Каримански: Заложеният у нас растеж от 4.8% е трудно постижим

Трябва да поставим остро въпроса за компенсации на европейско ниво, смята депутатът от ИТН Любомир Каримански

 

Военни действия толкова близо до България няма как да не се отразят негативно икономиката ни. Шефът на бюджетната комисия Любомир Каримански (ИТН) изрази пред БНР притеснение, че планираният икономически растеж от 4.8% за тази година, на база на който са правени и сметките за бюджета, трудно ще бъде постигнат.

 

Причината е, че чуждестранните инвеститори, които и без това намаляват у нас през последните години, са още по-предпазливи и не е сигурно дали планираните мащабни държавни инвестиции за тази година ще привлекат чуждестранен частен капитал.

 

"Намираме се в такава ситуация, която не може да бъде обхваната от нито един рисков модел в макроикономиката и в геоикономиката. Понякога управлението на риска не е лесна работа и трябва да имаме възможност да знаем как от малкия риск да диверсифициране към т.нар. политически риск". 

 

Депутатът от ИТН посочи, че е трудно да се преценят мащабите на военните действия в Украйна. В последния момент при тридневното гласуване на бюджета през тази седмица управляващата коалиция вкара нов текст, който позволя правителството без санкцията на парламента да прави извънредни разходи, свързани със справяне с последиците от войната в Украйна. Тези разходи ще са основно за хуманитарна помощ и за посрещане на бежанци оттам и ще бъдат за сметка на направени икономии от отделните министерства и агенции, както и икономии в централния бюджет. Първоначално управляващата коалиция е смятала да сложи таван от 50 млн. лв. на допълнителните разходи и трансфери, свързани с войната в Украйна, но именно заради неяснотата колко време ще продължат военните действия, е отпаднало посочването на конкретна сума. Каримански допуска, че на този етап големи икономии може да очакваме от разходите за справяне с ковид-пандемията, който да бъдат пренасочени към новата криза.

 

"Трябва да поставим остро въпроса за компенсации от последиците от войната на европейско ниво", заяви пред БНР Любомир Каримански. Той посочи, че не само в България силно ще пострада туризмът например, но той ще пострада и в Гърция и Румъния, затова компенсации трябва да има на европейско ниво.

 

Той не изключи възможността войната да засегне туристическия сектор, "затова въпросът за начина на компенсиране трябва да бъде поставен в ЕК". 

 

Според него това, че централната банка на Русия и някои руски банки ще бъдат изключени от системата за разплащане SWIFT ще се отрази негативно върху европейската икономика. 

 

"Може да бъде проблем за компаниите, които чакат пари от Русия. Може да бъде проблем това, че с руски банкови карти ще е невъзможно тегленето от банкомати или плащането към нашите търговци няма да бъде осъществено. Трябва да си дадем сметка какво и с каква цел ограничаваме. Да не се окаже, че в един момент големи парични обеми ще бъдат блокирани. Най-важното е да дадем знак, разбира се, няма по-важно от човешкия живот, от защитата на националния интерес, но когато се поуспокоят нещата, трябва да знаем какви са щетите от войната и финансови, и за цялата икономика. Няма как да оставим в разкрачен стоеж платежната система дълго време". 

 

В предаването "Неделя 150" Каримански посочи, че ако няма достатъчно инвестиции, няма да има и достатъчно дефицит в бюджета. 

 

"Дефицитът не е направен да е тясно свързан с увеличаване на политика по доходите, каквато няма в бюджета в момента. Във военните действия най-важното нещо е как да бъде овладяна кризата". И подчерта, че една от забележките му към бюджета е, че в него няма много реформи. 

 

"Реформи се правят реформи в първата година на управление, независимо какво ще струват на политическия рейтинг. Важно е да можем да направим реформите в началото, необходимо е да има качествени реформи с програмно бюджетиране, където може да има такова. Надявам се правителството да даде пари за наука, за иновации в академичната област. Те лесно могат да бъдат преориентирани към приложната икономика. Не можем да не очакваме на реформа в публичния сектор от гледна точка на обслужване на бизнеса. Абсорбирането на иновации и на нов бизнес е изключително ниска, ние имаме резистентност през цялото време". 

 

Източници: БНР, segabg.com