"Водят се разговори с определени фирми за проследяване и разследване на операции с активи на КТБ, довели до отрицателния капитал на банката и отнемането на лиценза". Това стана ясно от думите на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков, който даде разяснения по случая за Дарик радио.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45569_UhcRlr128lIwGVQ73hCBjKCY3rt9eO.jpg" style="height:457px; width:520px" /></p>
<p><span style="color:rgb(40, 40, 40); font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px; line-height:1.6em">Той каза, че в новия закон е залегнало 7 работни дни след затваряне на банката вложителите да имат достъп до парите. В контекста на КТБ Миленков заяви, че при подобна ситуация в бъдеще Фондът може да реагира за този кратък период от 7 дни, но предизвикателството би било финансирането.</span></p>
<p><br />
<span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(40, 40, 40)">По отношение на предложенията за законови промени на Реформаторския блок, сред които за назначаване на член на Фонда за гарантиране на влоговете по предложение от Народното събрание и контрол от парламента при осребряването на активите на банката, Миленков каза: </span></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em><span style="color:rgb(40, 40, 40)">"Аз се запознах с това предложение на Реформаторския блок. Като цяло имаме сходно разбиране като Фонд там. Там се цели по-голяма локация на правомощия, които е имал председателят към Управителния съвет, цели се по-голяма прозрачност. Що касае за този конкретен елемент - за предложение на НС за член на Фонда и съответно почти перманентен контрол, ние считаме, че това не е много удачно, защото в един момент може да се говори за някаква политическа намеса в този процес. Само в тази част ние не подкрепяме.”</span></em><br />
<br />
<span style="color:rgb(40, 40, 40)"><em>"Главният урок от случая с КТБ трябва да се търси на две места"</em>, каза още Миленков. На първо място в самия бизнес модел на КТБ:</span></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(40, 40, 40)"><em>„Четейки по медиите информацията, която излиза и четейки позицията на БНБ, докладите на одиторите, които БНБ публикува, разбира се, някакви извадки от тях, става ясно, че бизнес моделът, който банката е следвала, е много различен от модела, който следват банките в България. Това беше признато от всички"</em>, каза председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете. </span><br />
<br />
<span style="color:rgb(40, 40, 40)">Миленков изтъкна, че от друга страна самият бизнес модел, който не е бил устойчив, е бил съчетан и с липсата на адекватен надзор. Шефът на Фонда за гарантиране на влоговете подчерта, че последното не е негова констатация, а го казва прокуратурата, която е повдигнала две обвинения на подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който е отговарял за надзора.</span><br />
<br />
<span style="color:rgb(40, 40, 40)"><em>„Над 2,25 млрд. лева от влоговете в КТБ са изплатени към момента на 60 000 вложители в КТБ от общо 240 000”</em>, заяви Миленков. На въпрос каква част от тях са изплатени в брой, Миленков каза, че официални такива данни няма, но според обратната информация от банките става дума за 1,5-2%, което по думите му е минимален процент. Според него хората продължават да предпочитат да оставят парите си в банковата система. Няма данни за злоупотреби досега и затова председателят на Фонда апелира към вложителите да не се сърдят, когато минават през процедура, която им се струва тромава, защото е за тяхната лична сигурност.</span></span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>