- 10 Sep 2020
- 416
- 4
Актьорът Георги Русев е починал днес следобед в дома си на 82-годишна възраст, съобщи Би Ти Ви. Георги Русев е роден на 7 май 1928 година в село Костенец. През 1952 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов. Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив. Няколко години изкарва и в софийския Младежки театър. От 1966 до 1990 година работи в Пернишкия театър. Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър "Зад канала" през 1990 г. Огромна популярност на актьора носят ролите му в киното, в което дебютира през 1966 година с "Началото на една ваканция".
<p>Русев участва в емблематичните български филми от 70-те и 80-те години на миналия век като "Селянинът с колелото", "Дами канят", "Вчера", "Матриархат", "Преброяване на дивите зайци" и "Опасен чар", "Изпити по никое време", "13-тата годеница на принца".</p>
<p>През 2006 г. Георги Русев е удостоен с почетната награда "Аскеер" за цялостно творчество.</p>
<p><strong>Последното интервю на великия български актьор, дадено за "Блиц":</strong></p>
<p><strong>В киното играете обикновено роли на големи чешити. Вие какъв сте в действителност?</strong></p>
<p>- Това, което играя в киното, няма нищо общо с мен. Героите ми са обикновено провинциални хора. Хора, които нямат нищо общо с политиката, но в същото време са много политични. Герои на времето си, те притежаваха чертите на тъй наречената средна класа, носеха и наивност, но и самочувствие от рода на „Ние сме сега на власт, ние сега решаваме въпросите, с нас трябва да се съобразявате”. И естествено изпадаха в смешни ситуации, защото не носеха в себе си качествата, за които имаха претенции.</p>
<p><strong>Голяма част от кариерата ви е минала преди прехода. Срещали ли сте се лично с Тодор Живков, разговаряли ли сте с него?</strong></p>
<p>- С Тодор Живков съм имал няколко срещи, но те не бяха за добро. Играех в Младежкия театър, където се очертаха две тенденции относно това накъде да върви той. Аз бях и съюзен председател на колектива, длъжност трета по значимост след директора и партийния секретар. Решихме Вили Цанков да определя художествената политика на театъра. Но борбата между двете тенденции продължи и Тодор Живков ни привика поотделно – привържениците и на двете тенденции. След като изслуша внимателно аргументите ни, той каза само: „Помирете се!”. Днес всеки би казал, как така държавният глава ще се занимава с някакъв театър? Но за онова време това бяха важни идеологически въпроси – накъде да върви българският театър.</p>
<p>Ние не изпълнихме поръчката на Тодор Живков, 80 на сто от колектива застана зад Вили Цанков и... естествено бяхме привикани втори път с думите: „Аз казах ли ви нещо на вас, защо не го изпълнявате?”. Отново обаче не се помирихме, направихме събрание и пак подкрепихме Вили Цанков масово. След като научил за събранието, Тодор Живков казал: „Тия там са големи организатори, бе!”. И като казал това, казал и: „Хайде сега отивайте в Перник!”. В групата на изгонените бяха и Петър Слабаков и Коста Цонев, и други все известни актьори. С Тодор Живков повече срещи не сме имали. Но на един конгрес на културата след няколко години, вече бях играл във филми, като ме видя, попита: „Как е киното, как е киното?”. Той имаше невероятен навик да запомня хората. Беше сложна личност, в никакъв случай не беше еднозначен. От него можеше всичко да очакваш. Смяташ, че ще вземе определено решение, а той взема точно обратното и само той си знаеше защо решава така. Е, благодарение на неговото решение в Перник останах 24 години, от които 13 г. бях директор на театъра. Това бяха последните години преди промените и 3-4 месеца след тях подадох оставка.</p>
<p><strong>Какво ще кажете за киното на прехода?</strong></p>
<p>- Гледам филмите, в някои дори играя, в по-малки роли макар. Но хората оценяват. Една жена във Варна за филма „След края на света”, където играя равин, ми каза, че трябва да получа Нобелова награда. Възразих й, Нобелова награда не се присъжда на актьори, но ми стана приятно.</p>
<p><strong>Кои министри на културата помните с добро?</strong></p>
<p>- Людмила Живкова нямаше отношение към театъра, киното, интересуваше се от поетите, художниците, скулпторите. Навярно това беше някаква вътрешна нагласа, човек не може да има отношение към всичко. Но пък заместникът й, Павел Писарев, който имаше отношение към кино и театър, действаше от нейно име.</p>
<p>Всъщност театърът беше под покровителството на Тодор Живков. Той се хвалеше, че е играл хан Татар в любителски театър. Но изглежда се беше попрехвалил и го разкрихме. Всъщност Тодор Живков играл не хана, а играл ролята на Гошо Кокалчето. За други какво да кажа? Георги Йорданов беше и е един толерантен човек.</p>
<p><strong>Чувствате ли се оценен по достойнство?</strong></p>
<p>- Да. Имам награда „Аскеер” за цялостно творчество, „Икар” за творческо дълголетие, два ордена „Кирил и Методий”, имам и огърлие „Св. св. Кирил и Методий” - това е първият орден, създаден от Фердинанд (дотогава България не е имала ордени). Любопитното е, че цар Борис III навремето е връчил такъв орден на Гьоринг и Дучето. Това е един изключително красив и стойностен орден и чак сега разбирам колко ценна е била колекцията ордени на Фердинанд.</p>
<p><strong>Кога един актьор трябва да слезе от сцената, от екрана?</strong></p>
<p>- Това е изключително болезнен и личен въпрос. Публиката се радва, като гледа как актьорът играе друг човек, но след 60-годишна възраст, когато емоционалните и здравословните сили започват да намаляват, той започва да играе по-скоро себе си. Пак ще кажа – въпросът е личен. Аз слязох от сцената през 2006 г., на 78-годишна възраст.</p>
