Радан Кънев: Вече се усеща икономически подем и оптимизъм

А, ама тоя си е бил обикновен лъжец, а аз се надявах да е почтен политик, пик може и малко глупав, ама нейсе.
Ще дам под съд Радан Кънев за това, че ми открадна вълшебната пръчица!
Ако съдиш по собствения си джоб, наистина има подем. Я попитай някой пенсионер на улицата дали чувства натежала торбичката му. Този или е ненормален, или е ненормално нагъл.
То бива наглост, бива, ама това неговото на нищо не прилича. Този Рамадан да не сънува??! Иначе е прав. За тях наистина има подем в лапането. След толкова реване по площадите, накрая допълзяха до властта!
ТОЗИ МНОГО БЪРЗО ОГЛУПЯ ,ВЯРНО Е ЧЕ ВЛАСТА ПОКВАРЯВА
И партията преди десети разправяше на хората, че още съвсем малко остава до светлото бъдеще, само трябва да се оправят някои грешки на растежа. Тия са още по-долни лъжци - трябва само да дойдат правилните хора и да ни реформират. Какви реформи, бе деформатори такива, тук трябва революция!
- Швейк, Вие наистина ли сте толкова голям идиот? - Тъй вярно, толкова голям идиот съм, гус\'ин поручик!
Кажете на този чифут да спре дрогата може и нещо да разбере за живота в България. Вчера едно момиче се запали от бедност в провинцията. Абе тези хора от жажда за власт са готови и с дявола да се съюзят.
ХА-ХА ! Радан да не е спал отвит, че да плещи такива дивотии.
Не е луд ,който яде баницата,а който му я дава.Просто някой трябва да издаде сборник с народните умотворения и да се задължат българите да ги научат наизуст.Иначе така,гласувайки за всякаква паплач,ще продължаваме да хулим този и онзи,когато паплачта ,избрана от нас самите,седне на богата трапеза,а останалите подсмърчат гладни .Оптимистичен е Раданчо,още по-оптимистичен беше шефа му Костов,когато направи едър бизнесмен 19-годишната си дъщеря,а свекъра на другата си дъщеря ощастливи с проспериращата Булбанк.Помните ли?!
Питекантропа Рамадан разсмива с тъпотата си....
\"Умните\" хора на България избраха да ги представлява прикрит еврей, който като напълни дисагите ще си замине в Израел а те ще гледат умно тук и ще плащат масрафите.
Рамадане ! Мойто момче ! Вземи се скрий некъде ! Явно джобето ти се е надуло от \"кайметата\", дето взе за да учавстваш във властта. Трудно ти беше,че си отворил една гушка като пеликан....И затова ти се чини, че има \"подем\". Защото скоро не съм те виждал да ходиш по улиците. Но, не тези около НС. Мръдни малко по тихите квартални улички. Окото ще ти се уплаши от мизерията и сградите,чиито мазилки и балкони всеки момент ще рухнат отгоре ти. Бетер Потьомкин си станал......
Достоен ученик на ръководителя си....Надминава го даже.
Когато Господ иска да погуби някого, първо му взема акъла! Рамадан е превъртял от щастие, че е във властта.....
За коя държава става дума Г-н Кънев?-Със сигурност не е България.Но ми е чудно колко бързо прихващате.Кога се отъркахте с ГЕРБ,кога се научихте да лъжете като Тиквата? Ще се видим на протестите тази зима.Срещу Вашето управление(крадене)...
