- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 25
- 3
Промените в консолидирания дълг в сектор "Държавно управление" ясно отразяват проблемите в банковата система, провокирани основно от фалита на Корпоративна търговска банка. Това не е единствената причина за промяна на дълга, но е една от най-сериозните, съобщава БНР.
В края на 2013 година, когато поне публично нямаше индикации за предстоящата криза в четвъртата по големина банка, дългът е под 14 млрд. лева, а в края на март 2015 или година и половина по-късно е с 10 млрд. лева по-висок. Една от причините е, че заради кризата с КТБ се наложи изтеглянето на заем, с който основно да се изплатят гарантираните депозити. Това се случи през декември 2014 година, заради което дългът нараства до повече от 22 млрд. лева.
Т.нар. "синдикиран заем" обаче бе по-скъп от евентуалното пускане на облигации на международните пазари, защото бе взет в последния момент. Той бе платен през 2015 година, но за да се случи това, правителството емитира нов дълг на международните пазари.
Тройната облигационна емисия бе реализирана през март миналата година, а в края на този месец е и най-високото ниво на дълга. След това следва погасяването на синдикирания заем и постепенно намаляване на дълга. Въпреки това в края на миналата година той остава над 23 млрд. лева, което прави 26,7 на сто от брутния вътрешен продукт на България.
