Комисия в ЕП прие доклад на Иво Христов за рибарския сектор в Черно море

Комисия в ЕП прие доклад на Иво Христов за рибарския сектор в Черно море
За първи път от 10 г. насам доклад по темата е обект на работа в Комисията по рибно стопанство в ЕП

 

С 25 гласа „зa", 0 „против“ и 3 „въздържал се“ Комисията по рибно стопанство в ЕП (PECH) прие доклад на българския евродепутат Иво Христов на тема "Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море". За последно подобен документ е бил обект на работа в ресорната парламентарна комисия преди близо 10 години. 

В доклада си Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, поставя акцент върху факта, че запасите в Черно море са обект на прекомерен улов, поради което призовава да бъдат предприети спешни действия за справяне с проблема. 

"От 60-те години на миналия век Черно море търпи драматични екологични промени. Още в декларацията от срещата на министрите в София от 7 юни 2018 г. беше подчертана необходимостта от сътрудничество по въпросите, свързани с риболова в Черно море, като например устойчивостта на морските ресурси, подобряването на събирането на данни и борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов", се посочва в доклада на българския евродепутат. 

"След десетилетия на увеличаващ се натиск от страна на човека върху морската и речната екосистеми на Черно море и река Дунав, последните данни сочат, че само един запас (цаца) се счита за устойчиво експлоатиран и че други рибни запаси са обект на прекомерен улов - до степен, че някои от тях са пред изчерпване", алармира Иво Христов. 

Друг основен акцент в доклада на Иво Христов е съставът на риболовния флот на Черно море: "Той се състои предимно от дребномащабни риболовни кораби. Към дребномащабните рибари трябва да бъде прилаган индивидуален подход, техният поминък е несигурен, а доходите им са по-ниски в сравнение с други сектори. Това ги прави особено уязвими по отношение на непредвидени събития или кризи. Призовавам компетентните органи в крайбрежните държави членки да включат представители на дребномащабния риболов в изготвянето на политиките и техните обсъждания", посочва още българският евродепутат.

Той обръща внимание и на ръста в глобалното търсене на протеини: "В това направление голям принос могат да имат както рибарството, така и продукцията на аквакултурите. Подпомагането им ще намали натиска върху дивите запаси."

Иво Христов прикани местните рибарски общности да обмислят въвеждането на наименование за произход за продукцията от Черно море, като произхождаща от област с регионално или местно значение. 

Чрез доклада си евродепутатът насочва вниманието към перспективата пред риболовния сектор да предлага морски дарове на местните пазари – там, където консумацията им е ниска. За целта, смята Христов, компетентните органи в България и Румъния биха могли да помогнат на сектора, като повишат осведомеността относно потреблението и положителния ефект, който устойчиво отглежданите или уловени риби имат за местната икономика. 

Очаква се докладът на Иво Христов относно предизвикателствата и възможностите за риболовния сектор в Черно море да бъде гласуван в пленарна зала по време на заседанието на Европейския парламент в първата половина на месец юни. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

 

 

Коментари

  • Иванка

    11 Май 2021 10:19ч.

    България и Румъния са единствените държави членове на ЕС и не виждам на този етап останалите черноморски държави, как ще се придържат към евентуалната политика на ЕС. Искам да напомня, че едва от 20 години нашата страна отново владее 200 милната си зона,т.е проблемът, ако е от 1960 г. касае останалите държави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Слава Богу

    11 Май 2021 13:46ч.

    Иво направи нещо, макар и за рибата

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоянка до Иванка

    11 Май 2021 20:18ч.

    Владее бал-бла-бла-тра-ла-ла. Турция нагърчи Р. България, като насипа тетраподи южно от Р. Резовска и промени течението й с два километра на север, така че оста на естуара на р. Резовска да сочи на изток-североизток. След това българските преговарящи за границата на териториалното море и Изключителната икономическа зона малодушно си замижаха за извършената промяна на талвега на р. Резовска и в ущърб на териториалната цялост на Р. България предателски подписаха споразумението за морската ни граница с Турция. Днес границата по море между България и Турция, договорена от предатели, вместо да минава по паралела на старото устие на р. Резовска, минава по линията новия талвег на р. Резовска - изток-североизток. В загубения триъгълник от морския участък подарен от предателите на Турция, може да е онзи газ, който да реши турското потребление и да остави България бедната съседка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи