Министър Вътев: Възстановяването на напояването в България е приоритет на МЗХ

Министър Вътев: Възстановяването на напояването в България е приоритет на МЗХ

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Възстановяването на напояването в България е приоритет на Министерството на земеделието и храните. Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на първия Консултативен съвет по хидромелиорации и поливно земеделие днес в МЗХ. В заседанието участваха заместник-министърът на земеделието и храните Георги Тошев и изпълнителният директор на „Напоителни системи“ Снежина Динева, съобщават от пресцентъра на ведомството.

Поземлените отношения и хидромелиорациите са базата, на която се развива земеделието. В миналото сме имали най-добрата напоителна система на най-високо световно ниво, посочи министър Вътев.

Той информира още, че екипът на МЗХ е в диалог с представители на Министерството на околната среда и водите и се работи за облекчаване на сегашния разрешителен режим за използване на сондажи от страна на земеделските производители.

Министър Вътев съобщи, че вече са открити 10 строителни площадки от общо 24 проекта на „Напоителни системи“ за възстановяване на поливните съоръжения. Проектите са финансирани по мярка 4.3 "Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство" от ПРСР 2014-2020 г.

Министърът каза също, че предстои в министерството да бъде създадена дирекция „Хидромелиорации“.

Заместник-министър Тошев заяви, че процесите по възстановяване на напояването ще бъдат дълготрайни с положителни последици за българското земеделие.

„Поздравявам министерството, че тръгна по пътя на разговора относно напояването в България“, заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Браншовите организации предложиха да участват активно в бъдещия дебат за цената на водата за напояване.

Участниците в Консултативния съвет обсъдиха още възможностите за развитие на инфраструктурата чрез концесии и публично-частни партньорства.

Изпълнителният директор на „Напоителни системи“ Снежина Динева посочи, че за първи път в историята на напояването се организира този съвет и се обръща сериозно внимание на напояването. „Това е абсолютно необходимо, ако искаме да имаме устойчиво и конкурентоспособно земеделие", каза Динева. Тя допълни, че е важно да се инвестира не само в съоръженията за напояване, а и в инфраструктурата за предпазване от вредното въздействие на водите.

Председателят на Националния съюз на водоползвателите Руси Николов заяви, че създаденият Консултативен съвет е изключително продуктивен формат, който демонстрира амбицията на МЗХ да намери цялостно решение на проблемите, свързани с поливното земеделие.

„Започва се от развитието на научния потенциал, минава се през целеви инвестиции в хидромелиоративни съоръжения, предвижда се осигуряването на вода за напояване на цена, субсидирана от държавата като услуга от общ икономически интерес, създаването на условия за сдружаване на земеделските производители и възможността да планират единно своите селскостопански дейности", коментира Николов.

В състава на Консултативния съвет са включени и представители на Българска аграрна камара, Българска асоциация на собствениците на земеделска земя, Национална асоциация на картофопроизводителите, Българска оризова асоциация, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Браншова камара „Плодове и зеленчуци“, Българска асоциация Биопродукти, Асоциация на земеделските производители в България.
 

Източник: Министерство на земеделието и храните

 

 

Коментари

  • Крадецът на праскови

    18 Яну 2024 18:51ч.

    Насочването на европейско финансиране към възстановяване на напоителните системи на страната е похвално. По памет 47% от обработваемите площи в страната са били поливни площи и оризища. Днес мисля, че са по-малко от 7%. Възстановяването на напоителните системи (което се надявам да върви паралелно с изграждането на подходящите кадри), наистина е инвестиция в бъдещето. Създаването на нарочна дирекция, която да планира и управлява процеса е добро начало. Надявам се добрите намерения да не се изчерпят с организирането на обсъждания със заинтересованите браншови организации и серия от публикации в централните СМИ. Ако наистина ще се инвестира сериозно в напояване, добре би било да се ореже субсидията за зърнопроизводство и парите да се насочат към зеленчукопроизводство и овощарство. Тогава инвестициите в напояване наистина биха имали смисъл. Би било добре субсидията за отглеждане на зърнени култури за даден производител да бъде обвързана със задължението за отглеждане на определен брой декари зеленчукови и овощни насаждения, както и с отглеждането на определен брой животни. А също да се добави ангажимент за всеки получател на субсидии да продава на държавата определено количество от реколтата по фиксирани (занижени) цени. Който не иска държавата да му е ортак, да произвежда на пазарен принцип, както го правят всички останали, а не да чака субсидия. Като цяло имам крайно отрицателно мнение за сглобката, но дотук министър Вътев действа изключително професионално и национално отговорно в политическата рамка, която му е отредена. "Възраждане", ако имате претенции да управлявате, наблюдавайте министър Вътев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като стана дума за напояване, имам един въпрос. Къде е Харизанов?

    18 Яну 2024 19:34ч.

    Имаше едно нещо с такова име, дето извади сума ти километри тръби от напоителните системи, за да ги продаде за скрап. Това нещо не само дето е още живо, не само дето е на свобода, ами ходи да ръси мозък по телевизиите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Крадецът на праскови

    18 Яну 2024 20:20ч.

    Ако не бъркам, в алчността и невежеството си даже бяха подпукали тръбите от недовършения по времето на народната ни република магистрален водопровод на Добрич. На Харизанов от директорството му в "Напоителни системи" му остана прякора "българския Бил Гейтс", защото нямал висше образование, завалията, но като Бил Гейтс се бил самообразовал. Рано или късно на цялата тази паплач ще ѝ се търси сметка за поразиите. За съжаление възстановяването на разрушенията ще ни струва много време и пари като държава и общество, а най-тъжното е, че в много стопански отрасли ще трябва да създаваме необходимите кадри от нулата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи