Основният „анти-системен“ информационен сайт в Румъния призова да се гласува за Мая Санду

Николай Йотов за „Гласове“ от Букурещ. Към момента на списването на коментара, резултатите от изборите в Молдова все още не са ясни.

В материал, озаглавен „Между Сцила Санду и Харибда Стояногло“, главният редактор на считания за основен анти-системен информационен сайт в Румъния, Activenews.ro, журналистът ветеран Виктор Ронча, открито призовава да се гласува за Мая Санду на втория тур на президентските избори в Молдова, който се проведе вчера, неделя, 3 ноември.

Материалът започва с описание на Санду като негативен персонаж, оприличавайки я на сегашния румънски президент Клаус Йоханис – „и двамата бездетни, и двамата със съмнителна сексуална ориентация, и двамата – фанатични прогресисти, с други думи, безбожници“. Между другото, на румънски, този, последният епитет, се пише bezbojnici и се чете „безбожничи“ (второто „и“ е малко глухо). Защо това е важно, ще стане ясно по-надолу.

Още във втория параграф, обаче, започва разработка на теорията, че и Санду, и Йоханис били руски „троянски коне“ в Европейския съюз, като за Йоханис се коментира, че „ако бе да го съдим по едно-единствено добро нещо, което да е направил за Румъния, то не бихме го намерили“. Господ им го бил дал на братята румънци като наказание за греховете им. Тук бих бил склонен да се съглася с колегата Ронча.

Другаде в статията се говори за Молдова като за „нашата и на предците ни Бесарабия, разкъсвана между бившите Съветска Социалистическа Молдовска и Украинска републики“. В този смисъл, Мая Санду се оприличава и с Ана Паукър (родена под името Ханна Рабинсон), една от най-омразните личности в румънската нова (и по същество единствена) история.

Но, пише Ронча, „преминаваме“ по-нататък. Тук думата „преминаваме“ може да бъде тълкувана като „оставяме настрана“ и почти като „прощаваме“ всички тези забележки, насочвайки вниманието си към опонента на Мая Санду.

„От друга страна, имаме един истински гагауз“, пише авторът, а „гагауз“ очевидно е използван с негативна конотация, „с червена звезда на челото“, „точно като първият болшевишки областен управител (на Крайова, б.а.), инсталиран от Червената армия в Румъния, Николай Чалък“. Става въпрос за Александр Стояногло (sic), за когото авторът на статията пише заплашително, че обещавал да въведе отново руския език като „държавен“ в Молдова, ако спечелел изборите.

В заключение, се казва, че били минали 80 години откакто „горките бесарабени“ се били отървали себе си и конституцията си от руския език и от „сталинисткото изобретение“ наречено „молдовски език“. „Дори и само заради това едно нещо, трябва да бъде гласувана Мая Санду“ на втория тур, при все, че хората, които били гласували за Йоханис – който между другото кара втори мандат в Румъния – „биха си отрязали ръката, с която са пуснали вота“. Да гласуваш за Стояноглу, според публикацията, било като „да си отрежеш и двете ръце“.

Сигурен съм, че Виктор Ронча, препатил журналист от деветдесетте години на миналия век, е изключително горд със статията си. Тази гордост и омразата дори към кирилицата като символ на руското подтисничество лъхат от всеки ред.

Проблемът не е толкова в това, че, подобно на северните си съседи в Полша, румънците продължават да сеят омраза и ненавист към всичко руско, отъждествявайки го с болшевишко, коминтернско и съветско.

Тук проблемът е, че Activenews се позиционира от няколко години, като основен и често пъти „единствен“ противник на всичко, свързано, най-общо казано, идеята за „нов световен ред“ и хората, стоящи зад нея – шефове на съмнителни международни организации, милиардери, манчурски държавни ръководители и така нататък. Позицията на онлайн медията се базира основно върху традиционни, включително православни ценности, като особено голямо пространство се отделя на православни чествания, събития и коментари, като с това се цели противостоенето на „безбожничните“ нови т.нар. „ценности“, идеи и заплахи за света и мира в него.

Най-забележително от всичко е общоналоженото мнение от страна на сайта, по отношение на войната в Украйна, в рамките на която редовно строго се осъжда ефективната забрана на православната религия, както и на изучаването на малцинствените езици, от властите в Киев и безумното поведение на президента с изтекъл мандат Зеленски.

Обаче като теглят една черта, и братята румънци все така заемат страната на „западните партньори“ като едно по-малко зло от тегнещите като черни радиоактивни облаци историческа гнет и потисничество от аленочервения призрак на Съветския окупатор. Да ви звучи познато?

Иронията тук, разбира се, е, че, от една страна, именно Русия в най-голяма степен осигурява териториалната цялост и спасява бъдещата румънска държава (прокламирана в днешния си вид едва на 1 декември 1918 г.) от окончателна разруха и разпокъсване по времето на Първата световна война. От друга страна, Румъния си остава едно естествено продължение на Отвъддунавска България, която благодарение основно на „западните партньори“, по-известни по онова време като „Велики сили“, днес пише на латиница и говори език толкова смехотворен и измислен, че по нивото си на карикатурност, може да се сравнява само с есперантото.