- Автор: БТА
- 04 Яну 2025
- 2100
- 29
Германският вицеканцлер Роберт Хабек предупреди американския милиардер Илон Мъск да не се меси в предстоящите избори във Федералната република и разкритикува подкрепата, която собственикът на компаниите "Тесла" и "СпейсЕкс" неотдавна изрази за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), предаде ДПА. "Долу ръцете от нашата демокрация, г-н Мъск", каза Хабек, който е представител на "Зелените" в интервю за сп. "Шпигел".
Вицеканцлерът беше запитан дали Мъск представлява заплаха за Германия. "Комбинацията от огромно богатство, контрол върху информация и мрежи, използване на изкуствен интелект и желанието да се игнорират правила представляват директна атака срещу нашата демокрация", посочи Хабек.
Мъск е съветник на избрания президент на САЩ Доналд Тръмп и се очаква да има важна роля в следващото американско правителство. Според Хабек той прави всичко по силите си, за да прокара собствените си интереси. Американският милиардер, който е известен с провокативните си изказвания в социалната мрежа "Екс", създава вълнения в германската политика през последните дни. В края на миналата седмица той подкрепи АзГ с дълга статия, публикувана във в. "Велт ам зонтаг" в момент, в който изборите за Бундестаг наближават.
Хабек определи изказванията в статията като "ужасни" и предупреди, че опитите на Мъск да окаже влияние върху германската политика не бива да се подценяват. "Най-богатият човек в света, който притежава една от най-влиятелните платформи за комуникация, открито подкрепя една партия, която отчасти е дясноекстремистка. Не трябва правим грешката да пренебрегваме това", подчерта Хабек.
Германската служба за вътрешно разузнаване наблюдава АзГ, смятайки я за предполагаема дясноекстремистка групировка. Няколко местни партийни организации на АзГ вече бяха обявени за екстремистки групировки.
Неотдавна избраният вицепрезидент на Тръмп – Джей Ди Ванс, също се намеси в предстоящите избори за Бундестаг. Ванс каза, че няма да подкрепи никоя партия по време на предизборната кампания, понеже не е гражданин на Германия и допълни, че се надява САЩ да имат добри отношения с всички германци. Той обаче осъди представянето на АзГ като екстремистка партия, изповядваща "омекотена версия на нацизма" като "клевета".
Подкрепата за АзГ в последните проучвания на общественото мнение възлиза на между 18 и 20%.
В интервюто си за "Шпигел" Хабек също така призова за голямо увеличаване на военните харчове.
Хабек посочи, че руската агресия застрашава НАТО и че двата процента от брутния вътрешен продукт, които Германия понастоящем отделя за отбрана, не са достатъчни.
"Трябва да изразходваме близо два пъти повече средства повече за отбрана, за да не посмее Путин да ни нападне. Трябва да осигурим мир и да предотвратим по-нататъшна война", каза Хабек.
Германският министър на отбраната Борис Писториус, който член Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на канцлера Олаф Шолц, също смята, че е необходимо увеличаване на разходите за отбрана с повече от 2%.
Според последните публични данни на НАТО германското правителство е обявило, че през 2025 г. ще изразходва около 90,6 млрд. евро за отбрана. Това възлиза на около 2,1 % от БВП.
Понастоящем Германия разполага със специален фонд на стойност 100 млрд. евро за модернизиране на армията. Очаква се средствата от този фонд да бъдат изразходвани до края на 2027 г. и все още не е ясно как германското правителство планира да финансира военните си разходи в дългосрочен план. Големият недостиг на средства в германския държавен бюджет помогна за свалянето на коалиционното правителство на Шолц, съставено от три партии.
Хабек каза пред "Шпигел", че правителството трябва да поеме по-голям дълг, за да покрие финансовите нужди за модернизиране на армията.
Строгите бюджетни правила, известни като "дългова спирачка", които са залегнали в конституцията на Германия, забраняват вземането на заем за финансиране на държавните разходи. Хабек обясни, че не иска да отменя правилата за дълговата спирачка, но смята, че са необходими реформи.
Политикът от "Зелените", който като младеж по време на Студената война е отказал да отбие задължителната си военна служба в тогавашна Западна Германия, също така заяви пред "Шпигел", че сега би взел друго решение на фона на продължаващата война в Украйна. "Днес вече няма да имам морален аргумент да откажа. Агресор като Путин хладнокръвно използва слабостта" на другите, заключи Хабек.
Източник: БТА
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
