- 10 Sep 2020
- 16
- 4
На срещата си в Уелс страните от НАТО се договориха за разширяване на мерките за колективна защита предвид заплахата от Русия, но оставиха отворена вратата за политически диалог.
<p>"Решението на НАТО да прекрати цялото цивилно и военно сътрудничество между НАТО и Русия остава в сила. Но политическите канали за контакти остава отворени", се казва в заключителния документ.</p>
<p>Освен това НАТО не обсъжда възможността за пренасочване на системата за противоракетна отбрана (ПРО) срещу Русия, подчерта генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен. За пренасочване на ПРО срещу Русия се изказаха Полша и балтийските страни.</p>
<p>На заключителната пресконференция Расмусен заяви, че страните от НАТО трябва да преминат от съкращаване на военните бюджети към тяхното увеличаване "в условията на нестабилността на света".</p>
<p>"Необходимо е да се инвестират както усилия, така и средства. Договорихме се да променим тенденцията към съкращаване на военните бюджети...През последните пет години Русия увеличи отбранителният си бюджет с 50%, докато страните от НАТО го намалиха с 20 на сто", каза Расмусен.</p>
<p>При това той призна, че срещата не е постигнала съгласие по въпроса за незабавно увеличение на военните бюджети. Страните-членки се съгласиха за постепенно увеличение следващите 10 години.</p>
<p>Изискването за военен бюджет в размер на 2% от брутния вътрешен продукт за всяка от страните-членки остава в сила, уточни още Расмусен. В момента само САЩ, Великобритания и Естония покриват това изискване в пълна степен.</p>
<p>"Потвърдихме нашето задължение да защитаваме населението и териториите на всички съюзници в Северна Америка и Европа. Ще реагираме на всички заплахи, независимо откъде идват", увери генсекът.</p>
<p>На свой ред американският президент Барак Обама потвърди на пресконференцията, че НАТО и САЩ ще продължат да поддържат военно присъствие в балтийски и черноморския региони. По думите му ще бъдат продължени въздушното патрулиране в Балтика, морското патрулиране в Черно море, ученията в източна Европа.</p>
<p>По въпроса за украинската криза Расмусен изрази надежда, че договореността за спиране на огъня може да бъде начало на конструктивен политически процес.</p>
<p>През вчерашния втори ден от срещата страните приеха план за засилване на колективната отбрана на пакта и се договориха за параметрите на създаваните сили за бързо реагиране в отговор на политиката на Русия спрямо Украйна. "Ще съхраним продължително присъствие по море, в небето и на суша на ротационна основа в източната част на съюза", изтъкна Расмусен. "Постигнахме съгласие за създаването на ключов елемент – сили за бързо реагиране. Те ще включват няколко хиляди военнослужещи, готови за бързо разгръщане", добави той. Страните от Балтика, Полша и Румъния изразиха готовност да разположат такива сили. Предстои да се уточни точният брой на тези сили, локациите на базите и командването.</p>
<p>Известно е, че пролетта на 2014 г. ръководството на алианса предложи да се повиши ефективността на Силите за реагиране в контекста на украинската криза. По-спеицално бе решено да бъде създадена група с висока боеготовност в рамките на Силите за реагиране, които ще носят служат в постоянни бази и ще станат още по-мобилни (способни за два дни да се разгърнат в района на операцията).</p>
<p>Не остана без внимания и проблемът с Ирак. "Ако НАТО получи молба от властите в Ирак да изпрати мисията на алианса за укрепване боеспособността на тази страна, то молбата може да бъде разгледана. До момента не сме получили никакви молби", каза Расмусен.</p>
<p>Американската страна заяви, че се създава международна коалиция за борба с действащата в Ирак и Сирия групировката "Ислямска държава", в която са влязли 10 държави : САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Канада, Австралия, Турция, Италия, Полша и Дания.</p>
