- 10 Sep 2020
- 28
- 6
„Най-интересният аспект в книгата ми „Ислямска държава и преначертаването на Близкия изток“, който не е отразяван толкова от медиите, е прагматизмът и модерните методи, с които се управлява този халифат в завладените територии. Хората обикновено обръщат внимание на варварския характер на “Ислямска държава”, на обезглавяванията и насилието, но също толкова важно е как те правят разделение на труда между военното и административното крило на организацията.“ Това каза италианският специалист по антитероризъм Лорета Наполеони по БНР.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48943_JwnEoHmzF9cuZM95ejbn1ZQ1v6jfFd.jpg" style="height:287px; width:510px" /></p>
<p> </p>
<p>„Чуждестранните бойци се използват най-вече за сражения, докато местните, които са иракчани или сирийци, командват администрацията. Нито една друга терористична групировка не е показвала такова високо ниво на държавно управление“, поясни Наполеони. Последната й книга е посветена на „Ислямска държава“ и вече я има преведена на български език. Преводът на заглавието е „Ислямска държава и преначертаването на Близкия изток“.</p>
<p>Тази седмица булдозери навлязоха в древния Асирийски комплекс Нимруд, близо до иракския град Мосул, след унищожаването на местния музей. По отношение на унищожаването на културно-исторически паметници, Наполеони коментира: „Не знаем дали тези кадри са истински. В момента се спори дали всъщност те не унищожават някакви копия на експонатите. Критиките срещу тези действия на „Ислямска държава“ ми се струват повърхностни. Все пак говорим за военна зона. Сирийският Алепо например беше великолепен исторически град, а сега от него останаха само руини. Така се случва по време на война. Разбира се, нарочното унищожаване на паметници, за нас изглежда непонятно. Това обаче е част от войната, а да не забравяме и пропагандната война, която върви и от двете страни. „Ислямска държава“ разпространява тази пропаганда, за да ни тероризира, а западните медии използват пропаганда, за да представят „Ислямска държава“ пред обществото в негативен образ като варварска група. Проблемът е, че не можем реално да си дадем сметка какво се случва на място заради пропагандата и силната намеса на социалните мрежи в интернет, които манипулират.“ </p>
<p>„Възможно е Ал Багдади да е заблудил американците в иракския затвор „Камп Букка“, защото не се е обръщало голямо внимание на задържаните там. Тогава коалиционните сили и американците подходиха с известна арогантност към иракчаните и джихадистите. Самият Багдади обаче много хитро успява да изгради имиджа си на мистериозен водач. Колкото по-малко знаеш, толкова повече чувстваш. Тази мистериозност привлича хората. Според мен в случая има комбинация от подценяване и пропаганда, която позволи на тази група да прекоси границата със Сирия и там да се превърне в „Ислямска държава“, каза специалистката.</p>
<p>Наполеони коментира и разликите между „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“:</p>
<p>„Изобщо не бях изненадана, ако трябва да съм честна. Посланието на „Ислямска държава“ особено към европейците е много съблазнително. Много от тези млади хора са родени на Запад или са дошли там с родителите си като деца. Възпитани са в семейна, консервативна среда по старите традиции на арабските държави, които те никога не са посещавали и не помнят. Но въпреки че израстват в Европа, те не се вписват в нея, защото са мюсюлмани-имигранти, които не са интегрирани обществото. Толерантността към тях също е оскъдна. Всички тези хора просто не се чувстват на мястото си. Тук идва „Ислямска държава“ с призива да дойдат и да построят собствената си страна, на която да принадлежат. Още в първата си реч, в която Ал Багдади обяви халифата, това послание беше много силно – осъществяването на една мюсюлманска политическа утопия. Нещо, което от векове мюсюлманите не успяват да сторят. И сега им се предлага възможност да изграждат тази държава, която да сложи край на унижението и колонизацията от миналото.“</p>
