Преизбраха Мустафа Хаджи за главен мюфтия

Присъстващите близо 1000 делегати трябваше да изберат главен мюфтия, след като предишното ръководство беше обявено от съда за нелегитимно.

Ако тази конференция не бъде регистрирана, ще съберем отново тези хора (делегатите) да кажат какво да правим, посочи главният мюфтия. На въпрос какво ще направи през новия си мандат, за да паднат съмненията, че Главното мюфтийство има запорирани сметки и получава пари от Турция, Мустафа Хаджи каза, че е представен на НАП погасителен план, който се следва стриктно.

„Трябва да издължим това, което дължим, и да получим решение от съда за тези задължения, които са ни надписани неправилно, защото са ни третирали като бюджетна организация, а ние не сме“, посочи главният мюфтия.

По повод на твърденията на бившия главен мюфтия Недим Генджев, че участниците в днешната конференция начело с Мустафа Хаджи ще участват в нов проект на Лютви Местан, главният мюфтия отговори, че не се занимава "с клюките на Генджев, на Николай Панков и на Иван Костов".

Представители на бившето и на новото ръководство на Движението за права и свободи присъстваха на конференцията в зала 1 на НДК. Появиха се Мустафа Карадайъ - един от тримата нови съпредседатели на ДПС, депутатът от движението Алиосман Иманов, бившият му депутат Юнал Лютфи, както и от друга страна - бившият председател на ДПС, а днес независим депутат Лютви Местан и колегата му Хюсеин Хафъзов. Двете група не си проговориха и седнаха на различни места.

В началото на конференцията присъства и посланикът на Турция у нас Сюлейман Гьокче, който си тръгна преди началото на отчетния доклад на Мустафа Хаджи. Същото направи и бившият председател на ДПС Лютви Местан.

На форума приветствие към вярващите отправи и мюфтията на Румъния Мурат Юсуф. След това заместник-председателят на Председателството на религиозните въпроси в Турция проф. Хасан Йълмаз в своето приветствие каза, че българският народ и мюсюлманите в България са преживели много трудности, но след 1989-1990 г. е започнал период на демокрация. Турция и България са държави, които са свързани с исторически, географски и културни връзки, каза Йълмаз. Той отбеляза, че през 1950 г., когато в Турция са били създадени средни религиозни училища и факултети, тогава преподавателите са били духовни лица - учители, дошли от Шумен.

В доклада си главният мюфтия Мустафа Хаджи заяви, че сме свидетели на опити ислямът да се използва за осъществяването на радикалните виждания на някои хора, определящи себе си като защитници на ислямската кауза.

„Макар събития в световен мащаб да очернят доброто име на исляма, мюсюлманите в България се доказаха като миролюбиви представители на исляма. Това, разбира се, не е даденост и ние трябва да полагаме целенасочени усилия, за да съхраним страната ни като остров на мира и на толерантността и като модел за мирното съжителство на религия и етнос”, каза Хаджи.

В разпространения до всички делегати и медии отчетен доклад, поместен в малка книжка от 31 страници, се казва, че не липсват и опити за използване на мюсюлманското вероизповедание за политически цели от различни политически формации. Мустафа Хаджи обаче не прочете този откъс, отбелязва БНР.

Всяка година от бюджета на Мюсюлманското изповедание се отделят средства за ремонт на вакъфски имоти, като с предимство са тези, които имат приходи, както и тези, които са в лошо състояние. За последните пет години са реконструирани 13 вакъфски имота и са придобити 61, съобщи главният мюфтия в отчета си.

Ремонтите на джамии в някои населени места са част от дейността на отдела "Вакъфи" на Главното мюфтийство, каза Мустафа Хаджи. Той допълни, че през мандата са ремонтирани 36 джамии и са построени 27 нови джамии. За построяването на джамии Мюсюлманското изповедание търси спонсори, които подпомагат техния строеж, а след това те се стопанисват от мюсюлманите, заяви главният мюфтия.

Той съобщи, че през 2013 г. е бил открит Научноизследователски център към Висшия ислямски институт. Целта на центъра е да помага по научен път да се представя исляма и ислямската култура в България, обясни Мустафа Хаджи. Той каза, че е бил открит и социален отдел, който се занимава с благотворителна дейност, като при природни бедствия се организират кампании за набиране на средства и за разпределянето им между бедстващите в съответния регион. Със скромните средства на изповеданието и с активната подкрепа на мюсюлманската общност социалният отдел е осъществил проекти за над 3 000 000 лева, отчете Мустафа Хаджи.

Главният мюфтия каза, че през изминалия период е била въведена и централизация на финансово-счетоводната дейност на изповеданието, като за целта е бил въведен нов счетоводен софтуер и нова счетоводна система.