- 17 Юни 2024
- 6060
- 68
Автор: Петър Волгин, евродепутат от "Възраждане"
Ясно е, че задкулисието в ЕС вече е решило кой ще командва тази организация през следващите пет години. Урсула фон дер Лайен ще получи втори мандат като шеф на Еврокомисията. За нея май всичко е казано, но нека все пак припомним две нейни основни "заслуги". Именно Урсула с фанатизма на хунвейбин прокарваше догматите на "зелената сделка". А въпросната сделка стои в основата на деиндустриализация на ЕС, на неговото все по-видимо изоставане от държави като САЩ и Китай, чиито ръководители съвсем не са толкова глупави, че да прокарват подобни "зелени сделки". И второто огромно "постижение" на Урсула, което, за щастие, все още не е реализирало напълно, е да набута ЕС в украинската месомелачка. Да, според нея руснаците воюват с чипове от перални и съдомиялни, така че вероятно тя би приела като детска игра пращането на войски на държави от ЕС на фронта. Само че нормалните хора не мислят така и не искат да се бият, за да защитят интересите на САЩ в Украйна. Все пак след като големите босове в Европа осигуриха втори мандат на Урсула, можем да очакваме тя да произведе всякакви гадости.
Що се отнася до Кая Калас, министър-председателката на Естония, която най-вероятно ще стане "външен министър" на ЕС, там основанията за нейното назначаване са толкова елементарни, че чак са обидни. Въпросната Кая блести с едно свое основно качество - параноидната русофобия. Тя води война срещу всичко руско - като се почне от Путин, мине се през паметниците на съветските войници, освобождавали Естония от нацизма, и се стигне до пелмените. Предполагам, че първото нещо, за което Кая и Урсула ще се скарат, е коя да грабне купата за най-безмозъчна хулителка на Русия.
Събитията от последните години показват, че най-сигурният начин да получиш висок пост в ЕС е, първо, да си едноклетъчен русофоб и, второ, да не си особено умен. Наистина е много тъжно, че тъкмо такива лица определят съдбата на Европейския съюз. Много ми се иска да вярвам, че на важни позиции в тази организация са останали и някакви смислени хора, макар че действителността все повече опровергава подобна надежда...
