Путин: Има шанс за мир. Москва и Киев поддържат контакти чрез спецслужбите, САЩ и Китай са готови да помогнат

Шанс за мирно споразумение между Русия и Украйна има, а Москва и Киев продължават преките контакти чрез специалните служби. САЩ, Китай и други държави са готови да помогнат, а Доналд Тръмп е настроен за конструктивна работа. Атаките срещу граждански кораби и предупрежденията за руското въздушно пространство обаче са „държавен тероризъм“, който затруднява преговорите, а мълчанието превръща западните съюзници на Киев в съучастници, заяви Владимир Путин. Руският президент призна за около 100 повредени кораба, но определи щетите като некритични, и изключи нова мобилизация, наричайки слуховете информационна операция преди изборите за Държавната дума.

Има възможност за сключване на мирно споразумение, което да сложи край на войната в Украйна, а преките контакти между Москва и Киев продължават преди всичко чрез специалните служби. Русия и Украйна трябва сами да постигнат договореност, докато САЩ, Китай и други държави са готови да помогнат. Контактите на Москва с администрацията на Доналд Тръмп също продължават, но атаките срещу гражданското корабоплаване и предупрежденията за опасност за полетите над Русия затрудняват възобновяването на двустранните преговори. Това заяви руският президент Владимир Путин на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток.

„Има ли шанс? Според мен да, има“, отговори Путин на въпрос за възможността да бъде постигнато мирно споразумение.

По думите му редица държави са готови да съдействат за прекратяването на конфликта, но окончателното решение трябва да бъде намерено от самите страни в него.

„В крайна сметка и преди всичко този проблем трябва да бъде решен от участващите в конфликта държави – Русия и Украйна. Това е правилният подход“, заяви руският президент.

Той благодари на всички страни, които се опитват да допринесат за уреждането, и посочи САЩ и Китай като примери. Според Путин китайският президент Си Цзинпин поставя въпроса за мирното решаване на конфликта при всяка тяхна среща. РБК предава, че Путин е определил американския подход, при който Москва и Киев трябва да постигнат договореност, а останалите държави да ги подкрепят, като правилен.

Преките контакти между Москва и Киев продължават

Путин разкри, че Русия и Украйна са запазили преки канали за връзка, които действат основно чрез специалните служби.

„Контакти действително има. Те продължават и в момента, преди всичко по линия на специалните служби“, каза той.

Руският държавен глава обаче посочи, че засега му е трудно да прецени доколко тези контакти приближават страните към мирно споразумение заради последните изявления на украинското ръководство. Според „Комерсант“ той е определил предупрежденията за опасност за гражданската авиация като една от пречките пред уреждането.

Putin on Ukraine:

Russia maintains contacts with Ukraine, primarily through the intelligence services. pic.twitter.com/g0TRsrkGOY

— Clash Report (@clashreport) September 3, 2026

На 2 септември Путин заяви в Бишкек, че Русия не иска замразяване на конфликта по настоящата фронтова линия, а окончателното му прекратяване.

„Искаме не замразяване, а прекратяване на войната и постигане на траен и пълен мир в Украйна и Европа“, каза той. Москва е готова за преговори с всички, които искат да работят за подобно решение, добави руският президент.

Той посочи още, че партньорите на Русия настояват за възможно най-бързо и мирно прекратяване на конфликта, но не упражняват натиск и не се опитват да налагат решения на Москва. „Интерфакс“ предаде, че Путин е отхвърлил предложението войната просто да бъде замразена по линията на съприкосновение.

По данни на Ройтерс преки мирни преговори между Русия и Украйна не са провеждани от февруари, докато двете страни са засилили далекобойните удари по територията на противника и атаките по море.

Путин: Тръмп е настроен за конструктивна работа

Руският президент заяви, че контактите с американската администрация продължават и изрази надежда, че те ще бъдат запазени.

Москва е за възстановяване на пълноформатните отношения със САЩ, но това не зависи единствено от руската страна, подчерта Путин. Според него Доналд Тръмп е настроен за „позитивна и конструктивна работа“.

Контактите между Русия и САЩ се осъществяват както чрез представители на двете администрации, така и чрез специалните служби. Путин изрази надежда тези канали в крайна сметка да доведат до положителен резултат.

Putin:

Russia supports the full-scale restoration of relations with the United States. pic.twitter.com/2nEewWKKBN

— Clash Report (@clashreport) September 3, 2026

На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва и се срещна с директора на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че Ратклиф не се е срещал с Путин. Американският държавен секретар Марко Рубио определи посещението като начин да бъдат запазени отворени каналите за връзка между Москва и Вашингтон, а не като част от по-широка инициатива.

