Патриарх Кирил: Русия се превърна в опора на православието в целия свят

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Русия наистина набра сила - материална, интелектуална, научна, военна, много сила. Но Русия несъмнено придоби и духовна сила, тя се превърна в опора на православието в целия свят. Нашата Църква не играе само някаква културна роля и не е извън полето на обществения живот, там, в периферията, обслужвайки пенсионерите - тя е в центъра на живота на хората. Това каза руският патриарх Кирил в традиционното коледно интервю с генералния директор на ТАСС Андрей Кондрашов пред телевизионния канал "Россия 1" . 

Според главатата на Руската православна църква Бог не изпраща на хората изпитания, които те не са в състояние да понесат:  Дори Великата отечествена война, която беше съпроводена с големи страдания на хората, не успя да унищожи живота на нашия народ. Така че изпитанията, които днес се падат на нашата участ, със сигурност ни нараняват, но не са в състояние да ни убият. Те не са в състояние да ни разклатят като народ. Те не са способни да разрушат нашия мироглед, който пряко включва любовта към Родината и готовността да я защитаваме.

- Ваше Светейшество, благодаря Ви още веднъж за възможността да говоря с Вас на Рождество Христово.

- Сърдечно Ви благодаря. Това винаги е специално събитие и за мен - да се срещнем в навечерието на празника, да общувам с Вас, но и чрез това общуване да проведа разговор с нашия народ.

- Тази година се навършват 15 години от възкачването Ви на престола и аз много добре си спомням как още преди това, Вие вече говорехте за традиционните ценности. По онова време, когато много политици все още ви мръщеха носа и казваха: "Какви традиционни ценности, след като имаме институцията на човешките права и демокрацията за благоденствието на хората, за благоденствието на държавата и това е достатъчно? Тогава говорехте за това, а тази година вече можем да кажем, че традиционните ценности станаха част от институцията на правото, но Вие все още продължавате да говорите за традиционни ценности. Значи смятате, че това все още е декларация и все още си струва да се борим за нея?

- Бих искал да започна с традицията филологически. Какво представлява тя? Традицията е предаване, буквално: трансмисия. С други думи, традиционните ценности са онези ценности, които се предават. От кого на кого? И какъв е периодът от време, през който се предават тези ценности? Като си отговорим на тези въпроси, веднага ще разберем за какво става дума.

А ние говорим за вечни ценности, които Бог е вложил в самата природа на човека. И осъществяването на тези ценности обогатява човека с това, което е архаично, непреходно и в много отношения определя такова важно понятие като човешкото щастие. Следователно това в никакъв случай не е архаично, а е свидетелство за нещо, което излиза дори извън границите на нашия опит.

Как можем да си представим ценност, която винаги е съществувала и се е предавала от поколение на поколение, от култура на култура? Ето защо отношението към традиционните ценности трябва да бъде много внимателно. И най-важното е, че традиционните ценности не бива да се отъждествяват само с миналото. И че младите хора разбират това. Традиционната ценност е това, което е принадлежало на историята, което принадлежи на историята и което ще отиде в бъдещето. Тези ценности ще съпътстват човечеството, очевидно, до края на този свят.

- Ваше Светейшество, през миналата година имаше много знаци. Струва ми се - добри, но искам да знам Вашето отношение към тях. Разбира се, това е завръщането на иконата "Троица" на преподобния Андрей Рубльов. Гробът на княз Александър Невски вече е поставен на историческото си място в Санкт Петербург. Намери се почитаната икона на Казанската Божия майка и вече е възможно да й се поклоним в Казанската катедрала. Мисля, че това са добри знаци. А според вас? И има ли някакъв таен смисъл в него?

- Тези събития са толкова значими, че, разбира се, е важно да се опитаме да разберем - първо, защо това се е случило сега. Защо не е могло да се случи преди това? Защо патриархът, постоянно минавайки покрай тази [Казанска] икона, не си е задал въпроса, че това не е плакат, не е копие, че това е икона, а ликът е толкова древен, че тази икона не може да бъде направена сега? Но той го е направил.

- И какво се е случило в някакъв момент? Минал е покрай нея, както е минавал и преди - и какво се е случило?

- Да, и ето, че минавах, гледах иконата и си мислех: как са се научили да фалшифицират старинното, без да осъзнават, че пред мен има оригинал. Вземам тази икона в ръце, обръщам я и разбирам, че това е древна икона. И си спомням историята, че Московският списък на Казанската Божия майка уж бил откраднат от църквата на Червения площад. И никой не можеше да обясни и да разкаже историята как е била открадната. Какво, крадците не са били заловени, или е имало преследване, а кой изобщо е казал, че е открадната? Няма нито една от тези информации.

И тогава ми хрумна мисълта: значи може би никой не го е отвлякъл, а просто го е скрил? Такова е било времето - скрили са образа. А и фактът, че се е озовал в патриаршеската сакристия, също не е случаен: къде бих могъл да занеса този образ, за да не бъде пренесен в някой музей? Той е бил предаден на моите предшественици - най-вероятно това е бил патриарх Алексий II, и образът се е намирал в патриаршеската ризница.

Така се докоснах до тази светиня и много се радвам, че това се случи не само по някакъв таен начин [незабелязано] и този образ не остана само на мястото, където се моли патриархът, а че имаше възможност да го върнем на историческото място, където е бил: на Червения площад.

- Явно това са някакви знаци или така си го представяме? За Църквата, за народа, за държавата?

- Да, това е много добър въпрос. Има такъв текст от Светото писание: "В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха". Какво означава това: означава, че за да приеме Божията благодат, да приеме чудото, човек трябва да е готов за него. Бяхме ли готови за него в съветско време? Не. Бяхме ли готови в постсъветското време, когато имаше всички тези "турбуленции", когато съзнанието ни беше превключено към нещо съвсем различно? Сега е особено време, аз го наричам време на концентрация.

Русия наистина набра сила - материална, интелектуална, научна, военна, много сила. Но Русия несъмнено придоби и духовна сила, тя се превърна в опора на православието в целия свят. Нашата Църква не играе само някаква културна роля и не е извън полето на обществения живот, там, в периферията, обслужвайки пенсионерите - тя е в центъра на живота на хората.

И когато всички тези прекрасни промени в живота ни настъпиха, и Божията Майка се появи - не на "злата душа", а на отворената душа на нашия народ, на отворените сърца, за да приеме тази благодат. Затова всичко е много тясно свързано: състоянието на хората, нивото на тяхната вяра, духовност, готовност да възприемат светата обител и чудесата, които Господ извършва. Затова тези събития свидетелстват за голямата промяна, която е настъпила в съзнанието на нашия народ и в духовния живот на хората.

- Сега нашите момчета се молят най-вече, викат към Бога, както ми се струва, там, на фронтовата линия, в окопите, преди битката, приемайки вражеските атаки. Слава Богу, вече имаме усещането за абсолютната неизбежност на победата - тя ще дойде, ще я получим. Но хората продължават да умират - войниците, моите колеги журналисти, и обикновените хора, жителите на градовете. И то както в зоната на операцията, така и в граничните райони. Как можем да им помогнем? Как да ги успокоим, как да им дадем надежда?

- Въпрос, на който аз лично нямам отговор, защото всичко е много индивидуално. Мисля, че не може да има един отговор. Но бих искал да кажа следното. Бог не изпраща на хората изпитания, които те не са в състояние да понесат. Дори Великата отечествена война, която беше съпроводена с големи страдания на хората, не успя да унищожи живота на нашия народ. Така че изпитанията, които днес се падат на нашата участ, със сигурност ни нараняват, но не са в състояние да ни убият. Те не са в състояние да ни разклатят като народ. Те не са способни да разрушат нашия мироглед, който пряко включва любовта към Родината и готовността да я защитаваме.

Затова ми се струва, че всяко изпитание ни е изпратено не за да ни унищожи, поне духовно, а за да ни направи по-добри, преминавайки през тези изпитания. В известен смисъл това, което ни се случва днес, е тест за нашата зрялост, включително духовна зрялост. В продължение на толкова много години вие живяхте в религиозна свобода. Строили сте църкви, откривали сте манастири. Започнали сте да приемате Светите Христови Тайни. Свещениците работят във въоръжените сили. Момчетата се изповядват и приемат Светото причастие, преди да отидат в атака. Вече има съвсем друго измерение на този духовен живот.

И въпросът е: какво ни носи всичко това като народ, като държава? Дълбоко съм убеден, че ако нямаше това възраждане и, не дай си Боже, ако имаше такава междуособна война, тя щеше да протече по съвсем друг начин и последиците от нея щяха да бъдат много опасни за нашата страна. А днес народът, страната има потенциала да отблъсне тези, които искат да смажат нашето Отечество. Точно така се молим в специална молитва в Литургията за мир, за прекратяване на военните действия и за нашата победа. И се надяваме, че това ще бъде така.

Бих искал още веднъж да подчертая, че нашите победи се изковават не само на бойното поле. Те се коват още от детските градини и училищата. Те се изковават в нашите младежки групи, в образователните институции... И, разбира се, Църквата продължава да изпълнява едно много специално служение. С Божията помощ, като мобилизираме всички сили, с които разполагаме, можем да станем по-силни. На първо място, по-силни духовно.

- Както знаете, имаме хора, които не искаха да станат по-силни, и преди две години, през февруари 2022 г., започнаха да напускат страната. Така че тези "уплашени хора", които вероятно са имали илюзията, че раят на земята е на Запад и че там ще им е добре, очевидно вече са се сбогували с тези илюзии, защото започват да се връщат - все повече и повече. И тук има две гледни точки. Едните казват: трябва да им помогнем, да ги върнем, а другите казват: не е нужно да помагаме, обществото ще бъде по-чисто и без тези хора. А как е християнското?

- Не искам да казвам нищо, сякаш от моята мъдрост - или липса на мъдрост - просто бих искал да се позова на "Божието слово". Притчата за "блудния син". Имало двама сина: единият благоразумен, който работел, трудил се, помагал на баща си, а другият, като получил пари в наследство, отишъл и ги пропилял. И тогава той се върнал при баща си изпокъсан и окаян. И онзи другият син, разбира се, се възмутил, защото бил благоразумен син, а баща му приел този блуден син.

И това също е притча за всички нас: не бива да отблъскваш човек, който е съгрешил, ако той идва с чувство на покаяние, осъзнавайки вината си. Ако хората, които са напуснали Русия и дори по някакъв начин са се противопоставили на нея, се върнат с разбирането, че наистина са сгрешили, то Родината не може да ги отхвърли.

Не мога да формулирам друг подход към тази тема, освен християнския. Възможно е все още да съществуват някои въпроси, свързани с правоприлагането, със степента на участие на тези хора в някои престъпни действия, но това не засяга духовенството. И казвам, обръщайки внимание на факта, че сред тези хора има и съвсем достойни, но такива, които са сбъркали или са се уплашили, или наистина са се опитали да намерят нещо по-удобно за себе си в живота, комфортно, но са били посрамени по този път. И ако те се върнат в родния дом с покаяние, дело на отеца е да ги посрещне.

- Преследването на каноничната Руска православна църква в Украйна. Първо завземането на Киево-Печерската лавра, после опитите за забрана на каноничната Църква... Имам чувството, че искат да превърнат нашата Църква в един от двигателите на гигантски конвейер на омразата към руснаците и Русия като цяло. Мислите ли, че ще успеят?

- Нещо вече са успели, но по един много тромав и, простете, глупав начин. Те поеха по пътя на създаването на разкол, защото не можеха да обърнат цялата Църква към политическа позиция, която повечето хора не споделяха и не споделят. Именно политическите фактори доведоха до създаването на разколническа църква в Украйна. За съжаление, тя беше подкрепена от Константинополския патриарх.

За всички е ясно, че Константинополският патриарх не е свободен човек, той е под силното влияние на онези, които имат власт в този свят. Самият той няма подкрепа, собственото му паство на мястото, където се намира, имам предвид Турция - наистина не е лесно за един човек. Затова по всяка вероятност този неблагоприятен контекст формира позицията на Константинополския патриарх, с която е невъзможно да се съгласят много хора. И така, подкрепата за схизмата в Украйна не е просто грешка на Константинополския патриарх, това е неговият голям грях.

Между другото, доста отдавна ми стана известно, че нашите политически опоненти, противниците на нашата държава разсъждават върху причините за влиянието първо на Съветския съюз, а след това на Русия върху арабския свят и Източното Средиземноморие, т.е. върху православния свят. И стигнаха до това съждение: че основната, главната мека сила, която осъществява предполагаемата политика на държавата по отношение на тези региони, е Руската православна църква.

Те, разбира се, грешат, защото Руската православна църква никога не е имала политическо влияние. Но те не са сгрешили за нещо...

- Ами в духовно отношение, това е сигурно...

- Защото ние сме братя със същите тези хора по вяра. И в този смисъл, разбира се, Руската православна църква е била фактор за развитието на добри, братски отношения с Гърция, както и с православния и арабския свят....

- Балканските страни...

- Балканските страни. И в този смисъл, разбира се, мека сила. Но не само от наша страна. И по принцип тази духовна сила не може да бъде твърда. Духовната сила винаги е насочена към постигането на онези идеали, които са предписани в Евангелието.

Ето защо, напълно отхвърляйки тълкуването на меката сила, което по онова време западните анализатори приписваха на Руската православна църква, аз едновременно с това ще кажа, че Църквата, разбира се, изигра много важна роля за запазването на духовното единство на православието. И когато започнаха тези разколнически процеси, не се съмнявам, че зад тях стоеше политическата воля не само на враговете на Русия, но и на враговете на Православието. Защото да се откъсне Руската църква от църквите в Близкия изток означава да се отслабят на първо място тези църкви.

По Божия милост по-голямата част от православните лидери са мъдри хора и не се поддават на подобен натиск. Въпреки че този натиск се оказва и някои от тях се отказват от своите позиции. Но някои глави на църкви смело му се противопоставят.

- Споменахте Източното Средиземноморие. По тези места, където се е родил Христос и е извървял земния си път, всичко е в пламъци и въпреки че всички световни религии в Светите земи заявяват в един глас, че се молят само за мир и за нищо друго, войната продължава. Как според вас можем да намерим пътя към мира в Близкия изток?

- Разбира се, нямам и не мога да имам никакви политически рецепти, а вероятно всички рецепти са опитвани отдавна и нищо не е проработило. На първо място, говорим за това, че между арабското и еврейското население има доста голямо напрежение.

Пак повтарям, няма да се впускам в обсъждане на евентуални политически или икономически причини за това, макар че вероятно има и двете, но това напрежение не се е родило днес, то е съществувало в миналото.

Ето защо, ако говорим за някакви начини и средства за преодоляване на този конфликт и за помиряване на хората като цяло, ми се струва, че трябва да включим много активно религиозните лидери. И уважаваните мюсюлмански лидери, и еврейските лидери, и християнските лидери. Защото, ако наистина се постигне някакъв консенсус между лидерите и водачите на тези групи относно това какво и как да се направи, за да се запази мирът, тогава този консенсус може да се реализира в политическите концепции и да окаже влияние върху предотвратяването на по-нататъшна военна ескалация.

Но това все още е само мечта, защото, както разбирам, при цялото желание на някои религиозни лидери да се включат активно в този въпрос, не всичко се получава така, както бихме искали.

- Нека се надяваме. Ваше Светейшество, повечето руски семейства празнуват Коледа. Моят, може би, традиционен, но всяка година много актуален въпрос е: как можем да направим място за празнична радост сред нашите проблеми и тревоги?

- За мен празничната радост е състояние на духа. Знам, че за някои хора синоним на радост е веселие.

- Но има разлика.

- Да, има голяма разлика. Не можеш да се забавляваш постоянно, защото ще се побъркаш. Веселието, като цяло, е много енергоемка емоция и всеки знае това. Не можеш да се смееш цяла нощ, а на следващия ден да те боли глава. От какво се нуждаете? Имаме нужда от радост в сърцата си, за да балансираме чувствата си, за да възприемаме наистина това, което преживяваме, като важно духовно събитие.

И според мен, разбира се, някои от хората, които не споделят религиозни убеждения, няма да се съгласят с това, но според мен без вяра в Бог това е невъзможно. Казвам ви го от собствения си опит. Не мога да си представя как е възможно да имаш радост - точно тази радост, за която говорим, радостта "в Светия Дух" - ако отричаш и Духа, и Бога, и затваряш целия си мироглед в рамките на съществуващия материален свят. И следователно затваряте и живота си в рамките на този материален свят. И тогава какво? И тогава - хълм и нищо....

- И нищо не взех със себе си.

- И не взе нищо със себе си. И ако човек вярва, че всичко свършва с хълма, то той е нещастен човек. Освен това, ако не вярвате във вечността, ако не вярвате в Божия съд, това се отразява на мотивацията ви тук. Ако няма Бог, всичко е позволено. Класикът го е казал. Ето как работи това. Живейте, както ви харесва, правете, каквото ви харесва. Има някои закони, можеш да ги заобиколиш.

Но ако разбереш, че нищо не свършва с курбан, че душата е безсмъртна, че ще застанеш пред Бога, че ще бъдеш съден по начина, по който си живял - тогава мозъкът се включва и се появява чувство за самосъхранение. И 20 пъти човек ще се замисли: трябва ли да изневерявам или не? Трябва ли да унищожа семейството си или не? Трябва ли да взема назаем много пари и да избягам някъде, като оставя човека, от когото съм взел парите, човек в нужда, или не? Това може да се изброява до безкрай.

С други думи, съвестта е невероятен вътрешен глас. Този глас нямаше да съществува, ако не съществуваше Бог. Защото гласът на съвестта съвпада точно с Божествените заповеди. Но за съжаление съвестта е крехка конструкция. Тя може да бъде унищожена, отслабена, да се създаде такава система от псевдоценности, при която съвестта започва да се чувства така: "ами, като цяло, не е съвсем зле". И по този начин човек губи способността си наистина да различава доброто от злото. А това е най-лошото. Съвестта е от Бога, тя е най-силното доказателство, че Бог съществува.

Понякога ни казват, че съвестта е резултат от човешкото развитие, че тя се формира под въздействието на външни фактори, култура, образование и т.н. Това не е вярно. Това, което е добро, е добро за всички, както за образованите, така и за необразованите. А съвестта започва да действа в човека, когато той нарушава Божиите заповеди, дори без да ги знае. Така че дай Боже гласът на съвестта никога да не изчезва и да се грижим за този скъпоценен инструмент, който - независимо от това колко често се молим или не се молим, ходим или не ходим в храма - ни помага да не губим връзка със Създателя.

- Когато казваме: "Ние сме руснаци, Бог е с нас", струва ми се, че най-доброто доказателство за това е огромният брой хора, които сега, ако не воюват, то със сигурност помагат на нашите войници по всякакъв начин. Вижте: доброволци. Нямахме представа какъв огромен брой от тези прекрасни хора имаме в нашата страна. Това е Бог, нали?

- Да, там, където има жертва, където човек дава от себе си, там е Бог. Защо? Защото физическата природа на човека в името на самосъхранението предполага динамика към себе си, а не от себе си. Трябва да се съхраним, трябва да оцелеем, затова трябва да отидем към себе си. А ако се отдадеш на себе си, често излагайки се на рискове? А когато доброволно умираме, излагаме ли живота си на риск? Откъде идва това? От каква материална субстанция може да израсне точно тази постъпка, отдаването на собствения живот? Е, няма коментар.

- Само отгоре.

- Само отгоре. Бог ни контролира чрез съвестта. И може би човек не знае как да се кръсти или не ходи на джамия, но гласът на съвестта го кара да прави това, което Бог иска от него. Ето защо винаги трябва да се вслушваме в съвестта си и никога да не довеждаме въпроса дотам, че съвестта просто да бъде унищожена. Понякога казваме: "човек без съвест", "без съвест". Той е унищожил най-важното нещо в човешкото измерение на живота.

Затова, дай Боже, всичко, което работи за запазването на съвестта - това, разбира се, включва религиозния фактор, високата култура и образованието, което включва любовта към родината, помощта към ближните - да помага на хората да запазят съвестта си, а заедно с нея и отговорността за себе си, за своите роднини и приятели и за своята страна.

Източник: ТАСС