- 04 Март 2025
- 3678
- 72
3 март не е само дата. Не е само подписване на договор, който полага основите на Третата българска държава. Той е олицетворение на съкровения идеал на поколения българи за свободна, обединена и независима България. Днес в Украйна продължава да бушува братоубийствено кръвопролитие между правнуците на нашите освободители. И това е и наша, българска болка. Тази война прояви крехките основи на световния ред и фалшивия патос, че мирът и човешкият живот са висша ценност. Че можем да разчитаме на друг да брани нашата свобода, да гарантира нашата сигурност и бъдеще. На този фон и в този именно момент у нас се намират политици, които водят война с паметници, пренаписват миналото, веят чужди знамена, разоръжават Българската армия и дори поискаха отмяната на 3-и март. Нека не забравяме, че огромната трагедия, която днес се разиграва в Украйна, започна с отваряне на исторически рани, поругаване на паметници и вяра в благите намерения на външните фактори. Вяра, която събитията драматично опровергаха.
Това каза Румен Радев, след като прие почетния строй на представителните части на Българската армия на площад Народно събрание.
Ето и цялата реч на държавния глава:
Скъпи сънародници,
Преди 147 години на тази дата България възкръсва на картата на Европа.
Армията на Царя Освободител Александър Втори съкрушава Османската империя и донася свободата на Родината. Днес отдаваме почит на хилядите доблестни воини: български опълченци, руснаци и бойци от всички народи на тогавашната Руска империя, чиито кости почиват на Шипка, край Плевен, Шейново, Стара Загора и по зимния път към София.
Но българската свобода не идва даром. Днес почитаме имената на нашите възрожденци и четници, на Паисий, Раковски, Ботев и Левски, на априлците от 1876-а година. На всички, които с делото и саможертвата си приближаваха този ден.
Спомняме си с признателност световните интелектуалци – Гладстон, Макгахан, Достоевски, Виктор Юго, без чието огнено слово в защита на българската кауза, зовът на предците ни нямаше да бъде чут, а априлските пожари щяха да изтлеят без светът да бъде разтърсен от съдбата на народа ни.
3 март не е само дата. Не е само подписване на договор, който полага основите на Третата българска държава. Той е олицетворение на съкровения идеал на поколения българи за свободна, обединена и независима България.
Днес в Украйна продължава да бушува братоубийствено кръвопролитие между правнуците на нашите освободители. И това е и наша, българска болка. Тази война прояви крехките основи на световния ред и фалшивия патос, че мирът и човешкият живот са висша ценност. Че можем да разчитаме на друг да брани нашата свобода, да гарантира нашата сигурност и бъдеще.
На този фон и в този именно момент у нас се намират политици, които водят война с паметници, пренаписват миналото, веят чужди знамена, разоръжават Българската армия и дори поискаха отмяната на 3-и март. Нека не забравяме, че огромната трагедия, която днес се разиграва в Украйна, започна с отваряне на исторически рани, поругаване на паметници и вяра в благите намерения на външните фактори. Вяра, която събитията драматично опровергаха.
Предстоят ни изпитания и трябва да ги преминем като осъзнат народ. Историята не е повод за разкол, а обща съдба, преживян опит, от който трябва да излезем по-мъдри, по-толератни, по-сплотени и по-силни.
Днешните поколения са призвани да опазят България, която възрожденците, априлците и опълченците ни завещаха. Да оправдаят тяхната саможертва в името на нашата свобода и суверенитет.
Затова днес отдаваме почит на националните герои, на войните от армията на Царя Освободител и на всички онези, които век и половина опазиха свободна и независима България.
Благодаря на всички вас, които с присъствието си днес на Шипка и по площадите отстоявате историческата истина и бъдещето на нашата Родина.
Да живее България!
