- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1960
- 18
Промените не въвеждат критерии, по които да се определят секциите при по етапното въвеждане на машинното гласуване, а прагът от 300 избиратели лишават малките населени места от правото да гласуват машинно, заяви президентът.
Категорично неприемливо е актове, свързани с изборния процес да останат необжалваеми. Така основно конституционно право, каквото е изборното право, остава без съдебна защита при нарушения. Въвеждането на спадащото мнозинство в работата на избирателните комисии ерозира политическия плурализъм, без който няма честни избори.
Промените в работата и решенията на ЦИК не са в интерес на законността в изборния процес, смята Румен Радев.
По думите му законодателят за пореден път отлага въвеждането на машинното гласуване, актуализацията на избирателните списъци и въвеждане на видео контрол при броенето на бюлетините.
ЕТО ПЪЛНОТО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ
Уважаеми сънародници,
Днес върнах за ново обсъждане в парламента Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Разразилите се спорове около преференциите потулиха други важни промени в закона, които ни отдалечават от честен и демократичен изборен процес.
Промените не само лишават гражданите от възможността да гласуват преференциално за личности и привилегироват партийната воля над тази на избирателите. Промените не въвеждат критерии, по които да се определят секциите при поетапното въвеждане на машинното гласуване, а прагът от триста избиратели лишава малките населени места от правото да гласуват машинно.
Категорично неприемливо е актове, свързани с изборния процес, да остават необжалваеми. Така основно конституционно право, каквото е изборното право, остава без съдебна защита при нарушение. Въвеждането на спадащото мнозинство в работата на избирателните комисии ерозира политическия плурализъм, без който няма честни избори.
Промените в подсъдността на работата и решенията на ЦИК не са в интерес на законността в изборния процес.
Пакетът промени в Изборния кодекс отслабва механизмите за гарантиране на честни избори. В тази връзка налагам вето на посочените промени. Подробните мотиви ще откриете на сайта на президентството.
Същевременно законодателят за пореден път отлага въвеждането на машинното гласуване, актуализацията на избирателните списъци и въвеждането на видеоконтрол при броенето на бюлетините. Тези действия издават отсъствие на воля за прозрачен и честен изборен процес.
Особено тревожен е опитът на мнозинството да коригира собствените си грешки, заобикаляйки установения в Конституцията ред. През изминалата седмица едни и същи депутати с еднакво усърдие защитаваха две противоположни решения в рамките само на няколко дни. Подобно поведение руши вярата на българите в парламентаризма и издава опасно изкушение политическата целесъобразност да се реализира без оглед на Конституцията и законите. Хубаво е, че здравият разум възпря този опит, преди да се е реализирал.
Уважаеми сънародници,
Честните избори са това, което отличава демокрацията от всички останали форми на управление. Загубим ли правото да избираме управниците си, ще изгубим и всичко постигнато през последните три трудни десетилетия.
Призовавам опозицията да се завърне в парламента при повторното разглеждане на промените в Изборния кодекс.
Смея да се надявам, че народните представители ще проявят отговорност и ще уважат мотивите на ветото.
Благодаря ви за вниманието!
Пълен текст на мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 14 февруари 2019 г.:
МОТИВИ
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 14 февруари 2019 г.
Уважаеми народни представители,
Правото на избор е израз на свободата на мисълта и убежденията, но и реална форма на участие на гражданите в политическия живот. Изборните правила са важни за демократичните устои на нашата държава, поради което не мога да се съглася с някои от приетите в тях промени, свързани с преференциите за даден кандидат, машинното гласуване, обжалването на актовете на избирателните комисии, мнозинствата при отмяна на решенията им за отхвърляне и правилата за подсъдността.
Предвид това упражнявам правото си мотивирано да върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД ИК) със съзнанието, че това е единственият конституционен механизъм за промени във вече приет закон, преди той да е обнародван в „Държавен вестник“.
Поради всичко това считам, че разпоредбите за преференциите са отстъпление от достиженията на изборното законодателство и са в разрез с обществените нагласи.
Затова считам, че с тези промени не се гарантира стабилност, предвидимост и равни условия, които са неизменни изисквания при реализирането на основните права на гражданите, включително и на избирателните им права.
