- Автор: Агенция "Медиана"
- 01 Март 2021
- 1001
- 15
Изследването е проведено в периода 22-26 февруари 2021 г. с 943 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната.
Откриването на ваксина срещу корона вируса и старта на ваксинацията у нас значително е повишила оптимизма в българското общество (възродило е надеждата за нормализация на живота).
Това обаче не се е отразило съществено на оценките за правителството. Те продължават да бъдат подчертано отрицателни. Средната оценка на правителството (по шестобалната система) е среден - 3.26 (3.22 през декември).
Естествено, неудовлетвореността от управлението провокира и силното желание за промяна във властта. За продължаване на управлението на ГЕРБ (под една или друга форма) са 21 % от избирателите. За ново управление, без участието на ГЕРБ са 51 %.
„Гласовете за промяна“, обаче са силно разпръснати (неконсолидирани), докато привържениците за запазване на статуквото са плътно обединени около ГЕРБ и силно мотивирани да гласуват. Засега основната опозиционна формация (БСП) не може да се възползва от нарасналия негативизъм към управлението. Притегателен център за голяма част от „гласовете за промяна“ се явява формацията на Слави Трифонов, която лансира своята „промяна“ вън от съществуващия политически спектър.
Към момента (месец преди изборите) ГЕРБ увеличава дистанцията с основния си политически опонент и води с 3.3 % пред БСП. Засега само четири партии могат да бъдат сигурни, че ще преминат 4 %-ната бариера за влизане в парламента – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС. Още четири формации се намират близо до бариерата и имат реални шансове да влязат в следващото Народно събрание – Демократична България; „Изправи се! Мутри вън!“; ВМРО и коалицията НФСБ/Воля. Така че, следващият Парламент може да бъде както четирипартиен, така и съставен от осем партии. Това до голяма степен ще зависи от изборната активност.
Засега декларираната готовност за участие в изборите изглежда изключително висока – 61 % заявяват, че твърдо ще гласуват, а 22 % се колебаят. Това, обаче, са нагласи без да се отчита влиянието и развитието на корона-кризата. Каква част от тези избиратели ще се явят реално пред урните е невъзможно да се предскаже. Същевременно огромна част (приблизително 513 хиляди!) от същите тези „твърди избиратели“ заявяват, че все още не са направили окончателно своя избор. Люшването на тези избиратели в една или друга посока може да изстреля всяка партия към върха или да потопи надеждите на останалите.
Наблюдава се ясна възрастова диференциация в политическите нагласи на избирателите. Ако на изборите гласуваха младите хора до 35 г. то категоричен победител би бил Слави Трифонов. При средната възраст (36-55 г.) ГЕРБ категорично доминира; При възрастните над 55 г. БСП бие ГЕРБ в съотношение 2:1. Остава открит въпросът кои избиратели ще се явят пред урните. Тук влияние ще има и развитието на корона-кризата.
Слуховете, че има засилен негативизъм по отношение на ваксинацията срещу корона-вируса са преувеличени. Наистина изследванията показват, че 40 % от пълнолетните не желаят да се ваксинират, но трябва да се има предвид, че около 23 % от тях ( около 1,3 млн. човека) са сигурни или имат сериозни подозрения, че вече са имали контакт с корона-вируса. В този смисъл, мнозина от тях разчитат на естествения имунитет. Същевременно антиваксърските нагласи се концентрират изключително в по-ниско образованите групи и вероятно почиват на лесно преодолими заблуди и екзотични слухове.
Отварянето на ресторантите и заведенията се приема като цяло позитивно от мнозинството от пълнолетните. Естествено, най-въодушевени са младите, за които заведенията са естествено средоточие на техния социален живот, докато възрастните са силно скептични в това отношение. Развитието на корона-кризата обаче, ще покаже дали това ще бъде приписано като позитив за управлението или ще бъде отчетено като тежък негатив.
