- 07 Юли 2026
- 167
- 0
Една добра и една лоша новина поднесоха капиталовите пазари на България. Добрата е, че ни отпуснаха нови заеми в размер на 2,5 милиарда евро при по-изгодни условия от съществуващите към момента. Лошата е, че по степен на риск ни разглеждат като Италия.
По-конкретно. Днес България предложи три облигационни заема с различна срочност. Технологията не е да се предлагат чисто нови облигационни емисии, а да се „преотварят“ вече съществуващи емисии. Тоест новите заеми се теглят при аналогични условия с тези на вече продадени облигационни емисии и ще се изплащат на същата дата като вече продадените облигации.
Преотворените емисии са с падежи през 2032, 2038 г. и 2045 г., което ги прави съответно 6-годишни с новопривлечени 1 милиард евро, 12-годишни с новопривлечени 1 милиард евро и 19-годишни с привлечени 500 милиона евро. Интересът към новия дълг е бил висок и подадените поръчки са надхвърлили девет милиарда, или над три пъти повече. В същото време заетите пари са над два пъти по-малко от общата дългова потребност на България до края на годината, което значи, че ще има още кредити.
Условията, при които пазарът е приел да подава поръчки, обаче са ясни. При шестгодишните става дума за 60 базисни точки допълнителна доходност (0,6 процентни пункта) над средните пазарни условия за тази срочност. При 12-годишните добавката над средното е 115 базисни точки (1,15 процентни пункта), а при 19-годишните – 140 базисни точки (1,4 процентни пункта). Това са по-добри условия в сравнение с търгуваните вече съществуващи български облигации, чиято доходност на вторичния пазар е по-висока.
В същото време доходността по новите облигации е по-висока от тази по гръцките и италианските облигации с аналогична срочност при 12- и 19-годишната емисия. Единствено при шестгодишната емисия доходността на нашите книжа е по-ниска от тази по аналогичните италиански, макар и по-висока от гръцките. В случая Гърция се очертава като отличник сред страните с проблемни публични финанси и след десетилетие на усилия вече се радва на далеч по-изгодни рискови условия.
Тълкуванието на тези резултати показва, че правителството се е справило да убеди пазарите, че си струва да инвестират в български дълг. Така нареченият вторичен пазар, при който се търгуват вече издадените облигации, е слабо ликвиден и като цяло инвеститорите държат книжата, докато длъжникът, в случая България, си ги изплати. Затова желаещите да придобият нов български дълг са демонстрирали готовност дори да получат по-ниска доходност в сравнение с принципно циркулиращите книжа, само и само за да притежават от новите.
Инвеститори в дълговите пазари коментираха за „Гласове“, че няма как България да не е привлекателна, като предлага по-висока доходност от италианския дълг, а в същото време е с далеч по-добри показатели от гледна точка на задлъжнялост. Когато става дума за дефицит, средносрочно българският и италианският са съпоставими като процент от БВП. Разликата е, че в Италия има изявена тенденция дефицитът да се свива, а у нас той расте.
Това обаче не е от днес. Още преди година, когато държавата за първи път емитира облигации на международните пазари, доходността по една от емисиите беше почти същата като италианската, а по-дългосрочната емисия беше при видимо по-висока доходност от италианската. Това е много важно, за да няма политически спекулации, че сегашното правителство е поставило България в неприятната ситуация. Страната ни се разглеждаше като по-рисков длъжник от Италия и миналото лято, когато финансов министър беше Теменужка Петкова и все още се прилагаше целият инструментариум за прикриване на реалността в публичните финанси на България.
Според анализатори е напълно възможно днешната доходност да отразява и недоверие на инвеститорите, които имат чувството, че са били лъгани в продължение на години за фискалната ситуация. Сега, макар бюджетът най-после да отразява реалността, пазарите наказват България с по-висока доходност.
Това поставя кабинета пред нелека задача да ограничава бюджетния дефицит, защото ще му се налага да тегли заеми през целия си мандат. Поне ако изкара пълни четири години. И ако днес резултатите напълно резонно могат да се припишат като резултат от управлението на бюджета през миналата и предишните няколко години, то от догодина отговорността за това как пазарите оценяват рисковаността на българския външен дълг ще пада върху кабинета „Радев“ и финансовия министър Гълъб Донев.
