.jpg)
Бъдещият антикорупционен орган не трябва да изчаква някой ден да бъде оспорена нечия имуществена декларация или да бъде подаден сигнал за корупция, но и да има проактивна функция. Антикорупционният орган трябва да бъде на място при възлагането на дадена обществена поръчка, да планира, да изготвя документация, критерии, комисии, да събира информация и ако се получат съмнения, да разследва, да събира доказателства, да обвинява и съответният чиновник, ръководител или собственик на фирма, който нарушава закона, да бъде ефективно осъждан.
Подходът на ГЕРБ залага основно на превенцията, другият подход – на БСП, акцентира основно на разследването. Според мен трябва да търсим някакво обединение, всеобхватност, но превенцията и профилактиката са за здрав организъм. Когато има гангрена, трябва скалпел.
Преди да правим законови промени трябва да си отговорим ясно на няколко много важни въпроса, и аз искам да ги поставя като тема за дебат. На първо място с каква цел ние правим този закон? Дали само за да отговорим на очакванията на нашите партньори от Европа и да им демонстрираме, че правим нещо или за да решим жестокия проблем с корупцията както трябва. На второ място, ние трябва да знаем какъв ефект очакваме. Дали след години ще отнемем имущество от някакъв корупционен акт, който вече е изконсумиран, или на място, в реално време ще пресечем корупционните схеми и ще издадем ефективни присъди? И много важно, ние трябва да знаем с какъв инструментариум ще постигаме всичко това. Дали ще стоим и ще чакаме някой да пусне сигнал или някой да подаде една наистина компрометираща имуществена декларация, или ще имаме проактивно, всеобхватно събиране на информация, в ход при изпълнението, и още при планирането на големи обществени поръчки.