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА – Емблематичен случай на пошъл кариеризъм В Плевен повечето хора знаят за “известната” юристка Цецка Цачева. Но малцина знаят как всъщност започва псевдокариерата на тази госпожа- другарка. А началото е важно, то е определящо и понякога разкрива неща, които говорят много за същността на дадена личност. Не трябва да оставяме времето да заличи истината, защото чрез нея ще си отговорим на много въпроси. И така, първоначално Цачева работи като стругарка в един местен завод. Но пресметливата герберистка усеща, че единствения й вариант да се измъкне от неперспективното бъдеще на работник е да стане член на БКП. И веднага го прави. Това й дава възможност да ходи на партийни събрания и да срещне мъжа на кариерата й – виден местен партиец. Любовните й авантюри са трамплин за нейното развитие. “Надежното” момиче е изпратено да продължи образованието си (право) в РАБФак, без изпит, ей така, за 3 години задочно. По онова време Партията изпращаше само най-верните си хора да продължат образованието си. Не след много време любовницата бързо израства и е назначена в тогавашния Окръжен съвет – Плевен. Благодетелят се отблагодарява подобаващо. Неговите протекции и явно добре представящата се в любовния триъгълник Цачева (партиецът е семеен), са достатъчни бившата стругарка да стане началник на юристите в Окръжния съвет. Цачева стремително израства и в партийната структура, бързо е издигната до поста партиен секретар. Повечето си спомнят каква бе ролята на партийния секретар по онова време – той колеше и бесеше. Вписваше в бележник всяка “заигравка” на работниците и после тичкаше да докладва на председателя. С една дума – узаконен доносник. Е, това всъщност правеше в Окръжния съвет настоящия общински председател на ГЕРБ, Цецка Цачева. Много невинни хора “изгоряха” заради нея. Тя ги “топеше” за удоволствие, за нищо, просто така, от чиста женска ревност. Прикритата й злоба ставаше все по-явна и неудържима, а самоувереността й безгранична. И тя решава да се пробва като адвокат. Но нещата на този пазар са други, партийният лидер, с когото се разделя като ненужен, вече не й помага. Тя не може да се справи с рабфакското си образование. Пресметливата й същност обаче бързо я ориентира към следващите силни на деня. Цачева започва активни контакти с представители на ОДС. И изведнъж от вярна на БКП, започва да се кълне в демократичните идеали. Метаморфозата й е пълна, но фалшива. Новите й покровители дълги години след това не разбират прикритото коварство на Цачева. Лансират я навсякъде като най-добрата юристка. След като успява да вземе всичко, което може (а то не е малко), вманиачената Цецка се изправя срещу поредния си възкресител и яхва поредната “успешна” вълна - тази на ГЕРБ. Изводът е, че още в зародиша си, кариерата на Цачева е била дълбоко порочна. Още тогава кариерата й е стартирала с уродливи прийоми, с добре пресметната хитрост и направлявана от единственото желание на областната герберистка – пошъл кариеризъм. Публикувано в 09:40
Къде се усеща - на последното стъпало на стълбата, след което основната ти мисъл ще бъде: \\\"Аз съм принц по рождение и боговете са мои братя...\\\" Там ли, Радане? Свършен си.
Голям негодник се оказа това момче. Ама ние сме си виновни, че допуснахме цялата тази манипулация на миналото. Жалък, много жалък финал за ДСБ
То бива бива цинизъм и арогантност, ама това преминава всяка граница! Не сега, а по времето на Орешарски икономиката се отлепи от дъното и за пръв път от 4 години показа ръст с 1,8 % и също за пръв път от 4 години бяха разкрити нови 35 хил. нови работни места според статистическите данни и всичко това тръгна надолу след изборите с идването на служебното правителство и началото на герберската коалиция! За глупаци ли ни смятат?!
Бе тоз идиот съвсем изтрещя. Спасявайте го г-да реформатори.
шибана ненормална слугинска патерица , ВЛЕЧУГО ДОЛНО
Вие или сте клоун или невероятен наивник или обикновен ибрикчия или не дай Боже и трите заедно. Имало \"икономически подем и оптимизъм сред българите\", дано представите на този човек за морал не са толкова повърхностни, както, очевидно от изказването, са дилетантски представите му за икономика.
Има ли някой който все още да се съмнява, че ДСБ са шайка разбойници? Вие, които вярвате, че те са автентично десни и не можете да проумеете, че всъщност са автоматично лесни (готови да хукнат след всяко подхвърлено кокалче), гласувайте пак за тях за да стигнеме до пълен крах!
Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“ — Кой си ти? — попита го Дяволът… — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие. — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие… Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. — Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка. — О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна: — Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. — Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна: — О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си! — Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека… — Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини! Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: — Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя! Момъкът спря и се вслуша: — Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… — И той пак се затече. Дяволът пак го спря: — За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка. — Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя! Дяволът: — Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни: — Виж голите им кървави меса. — Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози! През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си! — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци… — Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си. Момъкът махна ръка: — Сърцето ли? Не! Това е много жестоко! Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: — Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици. Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола: — Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко. — Напротив — най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си. Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: — Да бъде! Вземи ги! …И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. — Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. — Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората! Край
\"Приказка за стълбата\"- много подходящо поместена, но надали ше я прочетат гсподата управляващи, а някои може и да не я разберат. А може би незнаят и че е написана за такива като тях. Прочетете я господа, а особено вие г-н Кънев, г-жа Цачева, г-н Горанов , Бойко Борисов
Дааа, както казваше другаря Сталин преди да разстреля някого или да го изпрати на курорт в Магадан: «Жить ста́ло лу́чше, жить ста́ло веселе́е!».
Мдааа, вече не само се усеща, но и с просто око се вижда и с недоразвит ум се разбира, че...Радан Кънев го \"хапе кучето\".
А пък свободните съчинения за другаря Сталин ни най-малко не могат да помрачат величието и обаянието на неговата легендарна личност.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД