- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1486
- 25
Публикуваме целият коментар:
На 17 октомври предстои Европейски съвет, на който се очаква лидерите на страните от ЕС да вземат решение за начало на преговори за членство на Македония и Албания в ЕС. България винаги е имала принципна позиция в подкрепа на Македония както по отношение на нейната евроатлантическа интеграция, така и на нейната стабилност и териториална цялост. Тази подкрепа е била винаги ясна, но и обвързана с това каква политика спрямо България се води в съседна Македония и дали тя отговаря на принципите на ЕС за добросъседство и най-вече на българските национални интереси.
За нас от двете страни на Деве баир са живеели и живеят хора, споделящи обща история, общи герои, обща култура и език. Насила разделени от повратностите на историческите събития тези хора днес живеят в две различни държави. В продължение на десетилетия, чрез насилие и терор, вдъхновени от Кралска Югославия, Сталин и Тито бе направено всичко, за да бъде сломена българската идентичност на македонските българи и подменена с новосъздадена македонска. Този македонизъм по своята същност е основно антибългарски, целящ манипулативната и гротескна подмяна на историята, на всичко българско и показването на България и българите като завоеватели, окупатори, фашисти и душмани.
За съжаление след края на Югославия този антибългарски македонизъм не само не изчезна, а се превърна и в държавната идеология и доктрина на новата независима държава Република Македония. Кулминация на антибългарската истерия и потресаващи исторически манипулации и лъжи бяха достигнати по време на управлението на Никола Груевски. Най-крещящата от всички манипулации е именно тази, че Груевски беше председател на партия носеща името ВМРО - която исторически е била винаги най-силният стожер на българщината.
С идването на власт на Зоран Заев ние имахме надежда, а и обещания, че ще има промяна в този антибългарски наратив и че историята ще бъде най-сетне казана такава, каквато е. В подписания на 1 август 2017 г. Договор за приятелство и добросъседство между Македония и България всъщност най-важният елемент е клаузата за Обща история.
За разлика от гърците ние се съгласихме да гледаме на историята ни с Македония като на Обща, естествено при условие, че ясно бъдат казани фактите - на база на артефакти и оригинални документи - за българската същност на Цар Самуил като Цар на България, българската идентичност на цяла плеяда възрожденци като Григор Пърличев, Райко Жинзифов, братя Миладинови, Кузман Шапкарев, всички революционери като д-р Христо Татарчев, Гоце Делчев, Дамян Груев, Борис Сарафов, Васил Чекаларов, Гьорче Петров, ген. Александър Протогеров, Тодор Александров, Иван Михайлов и много други. Всички те са се определяли сами като българи, имали са българска национална и етническа идентичност за себе си, говорели са и писали на български книжовен език и са оставили след себе си хиляди страници документи, писма и мемоари, казващи сами за себе си това.
Същото важи и за събития като Илинденско-Преображенското въстание, организирано и предвождано от българи, за ВМРО - организация създадена и ръководена от корави българи, бореща се свободата на Македония, но най-вече за нейната българщина. Това е лесно проверимо и доказуемо, включително в архивите на Държавния архив на Македония. Хора и партии в Македония, които си мислят нещо друго по отношение на историческата ВМРО и нейните ръководители, или живеят в някаква странна щизофрения, или са тотално неграмотни, неуки и неписмени. Има и трети вариант всъщност - работят по белградска агенда.
Но да се върнем към фактите - беше създадена смесена историческа комисия с професионални историци от двете ни страни, на която беше даден мандат да намери в бързи срокове този общ и честен прочит на общата ни история и това да залегне в учебните материали, които се преподават в училищата.
Тази комисия съществува вече от почти 2 г, но резултатите от работата ѝ, ако въобще има такива, са крайно разочароващи. Вината за това е изцяло на македонската страна, която постоянно бави темпото, прави обструкции и се опитва всячески да преиначава значението на оригиналните исторически документи, като постоянно ги тълкува и „обективизира“ от днешна гледна точка. Всичко това се прави с една-единствена цел - да не се допусне по никакъв начин „признаване“ на каквато и да е българска идентичност, на която и да е историческа личност от Македония. Македонските историци в комисията са отдадени цялостно на това да защитят максимално титовата и антибългарска конструкция на македонизма.
Последните няколко заседания на Комисията са тотална катастрофа и това беше констатирано и от самите нейни членове. Македонските историци, а за съжаление и политици като самите Заев или президента Пендаровски, вече дори не говорят за Обща история, а за преплетена и споделена – такава, каквато имали и с всички останали държави на Балканите. Пендаровски дори си позволи да охули паметта на Гоце Делчев, сравнявайки го с обикновен опортюнист и нагаждач, който се е декларирал българин, само защото обстоятелствата около него били такива. Същото го каза и по отношение на стотиците хиляди български граждани в Македония, които за него са очевидно лъжци и измамници.
На няколко пъти през последната година държавата България, българският премиер и аз самият подканвахме приятелски и загрижено както Комисията, така и държавните ръководители в Скопие да преосмислят техния подход. Уви, реакцията и последствията бяха точно в обратната посока.
Днес ясно мога да констатирам дълбокото си разочарование, че Договорът за приятелство и неговата основна и най-важна точка - Общата история, не е изпълнен, не се изпълнява и няма индикации за неговото изпълнение. Подписването и изпълнението на този Договор бе условието за безрезервната подкрепа от страна на България за Македония за членството ѝ в НАТО и ЕС. Благодарение на този Договор и нашата подкрепа Република Северна Македония ще стане съвсем скоро член на НАТО. Нашата подкрепа беше в аванс, без резултати по отношения на Договора. Подадохме рака и бяхме излъгани.
Затова отново повтарям – само след дни, на 17 октомври, предстои Европейски съвет, на който България трябва да реши дали да подкрепи Македония, за да ѝ бъде дадена дата за начало на преговори за членство в ЕС. Това решение зависи както от всички държави членки, така и от всяка от тях поотделно. Решението ще се вземе само с абсолютно мнозинство. Дори и само една държава да бъде против, решение не може да бъде взето. Както беше ясно заявено от премиера Борисов по време на официалното му посещение в Скопие на 1 август тази година, България ще продължи да подкрепя Македония само при резултат на Комисията до тогава. Този добронамерен съвет очевидно не бе послушан, а бе посрещнат с насмешка и подигравка.
На 14 и 15 октомври пък предстои и поредното заседание на Историческата комисия. Не съм оптимист, че македонската страна ще успее да надмогне себе си и излезе с резултат, който да позволи на България да продължи да ги я подкрепя. Дано се лъжа!
