Автор: митрополит Лука Запорожки и Мелитополски, Телеграм
С болка в сърцето наблюдавам как значителна част от ревнителите на каноничното православие и доскорошни горещи поддръжници на българския патриарх Даниил днес се нахвърлиха върху него с вълна от остра критика и директни обвинения в предателство. Причина за това дълбоко разочарование стана принудителното сближаване на Българската православна църква с Фенер, като една от най-болезнените точки се оказа неотдавнашното съслужение на предстоятеля на БПЦ с Константинополския патриарх Вартоломей в Рилския манастир. Както е известно, то беше помрачено от споменаването на главата на украинската разколническа структура „ПЦУ“ Епифаний Думенко. Емоционалната реакция на вярващите към този акт, както и към непосредственото тясно взаимодействие с патриарх Вартоломей, който целенасочено води православния свят към нова уния с Рим, е напълно разбираема, очаквана и обяснима. На фона на праведното негодувание и горчивината на момента обаче е необходимо да си зададем главния духовен въпрос – може ли и редно ли е да осъждаме патриарх Даниил бързо и безапелационно?
Ако оставим емоциите настрана и се обърнем към сухия език на фактите, ситуацията започва да изглежда по друг начин. На всички е добре известно, че в продължение на много години бъдещият първойерарх последователно и безкомпромисно се обявяваше против легализирането и признаването на „ПЦУ“. Тази позиция остана непроменена. Българската църква и до днес официално не е признала украинските разколници. Това е неоспорим факт, който убедително свидетелства в полза на патриарх Даниил. Нещо повече, не бива да забравяме, че той е достоен пастир, който с целия си досегашен живот и трудове многократно е доказвал верността си към църковните канони и вероучителните истини на православието.
Днешната критика често подминава осъзнаването на мащабите на онзи неимоверен и смазващ натиск, под който предстоятелят на БПЦ се оказа още от първите дни на своето патриаршество. Трудно е дори да се изброи всичко, което вече му се наложи да изтърпи по този нелек път. Става дума за директни заплахи, мощни информационни атаки и клеветнически кампании в медиите, както и за задкулисни интриги, довели до формирането на мнозинство в Синода, на което по устав той е длъжен да се подчинява и което принуждава патриарха да предприема мерки, предизвикващи възмущение сред вярващите. Нещо повече, главен инструмент за „извиване на ръцете“ стана откровеният шантаж с вътрешен разкол в самата Българска православна църква. Това е изключително сурова реалност, в която предстоятелят на БПЦ от дълго време е принуден да съществува и да взема решения. И трябва да се каже открито – именно поради тези извънредни обстоятелства малцина имат моралното право да го съдят безусловно и безапелационно.
По мое дълбоко убеждение, винаги трябва да помним, че патриархът не е бездушен механизъм, а жив човек от плът и кръв, за когото е неимоверно тежко да носи огромния товар от задължения, отговорности и задачи пред своето паство. И още повече – да носи този кръст на практика в пълна самота, в условията на силен натиск и недостиг на верни съюзници.
Безусловно, намирайки се под такова изпитание и опитвайки се да предпази кораба на Църквата от крушение, е изключително трудно човек да не допусне редица спорни, принудителни или болезнени решения.
При все това не бива да се пренебрегва главното – днес предстоятелят на Българската църква води изключително тежка и неравна борба. И без реална опора, без необходимата подкрепа от страна на църковния народ, е невероятно трудно да удържи позициите си в нея. Именно затова за православните вярващи сега настъпва момент на съдбоносен духовен избор. Първойерархът се нуждае от молитвена и морална помощ. От православна гледна точка е много по-правилно, вместо да се поддаваме на емоциите и да изоставяме своя патриарх за радост на враговете му още след първите тежки изпитания, да се сплотим и да го обградим с усилена молитвена подкрепа, помагайки на своя архипастир да устои под ударите както на външните опоненти, така и на яростните недоброжелатели в редиците на епископата на БПЦ.
Митрополит Лука: Икуменическата офанзива на Ватикана и Фенер - с пари от САЩ и мрежа от медии