- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 575
- 5
Изследването е представително за пълнолетното население на страната, проведено е от 4 до 9 април, след пика на Апартаментгейт.
Основни изводи, които правят социолозите в придружаващия данните анализ, са следните:
✓ Прогнозите за ниска (традиционна) изборна активност на предстоящите Евроизбори у нас едва ли ще се потвърдят. Към момента, над 80 % от избирателите споделят, че тези избори са важни, а 70 % от всички заявяват намерение да гласуват на тях.
✓ Причината е, че голямата част от избирателите (две трети от тях) възприемат тези избори като насочени към вътрешните проблеми на страната - своеобразен вот на доверие към управляващите и подготовка за политическо преструктуриране на властта.
✓ Кризата около така наречените „апартаменти на властта“ и оставките тежко е ударила престижа на основната управляваща партия. За първи път от началото на третото правителство на Бойко Борисов желаещите управлението да продължи мандата си и искащите то да си отиде предсрочно са се изравнили - по 34 % във всяка група.
✓ За огромната част от избирателите скандалите около така наречените „апартаменти на властта“ не е просто предизборна политическа атака на техни опоненти (интерпретации, които се появяват), а отразяват реални далавери по върховете на властта. Близо 70 % от запитаните споделят това и само 15 % определят скандалите само като предизборна политическа атака. Дори и сред избирателите на ГЕРБ по-малко от половината определят случващото се като политическа атака на опонентите им. Над 60 % от симпатизантите на ГЕРБ определят случващото се като тежък удар върху партията с възможност сериозно да я отслаби и да и навреди.
✓ Всичко това рефлектира и върху политическите нагласи. Симпатизантите на ГЕРБ са се свили до т. нар. „твърдо ядро“.
При това положение БСП успява да изпревари коалицията ГЕРБ/СДС с около половин процент (0,6 %) – 32.1 % за БСП срещу 31.5 % за ГЕРБ/СДС.
Разликата ГЕРБ/БСП би била по-голяма, но марката „СДС“ съвсем реално привнася в коалицията около един процент.
Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще вкара евродепутати е ДПС.
✓ Разправията около номинирането/не номинирането на Сергей Станишев за евродепутат (на избираемо място) в листата на БСП може да предизвика сериозен трус в партията. Според доминиращата част от симпатизантите на БСП (66 %) президентът на ПЕС трябва да бъде в листите на партията (12 % са против).
Над една трета от избирателите на БСП (36 %) смятат, че тези спорове могат да доведат до сериозно разцепление и отслабване на партията преди изборите.
Това е и един от основните рискове пред БСП - вместо да се яви обединена, да затъне във вътрешнопартийни разделения и да пропусне шанса за победа.
Данните показват, че на левицата в момента й е нужен всеки глас (разликата е под 1 %). Резултатът от изборите до голяма степен ще зависи от способността на БСП да се яви единна и да мобилизира избирателите си.
✓ БСП е изправена и пред още един сериозен проблем – позиционирането на партията по отношение на европейските структури. Очевидно е, че дебатът около номинирането на президента на ПЕС за листата на БСП има по-дълбоки мотиви – цялостно поставяне под съмнение на позиционирането на партията в семейството на европейските социалисти и търсенето на „консервативна“ идентичност. Сред симпатизантите на БСП обаче, 54 % са за оставането в ПЕС, 14 % са против, а останалите нямат мнение по въпроса. Другият риск - дебелото подчертаване на различията с ПЕС дава възможност за пропукване на европейската принадлежност на БСП, а това може да отблъсне много избиратели.
✓ Разочарованието от властта, както скандалите и последвалите оставки са засилили търсенето на политическа алтернатива вън от противопоставянето ГЕРБ/БСП (както и засиленото желанието за участие в изборите). От една страна избирателите търсят алтернатива, а от друга различните партии засилват активността си с оглед очакваното политическо преструктуриране на властта и заемане на позиция за едни потенциални предсрочни избори.
Към момента, Воля, ВМРО и Атака се възползват най-много от тази ситуация и се намират близо до възможността да достигнат изборната бариера (5.88 %).
В тази динамична среда не може да се изключат и възможностите на „Демократична България“ и новата/стара „Коалиция за България –АБВ“. Доколко последната краде гласове от БСП или се вижда от избирателите като реална алтернатива предстои да видим.
✓ Ударът върху ГЕРБ относително слабо се отразява върху личния имидж на премиера Бойко Борисов. Той е сочен от респондентите (39 %) като българския политик с най-висок авторитет и влияние в Европа. Следват го Сергей Станишев (27 %) и президентът Румен Радев (26 %).