Атаките срещу кораби и предупреждението за руското небе

Наред с изразения оптимизъм за мир Путин отново обвини Киев в „държавен тероризъм“. Като основания той посочи завземането на граждански кораби, ударите срещу търговски съдове и предупрежденията за опасност за гражданските самолети в руското въздушно пространство.

Според него тези действия затрудняват възможността за провеждане на двустранни мирни преговори. Путин обвини и западните съюзници на Украйна, че с мълчанието си се превръщат в съучастници в международния тероризъм.

Putin: Attacks on Civilian Ships and Threats Against Aircraft Are “State Terrorism” and the West Complicit Through Silence

Russian President Vladimir Putin says the seizure of civilian vessels, attacks on merchant ships and threats against civilian aircraft constitute acts of… pic.twitter.com/xc1AnhraaB

— DD Geopolitics (@DD_Geopolitics) September 3, 2026

На 1 септември украинският президент Володимир Зеленски предупреди авиационните и застрахователните компании, че заради присъствието на украински дронове руското въздушно пространство е станало опасно и на практика е „де факто затворено“. Той обаче уточни, че Украйна ще атакува военни обекти и няма намерение да застрашава граждански самолети.

Ден по-късно Киев призова Международната организация за гражданска авиация към ООН – ICAO, да препоръча преустановяване на полетите над Русия.

Путин първоначално определи думите на Зеленски като „заявка за държавен тероризъм“ и предупреди, че Москва ще намери начин да отговори, ако бъдат извършени нападения срещу гражданската авиация. На форума във Владивосток той разшири обвинението, като включи в него и атаките срещу граждански и търговски кораби.

Руският министър на транспорта Андрей Никитин заяви, че ведомството ежедневно работи със специалните служби и Министерството на отбраната за гарантиране на безопасността на гражданската авиация. По думите му чуждестранни авиокомпании са поискали разяснения от Москва и са ги получили.

Росавиация съобщи, че не е получавала официални искания от чужди авиопревозвачи за преустановяване на полетите. Въздушните връзки на Русия с 37 държави продължават, заяви ръководителят на агенцията Дмитрий Ядров.

Той подчерта, че ICAO няма правомощия да затвори руското въздушно пространство, а може единствено да отправя препоръки. Организацията призова държавите да поемат по-твърди ангажименти за защита на гражданските самолети от рисковете, свързани с военни конфликти, и обяви, че ще актуализира указанията си за оценяване на опасността при полети над или близо до конфликтни зони.

От кабинета на генералния секретар на ООН насочиха въпросите по случая към ICAO. Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване задължава държавите да се въздържат от употреба на оръжие срещу граждански самолети и да не излагат на опасност живота на хората на борда.

Путин призна щети по около 100 кораба

На 2 септември Путин призна, че при украинските атаки през последните 40 дни са били повредени около 100 кораба. Той изрично уточни, че съдовете са били повредени, а не унищожени.

По думите му през първите две седмици са пострадали около 40 кораба, а за целия 40-дневен период броят им е достигнал приблизително 100. При атаките са загинали моряци, включително граждани на Азербайджан и Турция.

Путин оцени нанесените щети на около 1% от руския брутен вътрешен продукт. Той ги определи като реални и значителни, но не и критични за страната.

Няма да има нова мобилизация

Руският президент отхвърли и слуховете за подготвяна нова мобилизация. Според него към момента не съществува сценарий, при който Русия да се нуждае от допълнителна мобилизация за войната в Украйна.

Путин определи твърденията като предварително замислена информационна операция на противника, чиято цел е да повлияе върху предстоящите избори за Държавната дума.

Той заяви, че руските граждани доброволно подписват договори за военна служба и че Русия няма проблем с броя на военнослужещите. Същевременно призна, че бойните действия са тежки и пораждат множество проблеми, които властите се опитват да решават.

Putin:

There is no scenario that would require mobilization. This is an information attack by the enemy ahead of the State Duma elections.

The Russian army has no problems whatsoever with personnel, while the Ukrainian army is shrinking by 8,000–12,000 people every month. pic.twitter.com/pt9Gzt8rVl

— Clash Report (@clashreport) September 3, 2026

Путин противопостави положението в Русия на мобилизацията в Украйна и заяви, че украинските власти принудително изпращат хора на фронта. Той твърди, че в Украйна са образувани над 300 000 наказателни производства за дезертьорство, а действителният брой на дезертьорите е поне половин милион. 

Единадесетият Източен икономически форум се провежда от 1 до 4 септември в кампуса на Далекоизточния федерален университет във Владивосток. Темата му през 2026 г. е „Далечният изток – развитие в полза на хората“. Организатор е фондация „Росконгрес“ с подкрепата на руското правителство.

 

Източници: ТАСС, dnes.dir.bg, "Интерфакс"