- Автор: БТА
- 16 Юни 2023
- 3062
- 74
Ралица Ковачева представи презентация на тема „Руската пропаганда в България“, като коментира, че част от основните наративи са свързани с носталгията по комунистическото време, „джендър“ темата и образа на Владимир Путин като силен лидер. Русия е представена в България като голяма икономическа сила, каза Ковачева. Много силен наратив според нея е този против САЩ и ЕС, като това се е откроило по време на пандемията, съобщава БТА.
Основната цел на пропагандата днес е да има твърде много „гледни точки“. Тя няма послание. Целта е да се укаже влияние върху хората, но съобщенията обикновено са объркани. Това каза Андрей Симонов от Колумбийския университет по време на днешния панел „Дезинформацията в цифровата ера: Предизвикателства и решения“ във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
С дискусията бе открито 14-ото издание на световния уъркшоп по маркетинг и реклама WEAM, домакин на който тази година е София.
Андрей Симонов изследва теми като маркетинг, емпирична индустриална организация и политическа икономия, като проучванията му се фокусират върху цифрови и медийни пазари.
Според него пропагандата не е ново явление. Той свърза понятието с рекламата, която по думите му се опитва да информира с цел да повлияе на хората да извършат някакво действие – да закупят определен продукт например. Симонов посочи, че в държавите, където има диктаторска форма на управление, целта е обратната – хората да не направят нищо, като заради това и пропагандата обикновено си служи с твърде много „гледни точки“.
Тезата на Симонов бе подкрепена и от Дейвид Райли, преподавател в Калифорнийският университет – Бъркли. Той работи в полето на рекламата, електронна търговия и осъществява изследвания, свързани с икономиката и социалните науки.
Проблемът в 21-и век с информацията е, че тя е вече толкова много, че хората не знаят кое е вярно, коментира той. Райли даде пример самолетът на Малайзийските авиолинии, който е свален над Украйна през 2014 г. Той разказа, че медии в Русия са дали няколко различни версии за причините за инцидента. „Те нямаше как едновременно да са верни, но това нямаше значение“, посочи Дейвид Райли.
По думите му дезинформацията е тема на дневен ред и в САЩ, но е трудно някой да бъде обвинен злонамерено разпространение на невярна информация. Не знам какви са правилните промени в правните стандарти, каза той и допълни, че вероятно нови технологични промени биха проработили.
Платформите могат да правят много повече по темата за дезинформацията, смята Дина Мейзлин от Южнокалифорнийския университет, експерт по рекламни и комуникационни стратегии.
Рекламата е регулирана, но социалните мрежи не се регулират по този начин, каза тя. Мейзлин посочи, че в социалните мрежи човек може да се представи за клиент на даден продукт или услуга и да напише, каквото поиска. Според нея това поставя въпроса за „фалшивите ревюта“.
Темата за социалните мрежи беше засегната и от Ралица Ковачева от ФЖМК. Тя коментира, че проучване за 2022 г. показва, че около 68 процента от българите научават новините от Фейсбук. Ковачева разказа, че процентът е по-нисък в сравнение с предходната година, но тази тенденция се наблюдава при всички медии. Българите са сред нациите, които отбягват новините, посочи тя.
Ралица Ковачева представи презентация на тема „Руската пропаганда в България“, като коментира, че част от основните наративи са свързани с носталгията по комунистическото време, „джендър“ темата и образа на Владимир Путин като силен лидер. Русия е представена в България като голяма икономическа сила, каза Ковачева. Много силен наратив според нея е този против САЩ и ЕС, като това се е откроило по време на пандемията.
Световният уъркшоп по маркетинг и реклама продължава с научна част, която ще се състои на 16 и 17 юни във ФЖМК.
WEAM е ежегодно събитие на академични специалисти от университети като Колумбийския университет, Калифорнийския университет, Лондонския университет и др.
Източник: БТА
Следвайте "Гласове" в Телеграм
