Колима в сянката на времето: най-страшните лагери на ГУЛАГ днес

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_GNzJFr9hPsnZeUMrqnUnqnKBYKEQUe.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Колима е район в руския Далечен изток, известен с лагерите за изправителен труд на ГУЛАГ и златните мини, документирани подробно след отварянето на архивите от ерата на Сталин. / Стар кей на Нагаевския залив</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_9A2IjHatZZVnZahLCI9w6zTQbRAPIu.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> Колимската магистрала е главният път в Магаданска област. Построена е през 1930-50 г., основно от затворници в трудовите изправителни лагери.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_4R56AoOKSNJNaJYruAaE7gd17oTHeB.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Колимските лагери били сред най-бруталните в цялата система на ГУЛАГ. Смята се, че само в Колима смъртта си са намерили над 500 000 затворници. Магадан е столицата на Колима и става център на развитието на областта с пристигането на първите съветски затворници през 1932 година.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_cishp3GdOy0xmahkCLVNq24D3b2WTg.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Колима днес продължава да живее в сянката на страшното си минало &ndash; ерата на брутална експлоатация за сметка на човешкия живот. Но следите от епохата изчезват. Природата остава единственият свидетел на историята и безмълвен паметник на стотиците хиляди затворници, работили и умрели там.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_x5z0mY42bSBbqXmHhYtcMTfQxi1zfU.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Наталя Хаютина е осиновената дъщеря на комисаря по вътрешните работи Николай Ежов. Периодът на най-тежка репресия през 1937-38 г., известен като &bdquo;ежовшчина&ldquo;, носи неговото име. След ареста на Ежов Наталия е изпратена в сиропиталище. Завършва консерватория и доброволно се мести в Далечния север, където работи в музикално училище до пенсионирането си.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_QNZpOmnSpyL0KbX6Te5mrRfGINYJme.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Останали са много малко живи свидетели на онези времена: повечето от сегашните жители на Колима са родени и израснали десетилетия по-късно. Най-належащият проблем на Колима в момента е разрухата. Изчезват не само паметници, но и цели села. Синегорие е най-младият град в Магаданска област. Изграден е през 1971 г. като база за производство на електричество от водни източници.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_Ed1DDP00IpztpkEnrxBwU3oaJ6XIQk.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Ягодное е едно от най-големите селища по Колимската магистрала. Тук все още работят някои предприятия, институции и училища.<br /> &nbsp; &nbsp; &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_WuxX8aN8bvyLYY5DlwbW35ZsfJzdrp.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>През 1950-те в село Атка живеят над 3000 души, като много от тях работят в железницата, обслужваща златните мини. Сега тук живеят около 200 души в 4-5-етажни сгради. Има училище, библиотека, детска градина, кметство и пункт за спешна помощ. Останалите сгради се рушат и селото се готви за преселване.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_xnU5l2g9bsEKdDIjg3Ps0Tx0lNJU1a.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>През 1995 г. Карамкенският минодобивен и обработвателен завод е закрит. През 2012 г. Карамкен губи статута си на населено място от градски тип и в момента е в списъка за преселване. Валерий е един от малкото останали жители. Той гледа краставици в оранжерии, които топли на дърва.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_kyyeDUhU3tmIdAlVTCZJ4ZCCZXqJSr.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Кадикчан е изоставено миньорско селище. Селото е построено от затворници в ГУЛАГ, сред които бил и писателят Варлам Шаламов. След експлозия в мината през 1996 г. Кадикчан е закрит. Всички жители са изселени, комуналните услуги към домовете им са прекъснати, а частният сектор е убит, за да не се върнат хората. Паметникът на Ленин на централния площад е разбит на парченца от хората, напуснали домовете си последни.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_Uc0srEnJyrcU9puulo7k7bkJOjHe2A.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>През 1940-50-те г. в долината на ручея Спокойний имало лагер за изправителен труд, който бил наричан &bdquo;Колимското наказание&ldquo;. Лагерът поддържал строг режим за рецидивисти и осъждани многократно престъпници. Имало мина, където работели затворниците, включително Варлам Шаламов през 1943-44 г. Днес мината все още е отворена.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_GWNGpekNXSeaNnziSVGZgNbAxZTfeW.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Това е централната болница за затворниците в Севостлаг през 1940-те години. През 1946-1951 г. Варлам Шаламов работи тук като парамедик. За всеки, който се интересува от историята на ГУЛАГ, сборникът от разкази на Шаламов &bdquo;Колимски разкази&ldquo; е задължително четиво &ndash; изящно допълнение към работата на Солженицин със своя контрастен стил и философия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_PVTCBiRV6OOkYCHyUzuBzKpKkWKdcZ.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Варлам Шаламов, който оцелява 17 години в системата от лагери и пише също толкова въздействащо и великолепно като Солженицин, не успява да спечели кой знае какво признание в Русия или навън. / Днепровски е един от малкото запазени лагери в Колима. От 1941 до 1955 г. тук действа мина, където работят обикновени затворници, &bdquo;особено опасни престъпници&ldquo; и бивши съветски военнопленници.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_a1U3EvmvrskgMiSuRN4loE5NopK9DW.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>През последните години населението на Магаданска област е намаляло с 2/3. Но въпреки всички социални катаклизми на 20 в. и раните, нанесени на Колима, тези места все още съществуват в сянката на времето. / Работници в мината Спокойний<br /> &nbsp; &nbsp;&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_9OY3RCze81HshuL9YCW3YlH486tTg7.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Името на тази поредица от снимки за съвременна Колима &bdquo;В сянката на времето&ldquo; не е избрано случайно. То е стих от стихотворение на Варлам Шаламов, който успява да предаде величието на колимската природа и ужасите на сталинистките лагери. Какво представлява Колима днес, повече от половин век след Шаламов?<br /> &nbsp;&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54182_QpVOsNr22A3J2kdNucqqgpLXtU4XNk.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Снимките са правени през 2014 и 2015 г. по време на две експедиции до Колима, организирани от геолога и историк Иван Юха, с подкрепата на Вологдското поделение на Руското географско общество. Експедицията минава през места, свързани с биографията и разказите на Варлам Шаламов. / Долината на р. Мякит</p> <p>&nbsp;</p> <p>-----------------------------</p> <p><em>Текстът в електронното издание &quot;Руски дневник&quot;:</em></p> <p><a href="http://http://bg.rbth.com/2015/07/28/kolima-v-syankata-na-vremeto-nay-strashnite-lageri-na-gulag-dnes_327931">http://bg.rbth.com/2015/07/28/kolima-v-syankata-na-vremeto-nay-strashnite-lageri-na-gulag-dnes_327931</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>