<p>„Все още има сили в Близкия изток, които подкрепят „Ислямска държава“. Някои частни лица смятат, че могат да извлекат изгода от дестабилизирането на региона. Убедена съм, че такива има в Катар, Кувейт и в по-малка степен в Саудитска Арабия. Те си мислят, че ще спечелят от смяната на режимите в Ирак и Сирия. Тези спонсори обаче си правят грешни сметки. Не вярвам, че „Ислямска държава“ ще действа като традиционна арабска държава. Тя много старателно бяха от корупцията, която е характерна за арабските олигархични елити“, обясни тя.</p>
<p>Водената от САЩ коалиция атакува „Ислямска държава“ засега предимно на територията на Ирак. На въпрос дали Вашингтон не прави услуга на терористите, като отказва да нападне базата на „Ислямска държава“ в Сирия, експертът отговори:</p>
<p>„Вашингтон не може да се намеси в Сирия, защото няма разрешение от Съвета за сигурност на ООН. Знаем обаче, че Йордания бомбардира сирийския град Ракка. Ситуацията е доста сложна и за разлика от убийството на Осама бен Ладен в Пакистан, тук става дума за дългосрочна военна операция на Запада. Не мисля, че САЩ отново искат да се сблъскат с ветото на Русия в Съвета за сигурност. Да не забравяме, че Путин е един от спонсорите на режима на Асад. Самата коалиция срещу „Ислямска държава“ не е одобрена като такава от ООН. Доста е неясно кой какво точно прави в тази коалиция. А и аз лично не смятам, че към момента „Ислямска държава“ е заплаха за националната сигурност на САЩ. Нито Осама бен Ладен беше такава заплаха, укривайки се в Пакистан. За съжаление през последните години всяка една западна военна намеса в Близкия изток, включително смяната на режима в Либия, се мотивираше от вътрешната политика на участващите държави. Не трябва да гледаме на Близкия изток от гледна точна на американската или британската вътрешна политика. Това е външнополитически въпрос. Стремежът към спечелването на гласовете на избирателите накара политиците да забравят колко е важна външната политика. Напълно загубихме представата за понятието външна политика. В крайна сметка „Ислямска държава“ не се появи изведнъж през юни 2014-а година „Ислямската държава“ е в Сирия от 2011-а година. Защо нищо не беше направено през това време?“</p>
<p>„Цари масово лицемерие, дезинформация и медийна пропаганда. В момента например в сунитския триъгълник в Ирак действат ирански войски. Атаката и обсадата на град Тикрит де факто се ръководи от ирански военен генерал. Той командва шиитските милиции в Ирак, редовната иракска армия и разбира се – силите на Иранската революционна гвардия. Това е абсолютно непонятно. Същевременно те получават подкрепление от американски безпилотни самолети за атаката срещу Тикрит. Всъщност Иран и САЩ се сражават заедно срещу ИДИЛ. Средният американец обаче не знае това“, коментира Наполеони.</p>
<p>По отношение на границата с Турция и преминаването й от джихадисти, тя заяви: „Естествено, Ердоган се опитва да балансира в тази деликатна ситуация. Наистина Туция граничи с "Ислямска държава". Границата е много дълга и трудно охраняема и от 2011г. насам обаче тя е отворена. Човек се пита дали това двусмислено поведение не прикрива други, по-големи проблеми. Тази неопределеност в политиката е проблем. Ето защо Близкият изток е бомба със закъснител. Някои мюсюлмани са на път да се радикализират заради поведението на Западните страни и на някои мюсюлмански правителства. Мюсюлманите започват за виждат в „Ислямска държава“ единствената сила, която се противопоставя на империализма. Това се вписва чудесно в полза на пропагандата на „Ислямска държава“.</p>
<p>Според Наполеони затягането на законите срещу джихадистите, подсилването на полицията и контрола по границите не е адекватен отговор на Европа срещу терористичната заплаха: „Тази политика няма да проработи. Единствено интеграцията може да помогне. Да, можем да спрем някои хора, но не можем да предотвратим на 100% пътуването на терористи. Вижте само историята за тези 3 британски момичета, които успяха да стигнат до Сирия, преминавайки турската граница. Единственият изход е да анализираме съблазнителните послания, с които „Ислямска държава“ обработва тези хора и да ги неутрализираме. За тази цел просто трябва да интегрираме мюсюлманите в Европа.“</p>
<p> </p>
<p> </p>
