Кипърската православна църква не признава новата църква на Украйна

В решението си архиереите на Светия синод на Кипърската църква посочват, че „намерението на Константинополската патриаршия да предостави автокефалия на Украйна е било продиктувано от желанието за помирение и единство“, но тази цел „не е постигната“.

Обявяването на предоставяне на автокефалията на Църквата в Украйна от страна на Вселенската патриаршия стана с цел да се умиротвори и постигне единство на тамошната Църква. Ние не се съмняваме в тази цел. До момента обаче тази цел не е постигната, се казва в решението на КПЦ.

Кипърската църква призовава Вселенския патриарх да свика Всеправославен събор и Събрание на предстоятелите, на който да бъде решен главният въпрос – за невъзможността постфакум да бъдат утвърдени хиротонии, извършени от низвергнати, отлъчени и анатемосани епископи.

„Двухилядогодишният опит на Църквата в Кипър, но и на цялата Православна църква, поражда у нас съмнения за възможността постфакум да бъдат утвърдени хиротонии, извършени от низвергнати, отлъчени и анатемосани епископи. Низвержението, отлъчването и анатемата на някои личности, които са водещи в украинската криза, бяха приети от всички православни. Правото на апелация, когато се прилага, трябва да има някои ограничения във времето по отношение на подаването и разглеждането й“, се казва в изявлението.

Кипърската православна църква предлага да е посредник при решаването на този въпрос. „Църквата в Кипър е на разположение на всички заинтересувани, за да се умири Църквата, "която Господ придоби със Своята Кръв", гласи решението на Синода.

В коментар за решението заместник-председателя на отдела за външни връзки на Украинската правосалвна църква, протойерей Николай Данилевич посочва, че то на практика означава, че „Кипърската църква не е готова и не смята да признава ПЦУ в сегашния й вид. И причината за това е недействителността на свещеническите и епископски хиротонии в ПЦУ, както и отсъствието на църковно единство в Украйна.

Ето и решението на Кипърската православна църква: 

Като имаме предвид отговорностите на Църквата на Кипър, като една от най-старите автокефални църкви, получила своята автокефалия от вселенски събор, пред цялата Православна църква, като страним от всяко филетистко пристрастие и намесване в юрисдикции и права, и нямайки за цел някаква очаквана изгода, св. синод реши да изложи своите възгледи по тази тема - под формата на принципи, които трябва да се следват в отношенията на православните църкви, вярвайки, че спазването на тези принципи може да доведе до изход от кризата.

1. Всеки народ има правото, след като получи национална независимост, да потърси и своята църковна автокефалия. Това е утвърдено и от свещените канони. ("в църковните дела е необходимо да се съобразяваме с държавните")

2. Ако искреността е безусловно необходима за мирното съжителство на вярващите, а неискреността разрушава из основи техните връзки, то колко повече това важи за отношенията между Църквите. Следователно колко стабилна и искрена може да е връзката между нашите Църкви, когато въпреки единодушните решения на синаксисите на Предстоятелите на православните църкви от 2014 и 2016 г. за свикването на Светия и Велик събор, без никаква основателна причина четири църкви не взеха участие в Събора? Как отговаряме на заповедта на Господа: "Думата ви да бъде да, да и не, не" (Мат. 5:37)? Още по-странно е последващото искане за прилагането на "consensus" от страна на Църквите, които сами го нарушават, а когато им е изгодно - го изискват.Този въпрос получи много задоволителен отговор, който беше приет от всички по време на срещата на Предстоятелите през 2016 г. "Консенсусът" се прилага винаги към присъстващи църкви, а няма смисъла на самоволно възпрепятстване на взимането на решение от някои. Ако една или две Църкви не са съгласни с дадено решение, тяхното несъгласие се отбелязва, но те подписват решението. Гласът на каноните е пределно ясен: "съблюдава се мнението на мнозинството".

3. Колко сериозност показваме като православни пред останалия християнски и извънхристиянски свят, когато при решаването на толкова сериозни проблеми, ние се караме за начина на подписване на съгласилите се? Как ще убедим, че прилагаме в живота си Господнята заповед "който иска да бъде пръв, нека бъде последен от всички" (Марк. 9:35)? Ако съгласието, постигнато на петото Предсъборно съвещание за обявяването на автокефалия не беше провалено поради неразбирателство за начина на подписване на томоса за автокефалия, щеше ли да съществува днешният проблем?

4. Какви акробатични номера си правим с вярата, когато прекъсваме евхаристийното общение между нашите църкви? Нима е възможно една църковна заповед да отмени действието на Светия Дух в храмовете, които действат в юрисдикцията на друга Църква? Апостол Павел е пределно ясен: как показвате, че "запазвате единството на духа чрез връзките на мира" и как доказваме, че сме "едно тяло и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; (Ефес. 4:3-5). Божествената Евхаристия, чрез която се освещава Божият народ, трябва да остане извън църковните конфликти.

5. Прекъсването на споменаването на един Предстоятел от друга Църква, поради каквато и да е административна или юрисдикционна причина, не свидетелства за православния дух на смирението. Когато толкова изкушения и скандали разтърсват нашите вярващи, ние като църковно ръководство им даваме най-лошия пример. Това, за съжаление, не се случва за първи път. Съществува и случаят между патриаршиите на Антиохия и Йерусалим, както и предишни случаи между Вселенската патриаршия и Йерусалимската и между Вселенската патриаршия и Атинската архиепископия.

6. Двухилядогодишният опит на Църквата в Кипър, но и на цялата Православна църква, поражда у нас съмнения за възможността постфакум да бъдат утвърдени хиротонии, извършени от низвергнати, отлъчени и анатемосани епископи. Низвержението, отлъчването и анатемата на някои личности, които са водещи в украинската криза, бяха приети от всички православни. Правото на апелация, когато се прилага, трябва да има някои ограничения във времето по отношение на подаването и разглеждането й.

Ако стъпим с искреност върху споменатите по-горе принципи и покажем готовност да се съобразим с каноните на Православната църква, не само украинският, но и други проблеми, които разтърсват нашата Църква, ще бъдат решени.

По отношение на проблема за автокефалията на Църквата в Украйна считаме, че:

Обявяването на предоставяне на автокефалията на Църквата в Украйна от страна на Вселенската патриаршия стана с цел да се умиротвори и постигне единство на тамошната Църква. Ние не се съмняваме в тази цел. До момента обаче тази цел не е постигната.

Естествено е да се даде известно разумно време, за да се види резултатът. Ако тази цел не бъде постигната, ние очакваме от Вселенския патриарх, като използва своята регулаторна роля, която му дава мястото на Пръв в Православието, да свика или всеправославен Събор, или синаксис на Предстоятелите за решаване на този въпрос. Основната цел на всички трябва да бъде спасението на живеещия там Божи народ.

Дори в случай, че се постигне единство и обединение около новото църковно Ръководство, Вселенската патриаршия ще трябва пак да намери начин да успокои съвестта на вярващите за валидността на хиротониите и тайнствата, извършвани от това ръководство.

И освен това, взимайки предвид чувствителността на руския народ към земите, където са кръстени техните предци, (Вселенската патриаршия) трябва да се погрижи за предоставянето на негова (руска) юрисдикция там.

Църквата в Кипър е на разположение на всички заинтересувани, за да се умири Църквата, "която Господ придоби със Своята Кръв".

Източник: pravoslavie.ru, dveri.bg