Маргарита Попова за новия Наказателен кодекс: Повече хуманност или no-силна репресия

<p><strong>Защо нов Наказателен кодекс</strong><br /> <br /> Вярно е и друго - в последните години често изразявахме недоволство от наказателния ни закон. Обвинявахме го и за оправдателни, и за осъдителни присъди, за включването на нови престъпления или за това, че липсва подходяща уредба. Редица проблеми в обществения ни живот се приписваха като негов недостатък. Напоследък с чести конюнктурни и неоправдани изменения дори се потушаваше общественото недоволство от недобро управление, а изолираните изменения създаваха парадокси леки престъпления да се наказват тежко и обратно, което &bdquo;приканва&quot; или мотивира извършителите да извършват по-тежките. Промените до настоящия проект не следваха определена устойчива държавна наказателна политика. Отдавна в науката основните дефицити се свързват с два базови въпроса - необходимостта от систематизиране на престъпленията и от диференциране на наказанията за тях. Какво означава това. Текстове за нови престъпления не намираха точното си място в подредбата по глави и раздели в НК. Това пречеше на разследващите органи да съсредоточат усилията си върху онези обществени отношения, които действително биват увредени от новорегламентираните престъпления. А резултатът от липсата на подреденост и съответствие между престъпленията и предвидените за тях наказания води до непрецизност в работата на правоприлагащите органи и до накърняване правата на всички участници в един наказателен процес. Не е за подценяване и обстоятелството, че чрез периодичните отчети на съдебната система за структурата и динамиката на престъпността при посочените дефицити се изпращат погрешни сигнали към изпълнителната власт, което довежда до вземане на погрешни управленски решения.<br /> <br /> В проекта личи усилието на екипа чрез различни механизми при еднородни престъпни последици да бъдат налагани сходни наказания. Това е въпросът за т.нар. диференциация на наказателната отговорност, което намирам за друго достойнство на проекта, в състояние да улесни уеднаквяването на съдебната практика, да помогне за изграждане на по-добра правна култура, да допринесе за повече хуманност и справедливост в наказателното ни правосъдие.</p> <p>Без анализ на тези базови въпроси дискусията по предложения проект за нов НК би се разположила в субективна рамка &bdquo;харесвам - не харесвам&quot;, при това - с възможен силен политически привкус.<br /> <br /> <strong>Две съвместими политики</strong><br /> <br /> В периода на първото десетилетие на XXI век и във връзка с присъединяването ни към ЕС относително по-отчетливо се избистриха насоките, в които българската държава да съсредоточи вниманието си за реформи в наказателното правосъдие. В приетата от МС на Република България на 8 юли 2010 г. Концепция за наказателна политика, която актуализира приета от предишното управление стратегия, е очертана политическа воля в две насоки: за увеличаване на репресията пропорционално на отчитаната растяща тежка престъпност и второ - защита на личността от престъпни посегателства със специално внимание към жертвите на престъпления, особено към уязвими групи лица - непълнолетни или страдащи от различни зависимости.</p> <p>Двете политики, застъпени в проекта - за повече хуманност и за по-силна репресия, не си противоречат. Те могат да бъдат развити и защитени най-добре в нов наказателен закон, какъвто е на вниманието ни днес и който тепърва предстои да бъде политически умело защитен. А точната преценка за съотношението между тях ще дойде след натрупване на достатъчно съдебна практика по прилагането на закона. Систематизирането на целия спектър от непозволени човешки действия и бездействия е възможно само в нов проект за Наказателен кодекс, а не с поредни частични промени. Такъв подход по принцип гарантира положителен практически ефект върху работата на съдии, прокурори и следователи: ясно ще се очертае в каква насока да се води разследването, какви доказателства да се събират, кои са най-ефективните процедури за това. Той ще доведе до по-добро качество на правосъдието и до повече справедливост. Мисля, че посочените аргументи са достатъчно силен мотив за изготвянето на проект за нов НК.<br /> <br /> <strong>Консерватизъм или новости</strong><br /> <br /> Във водения до момента дебат по проекта се изказват и мнения, че нововъведенията не са много и не са значителни.<br /> <br /> В наказателните закони на всички европейски държави се оглежда наказателноправната традиция, дълбоко вкоренена и мощно отстоявана от демократичните общества. Обсъжданият проект не прави изключение.</p> <p>За пореден път тази енергия се прояви в дебатите 2010-2011 г. по въпроса за границите на европейската наказателна политика. Държавите членки до една защитихме наказателния си суверенитет, като приехме с консенсус, че единната европейска наказателна политика не означава написване на европейски наказателен кодекс за общоевропейско наказателно правосъдие. Приехме да се изработи еднотипна регламентация на ограничен брой трансгранич-ни тежки престъпления, а през 2012 г. ЕС реши националните власти да предвидят защита на финансовите интереси на съюза от измами с пари на европейските данъкоплатци.</p> <p>Консерватизмът и запазването на традиционни класически определения, достижения на наказателноправната наука, са достойнство, за което други наказателноправни системи могат да мечтаят. В проекта е запазено класическото определение за престъплението. Избран е подход престъпленията да бъдат категоризирани като тежки и нетеж-ки. В специална допълнителна разпоредба на проекта се обясняват категориите маловажно престъпление и престъпление, представляващо особено тежък случай. Променена е системата на наказанията.</p> <p>За гражданите НК е добър, когато е в състояние да облече в юридическа форма такова съдебно решение, към което всеки неизкушен от правото интуитивно се насочва, след като се сблъска с фактите от едно престъпление.<br /> <br /> <strong>Как четем проекта за нов НК</strong></p> <p>Гражданите нямат задължение да възприемат и оценяват проекта в цялост. Работа на отговорните политици е да разясняват, да търсят и да предлагат експертен дебат, за да защитят достойнствата на проекта, както и да го коригират, ако по-добрият резултат изисква това.<br /> <br /> Нашият дебат тръгна разпокъсано по отделни разпоредби, фокусира се върху някои текстове с крайно несполучлива редакция или събуждащи тревога. За неструктурирана дискусия по проекта, за съжаление, допринасят и предложените от вносителя мотиви.<br /> <br /> Честно е да признаем и дълбоко да уважим усилията на ръководения от проф. Стой-нов експертен екип, както и решимостта на министъра на правосъдието да приключи започнатото през 2011 г. трудно политическо и юридическо дело. Присъди трябва да получават нарушителите на закона, а не експертите. За пореден път българската наказателноправна научна общност ще се съизмерва чрез нов продукт с останалата международна правна мисъл, а българската наука по наказателно право ще се придвижи напред.</p> <p><em>Коментарът на Маргарита Попова е направен за в. &quot;Преса&quot;</em></p>