Като е ограничил актовете, които могат да бъдат предмет на съдебно обжалване, законодателят не е отчел значимостта на правата, гарантирани чрез съдебната защита. Безспорно избирателното право на гражданите по чл. 42, ал. 1 от Конституцията е основно право, което пряко произтича от народния суверенитет и съгласно чл. 57, ал. 1 от Конституцията е неотменимо (Решение на Конституционния съд № 3 от 2017 г.).
В своята практика Конституционният съд последователно провежда разбирането, че законодателната целесъобразност по отношение на необжалваемостта е лимитирана и не може да засяга реализацията на основните права и свободи на гражданите, освен ако не се налага за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси на обществото (Решение № 7 от 1995 г., Решение № 21 от 1995 г., Решение № 5 от 1997 г., Решение № 1 от 2012 г. и Решение № 14 от 2014 г.). В този смисъл предвидената необжалваемост на актовете на ЦИК по чл. 57, ал. 1, т. 1, 2, 3, 27 и 48 от Изборния кодекс е конституционно недопустима, тъй като с тези актове се засягат избирателните права на гражданите.
Централната избирателна комисия е държавен орган, създаден със закон, чиито правомощия са да осигури свободното изразяване на волята на гласоподавателите, вярно и точно установяване на тази воля, нейното отчитане и официално обявяване. Затова актовете, с които тя осъществява контрол и методическо ръководство по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове (чл. 57, ал. 1, т. 1, 2, 3, 27 и 48 от Изборния кодекс), не могат да бъдат необжалваеми. Те се отнасят до изборния процес, регламентирането на който няма как да не засегне упражняването на избирателното право.
Следва да могат да се обжалват актовете, които под формата на тълкуване на норма от по-висш ранг или указания до подчинените органи нарушават или застрашават правата или законните интереси на гражданите. Тези актове губят своя чисто тълкувателен или вътрешен характер и проявяват действие "навън" спрямо трети лица (Решение № 21 от 1995 г. на Конституционния съд).
Сигналите и жалбите са основен инструмент, с който гражданите могат да реагират на нарушения на изборния процес. Затова решенията на ЦИК по чл. 57, ал. 1, т. 27 от Изборния кодекс, с които се определя редът за тяхното разглеждане, не може да бъде изключен от съдебен контрол, още повече че правото на гражданите да подават жалби е закрепено в чл. 45 от Конституцията.
С оглед на гореизложеното считам, че като цяло създадената уредба за обжалването на актовете на ЦИК не е в съответствие с изискванията на Конституцията и не предвижда ефективната защита, която държавата чрез закон е длъжна да предостави при накърняване на основно право, каквото е избирателното право.
Въз основа на горното считам, че уредбата не следва да предвижда непознато за изборното ни законодателство спадащо мнозинство, което би довело до ерозия на политическия плурализъм, без който честното провеждане на избори е немислимо.
Не мога да подмина и начина, по който бяха приети разпоредбите на ЗИД ИК. Правилата за законодателния процес неслучайно са заложени в Конституцията и доразвити в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), който стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. На тях не трябва да се гледа като на формални изисквания, защото те са преди всичко гаранции за приемането на справедливи и добре обмислени закони, които да уреждат трайно обществените отношения.
Нарушено беше изискването на чл. 79, ал. 1 от ПОДНС докладът на водещата комисия да се предостави на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което се разглежда законопроектът. Също така в нарушение на чл. 83, ал. 1 от ПОДНС значителна част от предложенията, направени от народни представители между двете гласувания, включително относно преференциите, не бяха аргументирани.
Необмислени и неаргументирани промени, особено когато се отнасят до начина, по който се избират органите на една демократична и правова държава, създават несигурност и поставят под съмнение способността на държавата да налага справедлив ред при зачитане на индивидуалните права и свободи.
Уважаеми народни представители,
Като се ръководя от гореизложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, 2, 4, 5, 7, 8, 12, 14 (относно израза „в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели“), § 16, 21, 22, 23, 25, 26, 30, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет на 14 февруари 2019 г.
