите моето име под нея", заяви Румен Радев.
В отговор на въпрос Румен Радев посочи, че регионалният формат за сътрудничество обхваща девет страни от източния фланг на НАТО и е нормално да има различни виждания до каква степен те да бъдат ангажирани в подкрепата за Украйна и за военното решаване на този конфликт. „Мисля, че трябва да осъзнаваме реалностите. Всички искаме час по-скоро международното право да възтържествува, Украйна да възстанови своята териториална цялост и Русия да прекрати своята агресия, но трябва да отчитаме реалностите, а те са, че Украйна сама няма нито материалните, нито финансовите, нито човешките ресурси да постигне тази цели“, отбеляза президентът.
Държавният глава подчерта готовността на България да развива собствен отбранителен капацитет и да допринесе за укрепването на възпиращия потенциал на Източния фронт на НАТО.
"Най-сетне парламентът прие амбициозната програма за модернизация на въоръжените сили и очакваме българската отбранителна индустрия да се възползва. Настоявам за единно информационно пространство, като гаранция за общата сигурност", каза още Радев.
Радев отказа да коментира темата за вота 2 в 1 и не поясни кога ще започне консултациите с партиите.
На срещата на върха във формат Б9 в Рига участва и генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. Двете сесии на форума, които са закрити за представителите на медиите, са в Церемониалната зала на замъка в Рига, на брега на река Даугава - официална резиденция на президента на Латвия.
Държавните ръководители на деветте страни от Централна и Източна Европа и генералния секретар на НАТО ще обменят мнения по приоритетите от дневния ред на Алианса с акцент върху укрепването на източния фланг на НАТО, както и подготовката за срещата на върха на Алианса във Вашингтон през юли. Сред темите на разговор ще бъдат инвестициите в сферата на отбраната, както и сътрудничеството с Украйна - тема, върху която Столтенберг акцентира в изявленията си през последните дни.
"Работим върху това как НАТО може да създаде по-добра рамка в подкрепа на Украйна, така че да играем по-голяма роля в координирането и предоставянето на помощ и обучение в областта на сигурността за Украйна", заяви Столтенберг.
Регионалният формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността е създаден през 2015 година по инициатива на президентите на Румъния - Клаус Йоханис - и на Полша - Анджей Дуда - в отговор на предизвикателствата пред сигурността в региона след анексирането на Крим от Русия.
Източници: "Труд", dnes.dir.bg
