- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 25
- 4
По думите му оттук насетне опитите за корекции в системата, въведена през 1999 г., която залага здравето като стока, трудно могат да дадат повече резултати. Според него трябва да се направят промени в укрепване на държавното и общинско здравеопазване.
"Явно е, че пазарът с човешкото здраве прави недоволни и пациентите, и лекарите, освен една по-тясна прослойка от тях, прави доволни фармацевтичните компании, частните инвеститори в здравеопазването, т.е. пазарът на здраве в бедна страна като България не може повече да бъде поощряван, държавата трябва активно да се намеси в регулацията на този сектор”, категоричен бе лидерът на левицата.
Михаил Миков обяви, че БСП ще проведе тематични дискусии, като основни теми в тях той посочи на първо място данъчното облагане.
"Необходимо е друго данъчно облагане – прогресивното, което намалява данъчната тежест върху работещите с доходи до 1500 лв. и увеличава данъчната тежест на тези, които получават по-високи от 1500 лв, включително облекчения за семействата, които отглеждат деца”, обясни лидерът на БСП. Като друга тема за дискусия той посочи образованието - да се реши трябва ли българското училище да има възпитателна функция или така, както бе прието в сегашния закон, тази функция да бъде изключена.
„По отношение на икономиката - какви мерки може са предприеме държавата - веднъж за отваряне на пазари, втори път за стимулиране на производство и износ. По отношение на кредитната политика на държавата – коя е алтернативата на днешното състояние, при което многомилиардните кредити не дават особена перспектива за икономическо развитие”, продължи Михаил Миков. По думите му ще бъде обсъден и политическият профил на БСП – възможните съюзи, възможните партньори. „Разбираме, че БСП трябва да има широки партньорства, но това трябва да се случва на принципна основа. Ортаклъкът за власт е изчерпан като формула пред българските избиратели”, категоричен бе Миков.
Разделянето на Румъния и България за мониторинговия доклад не е знак, а оценка
Михаил Миков заяви , че отделянето на Румъния от България за мониторинговия доклад не е знак, а оценка на политиката, която е искала да адресира всички проблеми по борбата с корупцията в съдебната власт. „Европейската комисия ясно казва, че борбата с корупцията трябва да се води на всички равнища“, категоричен е той. Според него не може да се приема закон за обществените поръчки, който е предпоставка за създаване на корупция и ограничаване на малкия и средния бизнес и да се очаква друга оценка за България по темата.
Процедурата за магистрала „Хемус“ е прекратена, не отложена
Председателят на БСП коментира и темата за отложената процедура за магистрала „Хемус“. Според него тя не е отложена, а е прекратена. „За мен важният въпрос е как се спазват законите в България“, каза той и припомни, че миналата година сме станали свидетели на т.нар. премиерско вето. „Парламентът приема закон, става обществен натиск и премиерът казва да не се прилага законът, без той да е отменен. Сега виждаме прекратяване на обществени поръчки“, поясни Миков.
По повод бежанската вълна председателят на БСП коментира, че ситуацията по границата е кризисна и заплашва националната сигурност. „Необходима е промяна в закона за ангажиране на целия национален ресурс за охрана на границата. МВР е подложено на много тежък натиск в последните години във връзка с бежанската криза“, каза още той.
За политическия проект на Георги Кадиев лидерът на БСП заяви, че няма големи очаквания, даже никакви. "Времето е показало, че политическите проекти нямат дълговечност, те са като генномодифицираните растения – не дават плод във времето, карат по една реколта. От медийна гледна точка това е интересно като генномодифицирания грах или боб", каза още Миков.
