Полша прие по-строго законодателство срещу педофилията

Полша прие по-строго законодателство срещу педофилията
С голямо мнозинство полският Сейм увеличи наказанията за педофили от 15 на 30 години затвор. Поправките в закона предвиждат още доживотен затвор за най-опасните престъпници. Предстои текстът да бъде гласуван и в Сената.

 

Новите правила отменят давността при най-тежките случаи на педофилия.

 

Законопроектът бе внесен за гласуване в парламента от управляващата консервативна партия "Право и справедливост", която е близка до католическата църква и има абсолютно мнозинство в парламента. Новото законодателство бе прието десет дни преди изборите за Европейски парламент на 26 май. Социологическите проучвания сочат, че "Право и справедливост" и опозиционният съюз "Европейска коалиция" вървят рамо до рамо в предизборната надпревара.

 

Публикуваният в "Ютюб" миналата събота филм на братята Томаш и Марек Секелски "Само не казвай на никого" събра близо 18 млн. гледания. Двучасовият филм съдържа заснети със скрита камера срещи на вече пораснали жертви на свещеници педофили с техните насилници. Част от духовниците във филма признават вината си и молят за прошка.

 

От документалния филм става ясно, че обвиняеми и дори осъдени за педофилия полски свещеници просто са били местени от една енория в друга, където са продължавали църковното служение и работата си с деца. Полската църква призна през март за близо 400 случая на духовници, извършили сексуални посегателства срещу деца и младежи през последните три десетилетия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    18 Май 2019 12:35ч.

    Тук е ясно какво ще кажем всички нормални хора, че възрастен, който е злоупотребил по този начин с дете, заслужава и презрение и голямо наказание, затова оставям другите да попържат педофилите и ще се съглася с тях. Но аз малко ще разширя темата, защо това престъпление се е разпространило като горски пожар в тази общност, независимо, че това са хора, които основно се занимават с размисли над доброто и злото и би трябвало да се опитват да вършат добро? Защото средата е по-важна от всичко при оформянето на човека. Всеки, който е попаднал в среда, (особено затворена), в която има някакви специфични практики, е много вероятно също да започне да ги извършва. Това е въпрос на духовно влияние и натиск на средата над индивида, духовна зараза, вирус, който се разпространява. Затова духовният закон винаги е бил, изведи злия човек изсред себе си, дори по време на война е било така, ако има някой плашлив, се изважда от войската, за да не всее страха си над останалите. Но всъщност ние днес живеем по обратния закон, което най-вече ме тревожи, това неразбиране по тази тема. Въведи всички при себе си, това е прословутата безпринципна ИНТЕГРАЦИЯ, гласяща, че ние сме длъжни да живеем, да учим, да правим всичко заедно с всички. Така масовото училище става също една такава затворена и зловредна среда, в която са интегрирани всички възможни зли примери, които също така се разпространяват като горски пожар. Изгубена е мъдростта от историята, че интеграцията става по диаметрално противоположния начин, чрез недопускане да черпиш от благата на една група и да бъдеш част от нея, докато не покриеш нейните стандарти (не финансови, разбира се). Т.е. всяка една група от хора, която има по-високи ценности и неизбежно ще има съответстващия на това по-висок стандарт и цивилизация, има правото да живее в някаква форма на уединение (не буквално като в манастир, а като право да развива своята духовност, без вмешателства и държавна уравновиловка), за да поддържа своята чиста среда. Това може да бъде семейството (заедно с децата), това може да бъде клуб по интереси, това може да бъде училище с по-особени изисквания. Желанието на онези, които остават отвън, да се докопат до тази среда, която има и съответния престиж, да ползват нейните придобивки, ги кара да ИСКАТ да се интегрират, подражавайки на добрите практики. Но ако някой закон им позволи да ползват всичко и да се навират навсякъде, а същият закон забрани създаването на такива кръгове, то тогава те не само не се интегрират, но и заразяват и заквасват със своите духовни залитания. Това е нашата интеграция, всички в кюпа. И точно както в средата на католиците, в нашата унифицирана среда, където всички сме интегрирани от яслите нагоре, се развива и разпространява безпрепятствено от никакви граници и бариери и агресията и простотията. И после хората се чудят защо агресията и простотията се ширели... много е сложно да се разбере, защо един вирус се разпространява! Падането на тези културни граници и потапянето на целия свят в някаква наивистична нелепа консуматорска култура на пороците е много по-опасно от падането на физическите граници на държавите. И добре, след като заслужено сме осъдили тези фалшиви свещеници, децата ни ще бъдат ли спасени? Та те са нарочно сексуализирани, при това от международни организации като Уницеф, които са навряни и в нашите училища и ще правят „Промяната“. По-добре ли е за едно дете, ако сексуалната злоупотреба с него се извърши от друго дете? Неговата невинност по-малко ли страда, когато то се развращава от специалисти и от съветници в детски сайтове, които освободено им говорят за тайните на добрия секс? Различен дух и среда ли има в нашите училища и сред нашите деца, от тази между онези католически педофили?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи