- Автор: БТА
- 05 Юли 2022
- 1167
- 17
Ние сме едно от най-еврофилските общества в Европейския съюз (ЕС), но и едно от най-русофилските, каза Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан" по време на организираната от Съвета за електронни медии (СЕМ) дискусия на тема "Плурализъм и дезинформация по време на война".
Той представи данните от проучване, според което, в контекста на руската инвазия, влиянието на фалшивите новини у нас расте, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която достига до тях, съобщава БТА.
Според Симеонов хората показват своята мнителност към властта. Има много ясно възрастово разделение - възрастните хора в по-малка степен ще се осъмнят и ще проявят бдителност, те приемат телевизията като меродавна, за разлика от младите - които се доверяват на социалните медии и интернет сайтове.
Близо 60 на сто анкетираните не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, респективно привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски.
Българинът е русофил по сърце, но германофил по разум, коментира експертът. По думите му е нас не може да се говори за толкова за руска пропаганда, колкото за проруски настроено население. Ние трябва да говорим на българите на български, умерено, трябва да намерим път към тези хора, да намерим средата , а не да търсим черна или бяла картина, смята Първан Симеонов. Някъде бъркаме в подхода, не отчитаме местната специфика, смята той.
БЕЗ ФАЛШИВИ НОВИНИ
Според данните на "Галъп" 50,7 процента намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна, казват 25,9%. Останалите се колебаят. Данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би да се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция, коментират от "Галъп".
Тук най-възрастните хора реагират и с по-сериозно упование в медийната информация - което явно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на свой ред събужда и известна тревога за потенциалните нива на бдителност сред по-възрастните по отношение на потенциална дезинформация, коментира Симеонов.
35 на сто от запитаните свидетелстват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден. 24,1% споделят за фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11,3% - поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около една пета от отговорите показват колебание в определянето на честотата.
ТЕЛЕВИЗИЯТА
Основен деклариран източник на информация като цяло остава гледането на телевизия - 53,1% от запитаните посочват телевизията като източник номер едно. Веднага след това идват социалните мрежи в интернет - 22,3 процента. 16,6 от хората посочват като основен източник други сайтове в интернет. Далеч назад като основен източник на информация, остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията закономерно се възприема обществената телевизия (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%).
Като цяло, българските медии са предпочитани пред чуждестранните - 39% казват, че българските медии са верен източник, докато 28,3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се - 32,7%. Последното означава, че или подобен въпрос пред респондентите на практика не стои, или пък действително доверието в медийната среда е като цяло разклатено.
Източник: БТА
