- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1342
- 9
Според бившия конституционен съдия Пламен Киров парламентът има правомощия да прецени дали да амнистира задължения към държавата, било то събираеми или несъбираеми и да обяви със закон амнистия за тях. Това по думите му това не противоречи на Конституцията. Той добави, че се бъркат правните понятия амнистия и опрощаване.
„Значи очевидно не става въпрос за опрощаване, защото се опрощават само несъбираеми вземания към държавата. И това е правомощие на президента. Парламентът може повече от това, което може президентът. Той може да обяви данъчна амнистия и това става със закон, тъй като парламентът упражнява своите правомощия преди всичко като приема закони, там където се налага да създава нормативна уредба. При данъчната амнистия се опрощават не само несъбираеми вземания, но и събираеми. Въпросът е какво парламентът прецени за целесъобразно във връзка с приходната част на държавния бюджет. Или можеш да се лишиш от определени приходи, с оглед на някаква по-висша цел. В случая с гласуване на измененията в закона за вероизповеданията, макар и законът да не е обявен публично като данъчна амнистия, той има такъв правен резултат. Аз не знам дали тази преценка е правилна, не знам какви са мотивите на парламента и истинските мотиви на мнозинството, което гласува. Но, че парламентът е в конституционните си правомощия да го направи, според мен е така.“
В петък Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, с които неплатените от Главното мюфтийство 8 млн. лв към 31 декември 2018 година ще бъдат амнистирани. Амнистията е валидна и за Българската православна църква, но тя няма задължения.
В хода на дебатите се чуха призиви законът на де се приема, защото е противоконституционен, тъй като само президентът има право да опрощава дългове към държавата.
Източник: Дарик
