- Автор: Slate.fr
- 04 Март 2022
- 13735
- 36
Докато родни телевизии се вълнуват как преминават украинско-полската граница при Медика домашните любимци на бягащите украинци, френски журналист отиде в същото село на границата, за да разкаже за расовата дискриминация, с която се сблъскват бягащите от войната граждани на държави от Африка и Азия.
Робен, Тютанж, slate.fr, Медика (Полша, на границата с Украйна)
Понеделник, 28 февруари, под леките снежинки Стефан търси автобус, за да стигне до най-близкия град. Влачи куфарите си със залитаща походка, следван от четиримата си камерунски приятели. Те току-що са прекосили заедно полската граница от Украйна, близо до Медика, след два дни на безкрайно пътуване от Киев. “Това е най-ужасното преживяване, което съм имал в живота си”, въздиша той.
От това пътуване обаче Стефан не е запомнил нито страха от бомбардировките, нито живота, който оставя зад гърба си. Помни само ударите с прикладите на “Калашников”, обидите и заплахите, отправени от украинските войници и граничари по време на цялото си бягство. За расистко насилие разказват и много африкански, пакистански, индийски или непалски граждани и студенти, които непрекъснато били избутвани зад украинските изгнаници, опитващи се да напуснат възможно най-бързо страната.
Един от четиримата камерунци показва печата, който току-що му е поставила полската митница, 28 февруари Снимка: Робен Тютанж
“Трябва да платиш, за да спре това”
От началото на руската инвазия в социалните мрежи се разпространяват видеоклипове. На тях се виждат украински войници, които избутват в края на опашката цветнокожите, които обаче са законно пребиваващи в Украйна, за да пуснат първо белите хора. Масово прииждат и свидетелства: на африканци, свалени от автобус на път за границата, за оръжията, насочени към група индийци или пък за многократните расистки обиди.
“Пускаха първо жените и децата, което е нормално”, разказва Стефан, който работел като пътен инженер в Украйна. Тръгнал от Киев в 6 часа сутринта миналата събота и се надявал да хване първия влак с приятелите си, преди се отърсил от очакванията си на перона на гарата. “Отстрани имаше много африкански жени с децата си, които никой не пускаше отпред, за разлика от украинките. Изведнъж полицаите ни избутаха назад. Един от тях ме удари с пушката си”, добавя камерунецът, показвайки кръста си. Той все още не знаел, че подобни сцени ще бъдат само малка част от отношението, което ще имат към тях някои украински войници до пристигането му в Полша.
Блокирани от километрични задръствания от изгнаници, бягащи от войната след инвазията на Русия на 24 февруари, групата камерунци била принудена да извърви над 12 км, като всички останали. Първият контролно-пропускателен пункт. “Там ситуацията за чужденците се влоши. Трябваше да направим коридор, блокирани от оръжията на войниците, като добитък. Казваха: “Ще стрелям”, удряйки с прикладите!”, обяснява Стефан. Точно до тях украинските жени и деца преминавали без проблем. Прекарахме близо два дни на първото КПП, прави, без храна, без вода, без душ, на студа”.
Изблъскани накрая, групата камерунци най-накрая разбрала как да се измъкне: плащайки на най-агресивните войници. “Те не ти искат пари направо, но те поставят в такива условия, че си длъжен да платиш, за да спре всичко това”. В крайна сметка, групата похарчила 1000 гривни (около 30 евро) веднъж, после 100 долара на втория контролно-пропускателен пункт. “В един момент се зачудих дали наистина съм човешко същество”, казва тихо камерунецът.
“Даваха храна на украинците, но не и на нас”
Не е нужно да търсим много далеч, за да открием сходни свидетелства. На няколко метра от Стефан група от четирима непалци разказва за пътуването си в ада. “Просто е, от едната страна има опашка от украинци, а от другата опашка на чужденците. От едната страна ги оставят на спокойствие, а от другата ни третираха като животни”, възкликва Падма, млада непалка, която учела медицина в Украйна. Подобно на нея, десетки хиляди чуждестранни студенти, идващи главно от Мароко, Египет, Индия или някои страни от Субсахарска Африка, пребивават в източноевропейската държава. Много от тях вече са част от 280 хил. изгнаници, които вече стигнаха до Полша след началото на конфликта.
Падма и нейните непалски приятели току-що са пристигнали в Медика, 28 февруари Снимка: Робен Тютанж
Непалката не може да се успокои. Приятелите ѝ са изпуснали влака четири пъти, “защото са качвали само украинци в него”, казва тя. Чакали общо 24 часа, преди да успеят да се качат в един вагон. “Бяхме като маймуни”, добавя младата жена, обяснявайки, че се оказала блокирани на няколко километра от Полша след пътуването си с влак. “Даваха храна на украинците, но не и на нас”. Един от приятелите ѝ я прекъсва с викове: “Дори им предложихме пари! Но казаха, че нищо не е останало”. След 36 часа без храна, групата най-накрая била посрещната от полската полиция, с вода и храна. “Те се държаха добре с нас”, добавя Падма. “Начинът, по който ни говореха нямаше нищо общо”, казва Милан, друг непалец. Но дори от полска страна, приемът им бил доста по-студен, в сравнение с този на украинците.
Подборът на бежанците според техния произход започва да вдига шум в социалните мрежи, където се появиха хаштагове #AfricansInUkraine или #IndiansInUkraine, заедно с видеоклипове, показващи тази дискриминация. Един вид онлайн вик за тревога, който предупреждава за съдбата на хилядите граждани на африкански и други държави, които все още са блокирани на украинската граница, възпрепятствани да напуснат страната.
Заснемането на такъв видеоклип обаче не е безопасно.
“Ако извадиш телефона за да снимаш, те (украинските войници - б.а.) полудяват, заплашват те да не показваш какво се случва. Искахме да снимаме, да покажем, когато ни казаха: “без черни”, обяснява Блез, студент от Кот д’Ивоар, който прекарал шест години в Украйна. Мъжът едва върви. “Вижте походката ни! Прекарахме дни наред прави, на опашката, без да можем да легнем. Докато с украинците се държаха по-добре”, подхвърля няколко метра по-нататък Рохит, индийски гражданин, който се топли близо до запален огън.
Поляци и други националности, главно европейци, дойдоха в Медика, за да раздават продукти от първа необходимост и храна на изгнаниците, 27 февруария Снимка: Робен Тютанж
Жозеф е напуснал Киев и възможно най-бързо иска да се прибере при семейството си в Алжир
Дискриминацията спрямо тези изгнаници поставя и въпроса за бъдещето. Как европейските страни ще посрещнат неукраинските - и дори украинските - изгнаници, избягали от този смъртоносен конфликт? Въпросът е още по-важен с оглед на броя на разселените лица, който според ООН може да достигне 7 млн. души. От своя страна Стефан и камерунските му приятели все още не знаят какво ги очаква през следващите дни: “Засега трябва да намерим автобус, с който за да заминем далеч от границата”. “Просто искам да легна и да си почина. Не мога повече”. Да си почине, преди да поеме отново пътешествието, което далеч не е приключило.
Имената в репортажа са променени.
Превод от френски: Галя Дачкова
